Едно пътуване, много бири, нови запознанства и няколко групи @ Masters Of Rock 2013

Всичко се случи за 2 дни: резервации, маршрути и всякакви други малки неща, които трябваше да се уреждат в последния момент, както и самото заминаване за тазгодишното издание на фестивала. Групите бяха доста, но както и да го въртя – отидох само за няколко.

Devin Townsend:

„Don’t pretend you’re not nerds“

Devin Townsend Project

На третата песен Девин изгони фотографите с „Fuck off photographers“, обърна се специално към едно момиче и й каза „Especially you my dear“. След това засвири мелодичната утопия Deadhead с обяснението, че тази песен казва всичко за него и сексуалните му отношения с жените като цяло и малко по-късно започна да обижда публиката – „You look surprised what I’m playing? Well let me tell you a secret – I dоn’t give a fuck what you think idiots stupid, you’re ugly, oh! You look like you’re gonna cry – go to your mom to hug you or better send her to me!“… И още много такива. След това се оправда със синдрома на Турет и продължи да бръщолеви идиотщини – „How many of you wears black t-shirts?“.

Брутален звук! Един от най-техничните барабанисти, които съм слушал и гледал на живо, като машинка е. Липсваше китаристът Dave Young – майка му е много болна и затова не е с тях. Не че се усети много много липсата му, но похвалното е, че вместо да отменят концертите си, решиха да продължат участията без него. Публиката изглеждаше очевидно изненадана от сетлиста… или просто повечето очакваха парчета от последните албуми Addicted и Epicloud, каквито най-често може да се видят и чуят в youtube, както и от последните му ДВД-та. Де факто обаче, множеството наблюдаваше този психопат как прескача от песен в песен. Или по-скоро – песен, обида към някой от публиката, песен, обида – смесвайки почти нежен ангелски глас с гърлен звук, наподобяващ полу недозаклана, но доста добре, неудобно раздразнена дива пума в кофти разгонен период. 

па па па ПА па па паааа 

(преди концерта)

Сетлист на Devin Townsend Project:

• Truth
• By Your Command
• Life
• Deadhead
• Where We Belong
• War
• Planet of the Apes
• Supercrush!
• Kingdom
• Juular
• Liberation
• More!
• Grace
• Bad Devil

Може би да обиждаш публика от порядъка на 20-25 000 души не е едно от най-умните неща, но пък и хората, които могат да си го позволят без да предизвикват освирквания са неколцина. А безподобната особа на Devin Townsend е една от тези болни натури, които колкото и обиди да ти отправи (звучащи съвсем искренно между другото – свидетел съм!), никой не се връзва наистина… или поне добре запознатите с неговото дълбоко съмнително ментално състояние.

(уводни думи от преди известно време)

Amaranthe

Amaranthe:

„I want you to spank me“

Интересно вокално представена група с основна движеща сила – мажоретчестата Елиз Рийд и нейните дълги коси – крака… На фестивала се запознах с няколко балкански елементи, така и не запомних името на единия от тях Баби, Биби или може би Буби ( – ще му науча името някой ден), като според него единият от вокалистите (този с кърпата), е с по-женствен глас от певицата. Какво да правиш, всеки с предпочитанията си – щом му харесва – да си го взима, на мен ми харесва момичето… 

Anneke van Giersbergen:

„Beautiful one“

Anneke Van Giersbergen

Последно участие от турнето Everything is Changing, което мина и през столичния клуб Микстейп 5 миналата година. Но сега Anneke е с червена коса, елемент от новата визия на новия албум Drive, който излиза септември месец. Едва ли има друга жена, която да изглежда и звучи неотразимо всеки път, независимо дали пее седнала на улични стъпала близо то Темза или пред хиляди на сцена. Не намирам сетлист, помня най-вече, но и определено не в тази изброена последователност: My boy, Beautiful one, Saturnine, Strange Machines, Take me home… имаше и други… За съжаление поради разминаване в дните тя не пя с Devin Townsend, който нарече „своя герой“, но пък за финал изпълниха Hyperdrive!!!

И тук да напомня за новото DVD The Retinal Circus Show на Devin Townsend + Anneke van Giersbergen, от което вече се появи един клип и скоро ще е на пазара за радост на всички фенове. 

Avantasia

Avantasia:

5-ти път

Едно приключение, което започна за мен преди 5 години на същата тази сцена. Тук гледах нещо страхотно, каквото не бях виждал преди, а и не съм си представял, че може да се случи – толкова много персонажи, диалози и музика… Сега, 5 години по-късно и 5-ти път, в който ги виждам на живо, отново тук, същата тази епопея, но с различни актьори. За съжаление липсваше основен „играч“ Ronnie Аtkins от Pretty Maids, който претърпял инцидент на Bang your head и нямало как да дойде, но пък Thomas Rettke от бившите Heaven’s Gate се оказа много добро попълнение в това турне. За момент си проличаха съмнения как ще продължат първоначално обявеното 3 часово шоу при липсата на лошия персонаж с дрезгав глас, (чиято роля by the way най-много приляга на Jorn Lande). Може би доста се поизпотиха докато си разпределят неговите вокални партии, но се справиха отлично.

• Spectres (with Tobias Sammet)
• The Watchmakers’ Dream (with Oliver Hartmann)
• The Story Ain’t Over (with Bob Catley)
• The Great Mystery (with Bob Catley)
• Prelude
• Reach Out for the Light (with Michael Kiske)
• Breaking Away (with Michael Kiske)
• Promised Land (with Eric Martin)
• The Scarecrow (with Oliver Hartmann)
• Shelter from the Rain (With Michael Kiske and Bob Catley)
• In Quest For (with Bob Catley)
• The Wicked Symphony (with Thomas Rettke, Bob Catley, Amanda Somerville and Oliver Hartmann)
• Lost in Space (with Tobias Sammet)
• Twisted Mind (with Eric Martin)
• Dying for an Angel (with Eric Martin)

Encore:

• Farewell (with Amanda Somerville and Michael Kiske)
• Avantasia (with Michael Kiske)
• The Seven Angels (with Michael Kiske and Oliver Hartmann)
• Sign of the Cross (with everyone)

Това не беше най-доброто, което съм виждал от тях (говоря от личен опит, след като съм присъствал и на 3-те турнета и съм ги гледал с всички „герои“ на сцената). Но публиката беше очарована от всичко това, което се случи там, където и започна (за справка половината от DVD-то им The Flying Opera беше заснето на Masters Of Rock през 2008-ма година).

P.S – Nepliget nepliget – volim tebe nepliget (автобусната спирка в Будапеща) – където една неосъзнато завършена, бъдеща порнозвезда ми направи едно незабравимо кафе, имаше и един много интимен емоционален момент между нас, но за съжаление се случи само в съня ми, докато кротко си дремах в автобуса, а на рамото ми се натискаше едно близо 80 годишно палаво бабе – дали съм й казал нещо на сън?

Повече снимки може да разгледате в галерията на Metal Hangar 18 – тук, както и на страницата ни във фейсбук – тук.

 
Репортаж и снимки: Светослав Вълчев