Интервю с басист (Димитър Ковачев – Фънки)

Митака: Откога свириш на бас и как започна?
Фънки: Започнах като барабанист. Първо свирех на барабани, после на китара. В казармата се запознах с моя приятел Любомир Малковски, даже след това се събрахме в Ера. Той беше китарист, аз също, но Любо свиреше и на клавири, а аз можех да свиря и на барабани. Тогава се оказа, че няма кой да свири на бас, затова решихме: който е по-добър китарист, остава на китара, а другият хваща баса. Любо беше по-добрият китарист и така аз хванах баса. Влюбих се в този инструмент, направо се влюбих. Това е усещане!

Митака: Кой ти е любимият виц за басисти?
Фънки: Любимия виц за басисти? Нямам, мама му стара. За съжаление нямам.

Митака: Кой е бас рифът, за който можеш да кажеш „това бих искал аз да съм го измислил”?
Фънки: Боже, много са! Твърде много, за да избера само един. Имам толкова басисти-герои. Джако Пасториъс е моят гуру – кандидатствах в консерваторията с негови материали. Винсен Гарсия също… Има много. Иска ми се всичките да съм ги измислил аз.

Митака: Има ли място за метъл в Държавната консерватория и промени ли обучението ти там стила и подхода ти към музиката?
Фънки: Не, не, не. Консерваторията ти дава много знания – особено ако искаш да учиш хармонии, прогресии, професионални неща. Но метълът не се учи там. Той трябва да ти е в сърцето.

Митака: През 1991 г. стана вокалист на Ера, заменяйки Любомир Малковски, докато Иван Несторов продължи с баса. Как се случи това и какво е усещането басист да пее, докато слуша как колегата му свири? Предлагаше ли свои идеи за бас линиите на бандата, или Амебата измисляше всичко сам?
Фънки: Аз още преди това бях в група „Реланс“, където пеех заедно с Петя Буюклиева. Изпълнявахме парчета на AC/DC, Judas Priest, Iron Maiden – здрав метъл. Там не свирех на бас, а в джаз формация и в консерваторията. В Ера Амебата беше на баса. Ние сме стари приятели, напивахме се заедно и какво ли не. Не ми пречеше, че той свири. Всъщност аз съм измислил доста от бас линиите, които Амебата изпълняваше тогава.

Митака: А след това имал ли си някакви взаимодействия с Любо Малковски? И въобще как гледаш на неговото наследство в групата?
Фънки: Не сме се разделяли напълно. По едно време обаче заминах за чужбина, за да спечеля пари за китара и оборудване. Тогава вече в Ера са станали някакви катаклизми, но аз не бях в България и не знам точно какво се случи. Тогава се разделят, Любо направи Ер Малък, но аз много не съм наясно какво точно е станало.

Митака: А засякохте ли се с Милена в Ера?
Фънки: Да, разбира се. Свирил съм, пял съм, записвал съм с нея. Били сме заедно на много места. С Милена сме приятели до ден днешен.

Митака: Последните 25 години, освен с Черно Фередже, свириш с най-различни групи – Пласт-маса, Монолит, Sheky & The Bloody Boys, Турбо, Alien Industry, Стенли – една с друга нямат нищо общо. Как избираше дали да скочиш в някоя група и променяше ли се стилът ти на свирене в различните жанрове?
Фънки: Това е така, защото обичам да свиря. Обичам баса и музиката. Мога да свиря всичко, от сърце го правя. Ако трябва да засвиря чалга с брата, ще я ударя като звяр, без да ми пука!

Митака: По колко време отделяш за репетиции?
Фънки: Сега по-малко. Когато кандидатствах в консерваторията, свирех минимум осем часа на ден – четири сутрин, четири следобед. Приеха ме първи.

Митака: А напоследък?
Фънки: Не остава време от пиене и от простоти. Обаче няма ден, в който да не грабна баса поне за пет минути.

Митака: През 1992 г. участва в основаването на „София мюзик ентърпрайсис“ и организирахте концерта на Sodom в София. За тях е ясно, че не са очаквали такава тълпа, но вие имахте ли очаквания?
Фънки: Ние очаквахме, Sodom – не. Това беше метъл концерт, но истинското ни контролно упражнение беше на стадион „Васил Левски“ със Scorpions. Това беше първото сериозно събитие, което ни вкара в бизнеса. В Европа чуха за „София мюзик ентърпрайсис“.

Митака: Кои са ти най-ярките спомени от този концерт?
Фънки: Най-смешното е как ги беше страх да излязат на сцената. Имаше 12 хиляди души, а те бяха виждали двеста-триста максимум. И беше страшен майтап, гледаха като изумени, но после удариха зверски.

Митака: Какво е да управляваш „София мюзик ентърпрайсис“ – какви са най-големите трудности и най-удовлетворяващите моменти?
Фънки: Много е отговорно, много е трудно. Шоу бизнесът в България е тежък и хазартен. Ние нямаме традиции. Тук е просташка държава, Цървулленд. Работата е сложна и до днес нещата не са както трябва. Не сме на това ниво, на което отидоха нашите колеги и приятели от Чехия, Унгария или Румъния, които вече са мултимилионери.

Митака: Със „София мюзик ентърпрайсис“ докарахте звезди като Metallica, Iron Maiden, Roger Waters. Кой концерт беше най-труден за организиране и защо?
Фънки: Адски ми е трудно да кажа при положение, че зад гърба си имам над седемстотин концерта. Винаги има проблеми – от бялата стая за кучето на Шаде до вазите с цветя за Елтън Джон. Винаги изниква нещо неочаквано, но трябва да реагираш. Няма връщане назад.

Митака: Има ли банда, която още не сте докарали в България, но бихте искали да видите тук?
Фънки: Трудно ми е да посоча. Има групи, които искам да докарам. U2 например – за малко да стане, но отказаха Европа.

Митака: Как гледаш на развитието на метъл сцената в България от 90-те до днес – какво се промени и какво остана същото?
Фънки: Не е както преди. Като че преди имаше повече… как да го нарека… желание, настроение, изживяване. Сега е трудно – много банди не знаят за какво става дума. Правят клип, пуснат го в YouTube и си казваш „уау“, но като чуеш наживо – убийствени нещастници. Има обаче и такива, които харесвам – например Odd Crew.

Митака: Един приятел спомена, че преди години е чел твой разказ, който го е впечатлил, и пита къде може да го намери. Не помни заглавието или сюжета, само че бил сърдит разказ на млад човек. Имаш ли представа за какво става дума?
Фънки: Имах период, в който пишех стихове и разкази, публикувани в „Ритъм“. Беше много отдавна, вече не могат да се намерят. Беше моментно избухване.

Митака: Какво не те питах, а искаш да отговориш?
Фънки: Как да ти кажа… Докога ще живеем в тази каца с л*йна? А отговорът е докато пукнем. Нищо няма да се промени. Ние сме родени, за да ни се еб*ва майката.

Митака: И накрая – какво ще пожелаеш на читателите на „Метал Хангар 18“?
Фънки: Да не спират! Да не се спират, защото само това може да ги спаси от тази н*срана действителност, която им еб*ва майката всячески.

  1. #1 написан от Hellraze (преди 5 часа)

    Много хубаво интервю, от което човек остава с впечатлението, че Фънки е пич. Е да, ама не. Който е гледал как обижда Къци и се опитва да прави имидж на гърба му, знае какъв зад**к е станал. Както каза и Schmier, парите и властта развалят човека. Явно Фънки са го поразвалили дори да не са в големи количества.

  2. #2 написан от Cliff_Burton (преди 5 часа)

    Историята с Къци не я знам честно казано. Сещам се, че Черно Фередже изкараха песента Къцамун преди доста години, но предполагам става дума за някакви допълнителни драми между двамата?

  3. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  4. Коментари за тази публикация
В началото