Интервю с група ТЪМНО

Началото на 90-те, едни младежи въртят  многократно касетка с уникален за България звук и попиват всяка нота и звук. Малко след това групата изчезва от музикалния хоризонт и близо тридесет години нищо не се чува около нея. И ето че през 2024 година имаме шанса отново да чуем ТЪМНО и да поговорим със създателите – Васил Русев – Чайката и Деян Драгиев – Даката.

Metal Hangar 18 – Здравейте, радвам се да проведа разговор с една от групите, която слушам с удоволствие от началото на 90-те, та до днес. Как успяхте да излезете от техно-траша и да влезете с такъв мощен ритник директно в звука на сиатълската сцена? Какво ви провокира да го направите?

ТЪМНО – Здравейте и благодарим за предоставената възможност да разкажем! Всъщност, в музиката ни винаги е имало елементи от онези времена – могат да бъдат открити в някои от песните, появили се през 1994г., а и в новата продукция има подобни акценти. Например песента “Something”, която е последна в дебютния ни и единствен до момента албум, е именно от онзи период. Но, да! През 1992г връхлетя сиатълската вълна и някак от само себе си нещата поеха в друга посока. Получи се странен микс от няколко стила, примесени с автентични български ритми и синкопи, тук-таме и по някоя родна мелодия, но представени по един по-завоалирaн начин. Винаги сме смятали, че дословното използване на народни мотиви в съвременната музика звучи някак особено, за това и решихме да бъдат имплементирани дискретно и само да загатват кои сме и от къде сме.

Metal Hangar 18 – Като заговорихме за техно-траша – няма ли да извадите някое демо, което да чуем и да задоволим любопитството си?

ТЪМНО – Останала е една касетка от онези времена – демо, което записахме на тавана на наш приятел или през декември 1991г. или януари 1992г. – не помним точно. Беше толкова студено, че ни замръзваха пръстите. Те с баща му се занимаваха с озвучаване и имаха техника и най-вече ефекти. Всичко се случи на един двукасетъчен дек с инструменти родно производство – първо едновременно китара, бас и барабани, след това втора китара и вокали. И каквото – такова. Звукът обаче е моно и поради факта, че нищо не разбирахме, сложихме страшно много хорус на допълнителната китара. Така ни звучеше супер тогава. И – да, ако беше стерео вероятно нямаше да e чак толкова страшно, но моно е фалшиво на границата на неслушаемото, пък и втората китара на всичкото отгоре ту се появява, ту изчезва. Друг е моментът и с вокалите, които на места са супер младежки и дилетантски, а на места агресивни. Обаче знаете ли – защо пък не? Така че ето – 2 парчета от онова време. При едното някъде преди средата допълнителната китара заминава, но това е положението… 

Metal Hangar 18 – Беше ли изчезнала напълно цензурата по онова време и можехте ли да творите без да да има коректор?

ТЪМНО – Всъщност никой не ни знаеше извън махалата и съответно никой не го интересуваше. Имаше от време на време младежки фестивали и до там. Но иначе вече всеки можеше да прави каквото си иска. Именно тогава и се появиха редица групи, които дадоха облика на музиката у нас през 90-те.

Metal Hangar 18 – Първият ми сблъсък с вас беше с песента „Сбогом Жозефа“ по РокОко, това ли ви изстреля нагоре? Последваха и живи участия, на които публиката откликваше много ентусиазирано, грънджът ли е бил разковничето в случая?

ТЪМНО – Тази песен всъщност се казва “Bye”, а подзаглавието го сложихме просто на майтап. То пък някак дори влезе в жаргона и се превърна в нарицателно. Наистина „Жозефата-та“ е доста гръндж и факт – именно това даде тласък за всичко, което се случи впоследствие. Май бяхме първите, които излезнаха с нещо подобно и съответно наистина откликът беше голям и положителен. За това естествено допринесе както клипът, заснет от екипа на предаването РокОко, така и звукът – дело на Тодор Лечев, сътворен в едно от студията на БНТ. Другата песен, която записахме тогава е вече споменатата “Something”, така че нея практически я има в три варианта – 91,93,94. Пазим лентата от този запис и ако намерим къде да я свалим, ще е интересно да се чуе как едно парче еволюира. Що се отнася до концертите – имаше доста, но не прекалено. Може би през няколко месеца. Обикновено вървяхме ръка за ръка с Пиромания и Baby Face clan и общо взето спомените ни са доста свързани. Няма как да не отбележим и огромната роля на Ясен Петров и неговото предаване „До границата на виреене“, което култивира вкусът на голяма част от родните ценители на по-различна музика. Именно там и за пръв път представихме песните от албума си.

Metal Hangar 18 – Албумът, който издадохте, звучеше като изпреварил времето си, особено откъм неравноделните части и непознатото в България протяжно пеене. Заимствахте ли от някои групи?

ТЪМНО – По-скоро се влияехме. Надали има музикант на тази планета, който да няма влияние от други творци. Може да се каже следното: когато записахме техно-траш демото бяхме върли фенове на Voivod, Mekong Delta, Coroner, Testament, King Diamond, някои от нас и на Death, Slayer, Sepultura итн… Всъщност и до сега сме си. Вече обаче се бяха появили групи като Faith no More, Red hot Chilli Peppers, Infectious Grooves и полека-лека започнаха да заемат полагащото им се място сред музикалните ни предпочитания. Сблъсъкът със сиатълския звук дойде някъде през пролетта на 1992г. и промени всичко за месеци. Alice in Chains, Soundgarden, Pearl Jam, но също и банди като Prong и Fear Factory до голяма степен изместиха в младежкото ни съзнание всичко друго. Постепенно старите песни отпаднаха и на тяхно място се появиха нови. Ако пък визираме неравноделните части – от една страна беше търсено, от друга се случи по естествен начин. В крайна сметка, нали когато прави музика, човек трябва да привнесе с нещо ново, нещо различно – дали ще е мелодия, ритъм, пулсация, текст… няма значение. В този ред на мисли се явиха и неравноделните размери.

Metal Hangar 18 – Какво се обърка с издаването на втория албум и защо маслото в двигателя ви свърши преждевременно? Парчетата, които пуснахте преди година в youtube, всичките ли са част от него и има ли други? Ще бъдат ли издадени и те?

ТЪМНО – Да, в ютюб пуснахме 6 песни от неиздадения втори албум на бандата. Той е с различна насоченост – има много фънк, денс, поп, естествено рок, но като цяло е много далече от предишния. Когато го записвахме, групата практически вече не съществуваше, бяхме се изпокарали, нямаше симбиоза, но тогавашните ни издатели настояха. Музикален продуцент отново беше Румен Бояджиев. Някъде към средата на процеса се разбра, че звукозаписната ни компания е зле финансово, спряха да плащат и всичко се разми. Довършихме албума, но нито звучи ок, нито носи енергията на една група. Половината от парчетата пък изобщо не стават за пред хора и никога няма да видят бял свят.  Така че в онлайн пространството са само тези, които поне до някаква степен се припокриват с представата ни за музика към момента.

Metal Hangar 18 – Къде са тримата от ТЪМНО 30 години по-късно? Даката не е спирал да свири, за него е ясно, но Васил и Боян? Знаем, че Васко се занимаваше и  с Каризма, Бичето, Панака и други проекти.

ТЪМНО – Да, Даката мина през редица групи и към момента е барабанист в Ревю, Тангра, Baby Face Clan, Me and my devil… В кръга не шегата сме казвали, че ако някога основе партия с членовете на всички групи, където свири или е свирил, току виж е спечелил изборите. Боян пък се насочи постепенно към по-леки стилове – появи се в групи като Phuture Shock, Fingetone and Malik, Kottarashki и др. Чайката от своя страна основа Панака, Бичето, както и хип-хоп формацията ВеФеГе. Впоследствие започна да се занимава и с електронна и танцувална музика, има собствен лейбъл и наистина направи половината от дебютния албум на дует Каризма, както и редица песни за родни изпълнители, филмова музика и музика за реклами. Също се изявява и като писател, вече с две издадени книги и една предстояща, както и е част от проекта „Пощенска кутия за приказки.“

Metal Hangar 18 – Какво предстои сега, след като стартирахте със силен сингъл и ново попълнение в лицето на Михаил Иванов ( разкажете ни малко и за него)?

ТЪМНО – Михаил Иванов е доста известно лице в родните джаз среди. Всъщност по образование е китарист, но впоследствие се преориентира към баса и контрабаса. Преподава, записва като студиен музикант, свири в редица формации – Noise Linguistix, J Modules, проект Декагон. Може да се каже, че се е представял по целия свят и ето че сега дойде и в Тъмно на мястото на Боян, който вече просто не се отъждествява с подобен стил музика. Въпреки че се изявява в съвсем друг стил, Мишо е голям почитател на редица по-тежки банди. Това всъщност идва да покаже, че в днешно време профилирани изпълнители почти няма и всеки се е разпрострял в целия спектър на музикалните си предпочитания.

Metal Hangar 18 – Това, което вълнува най-много всички, е кога ще чуем още нова музика, ще се стигне ли до албум и не на последно място, ще имаме ли шанс да ви слушаме на живо?

ТЪМНО –Засега сме изкомпозирали три нови песни. Барабаните и китарите са записани, остават бас и вокали. Идеи обаче има много, а и когато Мишо се включи с допълнително джаз мислене, нещата вероятно ще се получат още по-интересно. Може би догодина ще съберем материал за цял албум, но честно казано не е някаква фикс-идея. Що се отнася до свирене на живо – имаме подобни планове, може би за началото на следващата година. Тепърва започваме по-сериозно да репетираме, а и някои от членовете на групата трябва да свалят някое и друго кило, преди да се качат на сцена. 

Metal Hangar 18 – Отново ли ще заложите на алтърнатив звученето или смятате да комбинирате стилове?

ТЪМНО –„Алтърнатив“ отдавна не означава това, което означаваше. Преди с това определение се окачествяваше нов вид различна музика, която не попада в общоприетите рамки. Постепенно обаче всичко се сля, възприе се като нормално и общодостъпно. Не мислим, че в днешно време може да се каже, че съществува точно „алтърнатив“, но все пак като шапка на едни определени стилове – да, смятаме да се придържаме към подобна насока, а и някак си новите идеи са в същото направление. Естествено с годините сме натрупали известен опит, знания и информация и няма как всичко това да не се отрази. Дано да е за добро, разбира се!

Metal Hangar 18 – Ще споделите ли с нашите читатели някоя интересна случка, която се е запечатала в съзнанието ви от  онези времена?

ТЪМНО – Случки има десетки – от безбройните купони, до това че съборихме с чукове репетиционната ни. Къщата беше на един приятел и той покани всички групи, които свирят там да допринесат. Доста удовлетворяващо. Имаше естествено и не само приятни неща – Даката например направи апендицит по време на един концерт в Бургас и се наложи да бъде спешно извозен до София. Чайката пък непрекъснато късаше струни и се е налагало концерти да бъдат спирани за доста време, та да се сложат нови, тъй като резервна китара нямаше.

Metal Hangar 18 – Финални думи?

Наясно сме, че за някои хора възраждането на Тъмно е донякъде разочарование и краят на един символ. Но нека се запитаме, дали пък не е по-лошо да таиш години наред в себе нещо и накрая то да си отиде с теб? Всъщност нямаме какво да губим – свири ни се и ще посвирим, а и в крайна сметка – никога не е късно човек да се изложи. 

Интервю на Юлий Вайер – REYAV