Интервю с Johnny Hedlund (UNLEASHED)

В началото на годината шведските дет законодатели UNLEASHED изкараха сборник с парчета, записани преди да издадат първия си албум. 35 години и 14 албума по-късно с него бандата направи лек завой към началото. Един вид от „Before the Creation of Time“ наднича творческият потенциал на част от юношите бледни (тогава), поставили основата и формирали шведската дет метъл сцена.

Интервюто с Johnny Hedlund (UNLEASHED) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 23.09.2024 година.

От другата страна – Здрасти, Johnny, коя ера от дискографията на UNLEASHED предпочитат феновете на живо?

Johnny Hedlund – Не мога да предположа със сигурност. Ако вземеш по-възрастните ни фенове, те ще твърдят, че старите ни албуми са по-добри. Хлапетата си падат по по-новите ни неща. Мисля, че е комбинация от двете генерации и то добра комбинация. Това на нас ни харесва. Издали сме 14 албума за 35 години. Ние самите искаме да свирим, както нови, така и стари композиции. Както и парчета от средния ни период. Това е най-добрият вариант. Мисля, че е твърде скучно, ако всички харесваха само първите ни три албум. То щеше да е направо ужасно. Сещаш се какво имам предвид.

От другата страна – А Вие като музиканти и композитори? Имате ли предпочитания?

Johnny Hedlund – Самият аз нямам никакви предпочитания дали материалът е стар или песните са нови, бързи или бавни. Това, което правим ние със сетлиста, а да се опитаме да го съберем така че да се получи добра комбинация от различните периоди. По-бавните, среднотемповите и бързите песни, старият и новият материал да работят добре. Ако свирите час, час и 15 минути, час и половина или дори – 15 или 45 минути, винаги стремежът е да представите едно добро съчетание от композиции и то наистина да е възможно най-доброто. Ние правим точно така, ако това отговаря на въпроса ти.

От другата страна – Има ли песни от дискографията на UNLEASHED, които искате да свирите на живо, но нещо Ви възпрепятства?

Johnny Hedlund – Ние всъщност имаме много песни, които не сме изпълнявали на живо. Съществува една пречка. Ако отида в репетиционната и кажа на останалите да изпълним определена песен, а някой от момчетата иска друга, трябва да гласуваме. Съставянето на сетлиста е тежка и ужасна работа. Винаги преминаваме през тези процеси. Дори и да се опитам, да махна песен от сетлиста, винаги ще се намери някой, който да ми опонира, че трябва да я оставим. Битката е ежедневна. Опитваме да решаваме тези проблеми, защото няма как постоянно да свирим различни композиции. По този начин, ще прекараме живота си в репетиционната. Значи, трябва да постигнем някакво споразумение.

От другата страна – Групата има ли албум, от който избягвате да свирите песни на живо?

Johnny Hedlund – Не мисля, че в дискографията ни има албум, който да е подценен по този начин. Понякога си мисля, че е странно, че в повечето случаи свирим по-опростените песни, които са по-лесни за репертиране. Които не изискват твърде големи технически умения. Те са лесни за изпълнение на живо, защото феновете ги запомнят лесно. Има случаи в които на мен ми се иска да изпълним композиция, която много харесвам, но някой от групата заявява, че не му допада. Но не е проблем. Нямаме конкретен албум, който да отбягваме. Просто така стоят нещата. Няма издание, в което песните да са трудни или лесни за изпълняване по концерти.

От другата страна – Би ли сравнил концертните години от началото на UNLEASHED с днешните?

Johnny Hedlund – Бих отбелязал, че няма кой знае колко голяма разлика. Наистина. Качеството на свирене на малките или големите концерти днес е почти същото както в началото. Не мисля, че има съществена разлика. Това, което ми харесва е, че феновете, които идват на нашите концерти са почти едни и същи. Е, някои от тях са поостаряли вече, защото са ни гледали още от началото на 90-те. Но останалото е почти същото. Нещо, което оценявам, защото би било ужасно, ако изведнъж сменим феновете или всички изглеждат различно, или носят странни шапки и такива неща. Направо ще е ужасно. Смятам, че днес концертите са добри и почти същите, както преди. И това положение ми харесва.

От другата страна – Най-странното място, където сте правили концерт с UNLEASHED?

Johnny Hedlund – Веднъж съм свирил в бар в САЩ. Беше наистина много странно. Защото в бара нямаше никого. Бяхме на турне. По някаква причина един или два концета бяха отменени. Трябваше да изминем голямо разстояние за следващия. В миналото по принцип наистина не разполагахме с много пари, а това си беше проблем. Мениджърът ни, ни каза, че трябва да платим горивото от джобовете си, имаме разходи за това и онова, а нямахме никакви средства. И все пак, за да спечелим някакви, той ни съобщи, че трябва да направим едно шоу по средата на нищото. Каза ни да не се притесняваме, просто да излезем и да свирим. А мястото беше селски бар, с посетители, на които им личеше, че никак не харесват дет метъл. По-скоро те нямаха никаква представа от дет метъл. Ние обаче го направихме и ни платиха за концерта. По някаква причина. Още не мога да разбера защо ни приеха да свирим. Мисля, че имаше само един пич, който наистина харесраше дет метъл. Много странен концерт. Никога повече няма да си позволя да направя подобно участие. Бях буквално изсмукан. Дори не направихме цял концерт. Изпълнихме около шест песни. Обаче беше много тъпо. Мениджърт ни ни стресна, че трябва да припечелим малко пари за гориво и хотел. Така че си свършихме съвестно работата.

От другата страна – А коя е най-странната реакция от страна на публиката по време на ваше изпълнение?

Johnny Hedlund – В момента не мога да се сетя наистина за нещо необичайно… Със сигурност сме се сблъсквали с такива, но в момента не мога да се сетя… Може би сме имали концерти, на които никой не е проявявал интерес към изпълнението ни. Ето едно странно преживяване. Преди много години имахме един концерт в Нидерландия. Преди да се качим на сцената, чувахме шума, който феновете създаваха, мислейки си, че ще излезем пред добра публика. Тя се раздаваше за групата преди нас. А ние бяхме последни за вечерта. Всъщност не смятахме, че концертът ще е нещо специално. Рутинно шоу. Просто трябваше да излезем и да си свършим работата – да куфеем, да пием бира и да посвирим дет метъл. Когато обаче се качихме на сцената, всеки от публиката, която не беше твърде голяма – около 300-400 души, стоеше там, зяпаше ни и изглеждаше някак си различно. Спомням си как се споглеждахме помежду си по време на интрото и усещахме, че нещо не е както трябва. Започнахме с изпълнението. Изсвирихме една, втора песен. Обикновено не говорим по време на първите песни. През тях трябва да се премине ударно, защото доброто начало е важно, както доброто въздействие върху публиката. Две песни по-късно започнах да се взирам в хората пред мен, те изглеждаха все едно са тръгнали на училище. Там имаше родители и деца. Имаше младежи на по 18, 19, 20 години, както и възрастни хора над 50-те. Веднага ми мина мисълта, че нещо не е както трябва. Те не правеха нищо, нито викаха, нито аплодираха. Нищо, сякаш не ни харесваха. Тогава картината ни се изясни. Те не бяха там заради нас. Защо тогава въобще бяха в залата? Продължихме да свирим, а публиката стоеше там пред нас в залата и не реагираше. Четири-пет песни по-късно хората започнаха да напускат. В един момент пред нас останаха 50-60 души. А ние изнасяме цял концерт, както си трябва. След него си дадох напълно сметка, че тези хора въобще не бяха там, за да гледат и слушат дет метъл. Поинтересувахме се, коя е била групата преди нас. Оказа се, че няма нищо общо с метъла. Тогава пък си зададохме въпроса защо въобще сме тук? Реакцията от публиката, защото ме попита за някоя странна, беше „Тези защо са тук, свирейки тази тъпа музика?“. Това наистина е странна реакция от страна на публиката. Вглеждах се в лицата на хората и се чувствах като в комикс. Знаеш картинките и думите на героите, които са в едни бели мехурчета. Над всяка глава, която погледнех, си представях как се появява балонче с текст „Тези защо са тук и свирят тази помия?“. Това виждахме. Беше абсолютно комично. Преживяването беше ужасно, но сега ми е смешно.

От другата страна – Има ли нещо от миналото, на което тогава си се ядосвал, а днес гледаш с усмивка?

Johnny Hedlund – Определено. Хиляди неща. В ранните години звукозаписната ни компания използваше снимки, за да промотира групата. Някои от тях дори и днес ни нервират, но и ни става смешно. Защото на тях изглеждаме като пингвини. Пингвините са сладки животни, но не са нещо, на което искате да приличате през 1991 година, ако искате да бъдете дет метъл музиканти. Днес се подсмихвам на тези неща. Но и с всичко съм наред. Вземам снимката и си казва, още една фотография на пингвин. Изглеждаме глупаво. Има толкова много подобни епизоди в историята на UNLEASHED, но трябва да се усмихваме. Тогава така са работели нещата. В онези времена, когато направим снимки, звукозаписната компания ги приемаше без въпроси и ги използваше без да се интересува дали ги одобряваме. Нямаше Итернет. Никой не ни питаше. Те просто ги издаваха. Днес това няма как да се случи, защото имаме контрол върху всеки един аспект от групата. Правим 200 снимки, а на лейбъла изпращаме десетте най-добри. В миналото – запазваха всичко, което им изпратим.

От другата страна – Така и така си говорим за миналото. Как изглеждаше живота за една прохождаща шведска дет метъл банда в началото на 90-те?

Johnny Hedlund – Зависи колко в началото на 90-те ще се върнем. Ние започнахме като група, записвайки няколко касети. Които започнахме да разменяме и търгуваме. Атмосферата беше добра, времената фантастични, а на нас ни харесваше. Беше началото на всичко. Поглеждаме назад с наистина много добри чувства. Днес обаче ми харесва повече, защото можем да се срещаме с много хора, да правим концерти и много повече неща. Дори и миналото да е било добро, всеки говори за „доброто старо време“, но ако имаш само един концерт в годината, тя в никакъв случай не е била добра. Имаше много купони с един и същи приятели, които имахме в Стокхолм, но не срещахме никого извън техния кръг. Така изглеждаше живота ни в ранните години на UNLEASHED. Но всичко беше наред. Бяха велики времена. Така започна всичко. Самият аз, обаче, не искам тези времена на се върнат. Няма начин. Днес ми е много по-забавно, защото мога да обикалям навсякъде. Мога да дойда до България, за да свиря моята музика и да се срещна с феновете там. Да поговорим, да пием по бира. В миналото това го нямаше. Тогава кръгът ни се затваряше с хората от нашия град. Това беше всичко.

От другата страна – Спомняш ли си първия концерт на UNLEASHED извън Швеция?

Johnny Hedlund – Да, беше в Германия. Или в Дюселдорф, или в Дортмунд. По-скоро в Дортмунд. Тогава направихме много малък концерт. Имаше и други групи. Дори мисля, че излязохме като трио, защото Tomas Olsson още не знаеше песните. Бяхме само трима. Но може би свирихме цялата група. Концертът беше пълен хаос. Нямахме техници, нещата бяха излезли извън контрол. Но публиката беше невероятна. Имаше много куфеещи, пълна лудница. А дори нямаше сцена. Все едно бяхме стъпили на малко по-висок бордюр. Тряваше постоянно да внимаваме някой да не си фрасне главата в китарите. Но беше забавно, наистина много забавно. Получи се добър купон.

От другата страна – Последният албум на UNLEASHED излезе през 2021 година. Кога ще чуем продължението на историята?

Johnny Hedlund – Продължихме историята от „No Sign of Life“. Тя е от книга, която почти завърших преди доста години и която разказва за света на Odalheim. За следващия албум работим по същата история, както в последния. Ще продължим по темата, защото не сме приключили с нея. Ще видим къде ще свърши всичко, но продължаваме в същата посока и в 15 албум, който се надявам да излезе следващата година.

От другата страна – Издадохте обаче една демо колекция „Before the Creation of Time“. Какви бяха причините?

Johnny Hedlund – Мисля, че идеята да имаш всичко от ранните години на групата на едно място, в добре направен комплект, е добра. Предприемали сме подобни стъпки и в миналото, но за първи път събираме всичко на едно място. Всичко е там със снимки, история, интервю. Просто изглежда добре, като едно цяло. Един голям, силен и добър пакет. Тези издания са винаги интересни. Получаваме много предложения за този вид. Повечето от тях отхвърляме. Понякога се появява някоя добра идея, която си струва да бъде реализирана. Виж, феновете, които слушат дет през последните 15-20 години, не знаят кой знае колко за миналото. За тях е добре да попаднат и на нещо по-старо. Тук не става въпрос само за музиката, а и за снимки, истории. Мисля, че е добра идея. Ако си хлапе, а дори и да си на 30-ет, не е толкова лесно да разбереш какво е ставало през 1992 и дори по-рано. Какво се е случвало през 1989 и по-рано? Историята сама по себе си има стойност. Така че това издание е добре дошло.

От другата страна – Добре, обаче тези записи ги има в Интернет.

Johnny Hedlund – Всичко е в Интернет. Така стоят нещата и нищо не може да се направи, за да бъде спряно. Много пъти са ми задавил въпроса дали е добре или не, че всичко може да се свали от Интернет, да се слуша и гледа свободно. На първо място не съм аз човекът, който може да направи нещо, но и никой не може. Това е положението. На второ място смятам, че ако тази дискусия се беше провела преди 20 години и някой беше казал, че плочите и дисковете, които тогава бяха нещо ново, ще изчезнат и повече няма да съществуват и всичко ще е безплатно, щяхме да стигнем до извода, че никой нищо няма да купува. Но нещата не стоят така. Ние все още продаваме много албуми. Продаваме мърч, плочи, феновете идват на концертите ни. Нали се сещаш, че не ти трябва да ходиш до залата или клуба, можеш да си го свалиш от Интернет. Хората, обаче, все още искат да правят истински неща. Колкото повече нараства ролята на Изкуствения интелект, колкото по-дигитален става животът, толкова повече ще бъде търсена автентичността. Ще се разгори порив за истинските моменти от живота. Точно поради причината, че цифровизацията е навсякъде. Какво всъщност искаш? Да си стоиш вкъщи на динава с няколко приятели, с които да гледате концерт по телевизията? Или да излеше навън, да минеш през бара, да удариш няколко бири, да се срещнеш с приятели и заедно да отидете на концерт, където да видите групата, да откачиш и да куфееш цяла нощ с тях? Или да си стоиш вкъщи, комфортно разположен в леглото или на дивана? Не можеш да замениш преживяването на живо. Аз също слушам записи от мрежата особено, когато шофирам. Но съм до тук. Ако искам да видя примерно GRAND MAGUS на концерт, ще отида на концерт. Наскоро си говорихме с басиста им. Казах му, че не е добре, че не свирят на живо, защото искам да отида на техен концерт. Кога? Това рано или късно ще стане. Бих могъл да си пусна концертен запис на GRAND MAGUS в Интернет. Но няма да го направя. Няма начин. Това просто няма да ми е достатъчно. Не това е преживяването, което търся. Играта е такава. Не можем да спрем развитието на Интернет и на Изкуствения интелект или каквото и да е. Но със сигурност автентичността и оригиналността ще продължат да бъдат търсени заради по-пълното и по-богато преживяване. Без значение дали става въпрос за продукт или шоу. Дали става въпрос за тениска. Със сигурност можеш да си изработиш модел само за себе си. Съвсем скоро това ще става и 3D на принтера в дома ти. Дали обаче хората ще го правят? И да, и не. Не знам. Някои със сигурност. Но тук си задавам въпроса защо ние продаваме плочи? Не е ли странно? Така стоят нещата. Напълно приемам как работи днешния свят. Дори и да не бях, едва ли щеше да има някакво значение.

От другата страна – Спомена Изкуствения интелект. Възможно ли е той да бъде използван от дет метъл вокалистите, за да звучат така, както в най-силните им години? Защото с времето някои от тях губят силата на гласа си.

Johnny Hedlund – Възможно е. Определено е възможно. Аз обаче не искам. Ако се случи, просто ще си тръгна. Със сигурност. Ако не мога да пея повече, напускам. Може и да продължа да свиря на бас, но ако не мога да пея правилно, край с него. Всъщност винаги можеш да фалшифицираш нещата. Постоянно. Можеш да имаш четири аватара, които да изглеждат като UNLEASHED на сцената, а ние да си стоим по домовете вкъщи. И няма да дойдем до София. Какво по дяволите е това? Това забавно ли е? Няма да видя София, няма да пия бира в България и няма да се срещна с никого там. Шегуваш ли се? В това няма нищо забавно. Но съм съгласен с теб. Може би след десет години подобни корекции ще се приемат за нещо нормално. Може би ще се стигне до замяната на истинския глас в албумите. Както и всичко друго. Но ще бъде ли толкова добро? Може би. Някаква част. Но ще бъде ли толкова забавно? Едва ли. Не вярвам и не мога да го повярвам. Нека да вземем албум на AC/DC. Само като пример. Пускаш си нещо с Brian Johnson от преди 25 години и после от днес. Чуваш как той се е променил. Гласът му се е променил през годините. Не е същия. Няма и как да е абсолютно същото, но мисля, че все пак в това има някаква красота. В тази промяна има една артистичност. Защото начинът, по който Brian Johnson използва гласа си като вокалист, не е същия. А и най-вероятно не трябва да е същия, както в началото. Ако обаче гласът ти вече не излиза, добре, това е друга история. Може би тогава помощта на Изкуствения интелект е оправдана. Или просто си тръгвате, защото вече не можете да пеете. Самият аз ще спра да пея, ако се озова в подобно положение. Ще уважа решението на някого, ако реши да замени изпълнението с дигитално генериран звук. Според мен оригиналният, автентичен звук, без значение дали става въпрос за свирене на китара или пеене, ще продължи да бъде предпочитан и търсен. Щом има кой да свърши работата. Но съм съгласен с теб. Може би днес не е необходимо да имаш жив китарист. Вземаш си дигиталните инструменти и готово. И вече имаш свиренето на Jeff Hanneman. „Не, не е той.“ „Да, той е и точка.“ Забавно, нали? Че то по този начин можеш да възкресиш DEATH като генерираш свиренето на Chuck Schuldiner. Яко ли ще бъде? Не мисля. Вземаш оригинала от миналото и генерираш дигитално същия звук на компютър. Това не е ли измама? Чиста измама.

От другата страна – Последен въпрос. Каква според теб е ролята на шведския дет метъл в еволюцията на стила?

Johnny Hedlund – Шведският дет метъл като жанр се появи доста рано. Очевидно не беше първи, но наистина се оформи рано. Ние бяхме силно повлияни от американската дет метъл сцена, както и от британската дет метъл сцена. Някак си създадохме наш собствен стил от тези влияния. Не, че си приличахме като групи, но в началото, ако си пуснеш ранните неща на DISMEMBER, ENTOMBED, GRAVE, UNLEASHED и т.н. веднага щеше да ти стане ясно, че групата е от Швеция. Според мен ролята ни беше просто да направим каквото можем от малкото място в света, на което се намирахме. Поставихме основите на малка сцена, която с годините се разрасна. Не мисля, че имаше някакъв генерален план. Не е имало някаква колективна мисъл в тази посока. Никакъв план не съществуваше. Бяхме просто няколко приятели от различни банди, които се размотаваха заедно, пиеха бира и куфееха по купони. Така се оформи сцената. Започнаха да се организират концерти. Групите започнаха да изграждат свое лице Тръгнахме по турнета. Прекосихме границата на Швеция. Беше фантастично. Извън тези неща, нямаше предварителен план. Всичко стана естествено, защото ние просто бяхме обладани от тази прекрасна и нова музика, което се нарича дет метъл. Която произлиза от траш и хеви метъла. Развитието може да бъде проследено назад в десетилетията до блуса и рокендрола, ако искаш. В края на 80-те и началото на 90-те дет метълът беше най-бруталната и най-интересната музика, която можехме да си представим. Шведската дет метъл сцена просто беше следващата стъпка от еволюцията на стила, която по случайност произлезе от Швеция.