Един басист разказва…

Основната цел на тези истории е да забавляват. Повечето от тях са лично преживени и може би съвсем малко украсени.

Миналото лято останах сам в Търново за няколко дни. През седмицата не е като да нямах задачи, но в събота реших да си направя една по-дългичка разходка из околните баири. Взех и китарата с идеята да си харесам някоя усамотена полянка и да посвиря малко на открито.

От къщи поех по познатите пътеки с китарата на гръб. От нас навсякъде е само изкачване, но се намират сенчести места и като цяло е много приятно. Стигнах почти до Божур, намерих си закътано местенце, където посвирих известно време и се излежавах по тревата още малко. После тръгнах по някакви кози пътеки към Света троица, където слязох леко понадран от драките, а китарата се оплиташе в ниските клони. Оттам реших да си удължа разходката – никога не бях слизал до Самоводене от манастира, но си харесах нещо като просека и хванах надолу.

По някое време излязох на железопътната линия потен, мръсен, уморен… Абе личи си, че от гората идвам. Тръгнах по релсите и се разминах с някакъв съмнителен индивид. Порядъчно брадясал, с тук там липсващи зъби, в ръката държи пластмасова бутилка, в която съм почти сигурен, че имаше ракия! Поздравих и го подминах, но той ме спря с тъга в гласа:
– И теб ли те свалиха от влака?