Велик Четвъртък

Hed P.E. в България – една мечта на 11 години се сбъдна

Жив и здрав да е г-н Катинчаров, че ме запали по тази банда, когато преди 11 години правеше прочутите си Нео Метъл Уикенди. Тогава аз, още невръстен тинейджър, жаден за зверски рапор, попаднах на великите Hed P.E. Скачах по дивана като подивял и усилвах телевизора ни Електрон до колкото можеше. Сестра ми разбираше, че се задава революция, и не беше особено доволна… На мен обаче не ми пукаше – вече ги бях прослушал и с нетърпение чаках да ги видя в България, като знаех че е въпрос на време и това да стане.

Дори след толкова години не спрях да ги слушам и да следя развитието им, така че бях подготвен да пея с пълно гърло на всяко едно тяхно парче, докато не прегракна или не бъда смачкан от публиката. Поне щеше да си заслужава. За щастие това не се случи, и след кратка запивка с моите приятели бях на път да сбъдна поредната си мечта.

Но нека пристъпим към същественото.

Fyeld

Подгряващи щяха да бъдат утвърдената, а и единствената българска банда, която заслужаваше – Fyeld. Към 21:10, без много кандърми те вече бяха заели своето място, а ние очаквахме тежкия трактор да се стовари над главите ни. След кратко интро започнаха с любимото ми парче, а именно Syco level. Направи ми впечатление, че имаше доста микрофонии, като саундът им не беше никак на ниво. На моменти нищо не се чуваше, но еуфорията беше достатъчна, за да ме накара да спра да мисля за това. След този бомбастичен старт последва още една резачка, която вече стана хит и ще е от третия им дългосвирещ албум, който чакаме с нетърпение. Песента Adrenawheel още с първите си акорди раздвижи всички в залата. Много добро присъствие на новия китарист Иван Друмев от D.S.O.L., който стоеше на сцената усмихнат и надъхан както винаги. Другите момчета също свършиха прекрасна работа, и ето че  вече всички пеехме „We’re underground baby, remember that shi*“… Или ако не се сещате – парчето TKO, отново от първия им албум. Всички се забавлявахме под звуците на тази добре смазана машина. Видя се, че и Fyeld се забавляват с нас. Доказа го стейдж дайвът на басиста им Аксел, който винаги знае как да направи шоуто. Вокалистът им Бобз също се чувстваше добре, защото вече можеше да скача и да куфее без да спира и без да му пречи китарата. Последваха Rolling Spawns (много яка игра на думи), както и кавър на Ramones, на който съм сигурен, че и момчетата от Hed P.Е. са се изкефили в съблекалнята си,  чакайки да ни ударят с всичка сила.. След като разбрахме, че това им е последната песен, момчетата от Fyeld решиха, че няма да си тръгнат, без да ни зарадват с един бис. След много викане „Още!“ те изпълниха поредния си хит – този път от албума „Not Blonde Enough To Survive The Halocaust”. Всички отново бяхме във въздуха и се разбивахме, но и пазихме сили за хедлайнерите.

И така доволни и щастливи както и добре загряни момчетата от Fyeld ни оставиха да слушаме… Shaun Paul ???!!!

Hed P.E.

Но ето, че и сетният час дойде. Към 22 часа всички започнахме да викаме, защото се появи DJ-ят на бандата: DJ Product ©1969 (интересно име нали?). в 22 и 15, без много звездеене, те излязоха и забиха първото си парче Sophia. Всички полудяхме. С много подскоци и зверско пого настана купонът, който чакахме цяла вечер. След това чухме Truth Rising и още хитове от новите албуми. По всичко си личеше,  че Hed се чувстват страхотно на сцената и с изключение на малко проблеми със звука, всичко изглеждаше перфектно. Особено когато вокалиста им Jared скочи при нас, когато дойде на оградата и ни даде да пеем. Не бях виждал по енергичен човек – до самия край той не спря да танцува и да се усмихва. Да пие българска бира, да раздава средни пръсти и да казва вълшебната думичка „Fuck„. Но това няма значение. Звезди са, и го доказаха като ни зарадваха с парчета като Killing Time, Waiting to die, Bartender. Парчета, които всички чакахме да чуем.

Jared (Hed P.E.)

Екзалтирана тълпа от околко 250-300 души (не съм сигурен за бройката) не спря да пее и да се радва като група малки деца. До мен беше пълно и с момичета, на които също им бе предоставена възможноста да попеят. При хита им от Only In America – Raise Hell, вече нямаше човек, който да не си припява и да се раздава до края. Последва и кавър на Bob Marley, който зарадва абсолютно всички, дори и мен, макар че не бях отишъл да слушам това. Трябва да му се признае на Jared, че се справя идеално с всички вокали и не ме разочарова като глас. Хитът им Renegade пък не остави никакво съмнение, че ще стане мазало!

След като ги извикахме на бис, чухме емблематичното No Woman, No Cry – отново изпълнено със страхотен професионализъм от този велик човек. Всички викаха за още, и Jared се примоли: „Last Song„! А последната песен беше Let’s Ride. Последен шанс за танци! Последен шанс да помахаме на Jared за чао… Но пичът се оказа супер готин и просто каза: „Чакам ви на merch-a. Заповядайте да се снимаме, за автографи или да си вземете оригинална тениска!”

Hed P.E.

Ех, няма такива хора. Няма такъв концерт! Невероятно шоу, което винаги ще помним. Но аз съм и сигурен, че София им хареса, и ще ги видим съвсем скоро пак. Една мечта се сбъдна и всички остахме доволни.

Respect, Hed P.E. !

Тодор Първанов

	ГАЛЕРИЯ
hed PE 70 снимки	Fyeld 60 снимки	hed-bangers 24 снимки