Интервю с Martin van Drunen (ASPHYX, GRAND SUPREME BLOOD COURT)

Между предстоящия албум на ASPHYX „Necroceros” и предишния „Incoming Death” изминаха пет години. В 34-годишната си кариера нидерландците имат девет студийни издания. Сега им предстои десетия. Заради него се чухме с гласището зад микрофона Martin van Drunen, който е пял и ревал още с PESTILENCE, HAIL OF BULLETS, BOLT THROWER, а се подвизава и в GRAND SUPREME BLOOD COURT, от които в момента не се чува нищо. И все пак на 22 януари Martin van Drunen, който даде специално интервю за „От другата страна”, заедно с ASPHYX ще издадат „Necroceros”.

Интервюто с Martin van Drunen (ASPHYX, GRAND SUPREME BLOOD COURT) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 11.01.2021 година.

Martin van Drunen – Привет, Мартин, как е в България?

От другата страна – Затворено както навсякъде. Последният път, когато се видяхме, имахте концерт в София.

Martin van Drunen – Спомням си. Знам, че си от Варна. И пътува до София, за да се видим. Даже си спомням, че правихме едно интервю, докато беше спрял на една магистрала.

От другата страна – Така беше. Но да минем на въпросите – защо Ви отне толкова време, за да издадете нов албум на ASPHYX?

Martin van Drunen – Защо ли се случват нещата по този начин? Нямам реално обяснение. Ако нямаш достатъчно материал, за да започнеш записи, няма смисъл да го правиш. Също така през последните години бяхме много заети след излизането на предишния ни албум „Incoming Death”. Постоянно бяхме ангажирани с концерти. Предложенията следваха едно след друго. В същото време с останалите не живеем на едно и също място и нямаме възможност да се виждаме по-често за репетиции. Когато някой излезе с нова идея, комуникацията ставаше с емпетройки. А за да завършим една песен от началото до края трябва да сме заедно. Единственото предимство на сегашната пандемия е, че концертите бяха отменени, което всъщност не е предимство, но от него произтече възможността точно в този момент да се срещнем всички в студиото и да посвирим заедно, за да завършим материала, които имахме. Така пандемията ускори работата по новия ни албум.

От другата страна – Кое според теб ще е следващото голямо нещо в музиката след пандемията?

Martin van Drunen – Сигурно много банди си мислят, че онлайн концертите са тяхното спасение. Един или два пъти може и да стане, но не вярвам, че хората ще са склонни, да гледат 20 или 40 стрийма на една банда. За дадения момент това е възможност. И добра възможност за много групи да се заявят и да покажат, че все още съществуват. Или да заработят някой лев, за да си платят наема. Не знам. Мисля си, че когато се върнем към нормалния живот, ще ни връхлетят невероятно количество турнета, концерти, фестивали. Смятам, че това ще стане след като мерките бъдат премахнати.

От другата страна – А възможно ли е концертите сами по себе си да намалеят, трупите да ги записват и да ги прожектират в страните, в които няма да свирят?

Martin van Drunen – Не знам. Когато животът се върне в нормалното русло, което вероятно ще стане тази година, защото вече има няколко ваксини и всеки жител на планетата ще има възможност да се ваксинира, значи вирусът ще е изчезнал. И дори това да не стане, хората ще бъдат защитени. Така музикантите ще могат да свирят където си искат. Така че не виждам никакви рискове. Ако не използваш всяка една възможност за концерт дали в Нидерландия, България или Индия, за хората от по-далечните дестинации ще е доста неприятно, че няма да могат да гледат групата на сцена. Това за запис и прожектиране на голям екран не е опция за тях. Ако има някой, който мисли по този начин, си е негова работа. Ние не мислим така.

От другата страна – Концертът трябва да е с група на сцена и фенове пред нея?

Martin van Drunen – Абсолютно. Сам го каза – има две страни. Не само група. Винаги съм казвал, че ние се нуждаем от публиката в същата степен, в която тя се нуждае от нас. Чувството е взаимно. Феновете ни дават енергия и ние го правим за тях. Без публика, не можем да се заредим. Така че най-добрият вариант е да свирим пред публика. Просто е.

От другата страна – Живеем в дигитална ера, в която очакванията и от двете страни се променят.

Martin van Drunen – Това зависи еднолично от всяка група и от всеки човек. Говоря си с младежи, хлапета на по 16, 17, 18 години, които слушат метъл. Всички те използват телефони и музиката е достъпна за тях и те я слушат от интернет платформите. Не е както в миналото, когато за да слушаш ти трябваше усилвател, тонколони, плейър. И трябваше да си купиш и албума. Или да го презапишеш от приятел. А днес имаш мобилни телефони. Съвсем различен свят за нас. Хубавата част е, че най-накрая нашата музика е по-достъпна и хлапетата могат да ни чуят. Също така вече има правила, по които можеш да слушаш музика онлайн. Което най-накрая води до някакви постъпления за групите. Което е добре. Концертите обаче не могат да бъдат заменени с нищо. Познавам музиканти, които са част от групи, но не обичат да свирят на сцена. Тогава е по-добре да се махнат и да си намерят друга работа, защото явно музиката не е за тях. За да си музикант, трябва да го имаш в кръвта си. За мен свиренето означава изпълнение пред публика. Без значение дали става въпрос за дет метъл банда или за оперен певец, който пее арии на Верди, или за блусар, свирещ в някой бар. Нали за това го правиш. Това е твоята страст.

От другата страна – Скоро издавате албум, но заради начинът, по който се слуша музиката днес, албумите имат ли същата тежест?

Martin van Drunen – Не, не, но ще е тъпо една група да влиза в студио за записите само на една песен. В това няма никакъв смисъл. Записите на една песен, понякога отнемат времето, което ти е необходимо, за да запишеш цял албум. Не става въпрос за създаването на композицията и работата по аранжимента, а за след това. Трябва да имаш обложка, трябва да направиш определен микс. Ако направиш една песен, а след месеци още една, как ще постигнеш и ще стигнеш до същия начин на миксиране за втората. Това не работи. Също така не можеш да направиш концерт с няколко песни. Със сигурност ти трябват няколко албума, в които феновете ще открият любимите си композиции, които ще се надяват да чуят и на живо. Издаването на отделни песни не е моят свят. Има слушатели, които идват при мен и ми казват, че знаят, че имаме нов албум и от него харесват петата песен. Чакай малко? Не знаеш нито името на албума, нито заглавието на песента? Съжалявам, нали, но първо си научи домашното.

От другата страна – Каква е целта пред новия албум на ASPHYX „Necroceros”?

Martin van Drunen – Да забогатеем, разбира се. Основната ни цел е да имаме нов албум, който да представим на живо, с който отново да можем, да се качим на сцена. Ако ситуацията го позволи, разбира се. Също така да имаме възможност да заявим на света, че ние сме ASPHYX, групата е все още на линия, все още сме лоялни към нашите фенове, правим всичко възможно, за да задоволим вкусовете им с този албум, също така да удовлетворим и себе си. В същото време беше удоволствие да работим по него и отново да сме цялата група. Заедно създадохме албум, за който всеки един от нас смята, че е фантастичен. Това е едно от прекрасните неща, които ми се случват, заради факта, че съм в група и точно така трябва да бъде – всички да работят заедно за постигането на целта и да са доволни от крайния резултат. И основната цел – заедно с всичко споделено до тук, ако се представи добре, ако има хора, които да си го купят, ако има други, които да забележат, че той се продава, да ни поканят, да свирим на фестивали, да направим концерти. При нас тази цел винаги присъства, когато създаваме нов албум.

От другата страна – Има ли нещо, което направихте за първи път в „Necroceros”?

Martin van Drunen – Да, извинявай за терминологията, казах го и на Paul, когато завършихме една от песните, мисля, че създадохме дет метъл валс. Става дума за „In Blazing Oceans”. Там темпото е едно-две-три, едно-две-три. Ако изсвириш това във Виена по време на Щраусовите дни, хората веднага ще го припознаят. Така че за първи път в живота си записах песен в темпо, приближаващо се до валса. Това е новото в „Necroceros”. Другата новост е композицията „Three Years of Famine” с невероятните мелодични линии на Paul. Разбира се, че и друг път сме пробвали подобни неща като в „The Grand Denial”, но „Three Years of Famine” е стъпка напред. Ако слушателите го оценят, то те ще оценят и малката еволюция, която понякога ASPHYX вплитат в албумите си. Която винаги е минимална, защото не искаме драстичните промени. Те не са за нас. Понякога си я позволяваме и в този случай тя е в тези две композиции „In Blazing Oceans” и „Three Years of Famine”.

От другата страна – Има ли нещо, което не направихте в „Necroceros”, което обикновено правите, когато записвате албумите на ASPHYX?

Martin van Drunen – Не си казвахме „здравей” и „довиждане”, защото нямахме тази възможност. Заради рестрикциите, наложени от правителството, можехме да се проявим като бунтовници. Но решихме, че ако всеки по някакъв начин спазва правилата, това би помогнало за по-бързото справяне със ситуацията. В началото нямахме идея какви са симптомите, не знаехме как да ги разпознаваме. Чувствахме се добре. Но все пак се оказахме преносители. Защото барабанистът ни, който има семейство и две деца, в някакъв момент го е занесъл у тях и е заразил дъщеря си, която за щастие вече е добре. Веднага разбрахме, че трябва да имаме едно на ум. В студиото поддържахме социална дистанция. За първи път записвахме от разстояние заради корона вируса. Не искахме да повторим случая с Stefan и да пострадат семействата ни. Работехме, но беше странно, че няма кой да ти каже едно „здравей”.

От другата страна – Има ли аспекти от създаването на песните, които днес ти носят повече удоволствие, отколкото в началото на кариерата ти?

Martin van Drunen – О, да, писането на текстове. Днес повече от всякога обичам да пиша текстове. Навремето беше по принуда – песента няма текст, трябва да го напиша. Днес е съвсем различно. Много е хубаво, когато успея да изразя мислите си върху лист хартия след период на проучване на някоя тема. Особено когато темата ми е много интересна и е запленила композитора в мен. Когато песента е завършена, удоволствието е още по-голямо. Също така сега ми е по-лесно да измислям текстове. Забелязах го по време на работата по този албум. През годините съм събрал толкова много рими в главата си, че понякога не е необходима въобще да се замислям – „Това се римува с онова, онова се римува с това…” Обикновено най-трудната част е да откриеш рими с еднакви срички. В този случай използвах различни публикации, където имаше римувани думи, за да открия подходящата дума за римуване. Това ми носеше още по-голямо удоволствие, защото процесът беше по-лесен, отколкото в миналото. Но тук говоря за себе си, за човекът, който пише текстовете.

От другата страна – След толкова години в създаването на песни, налага ли ти се да търсиш вдъхновение там, където никога преди не си предполагал, че ще го намериш?

Martin van Drunen – В музикален аспект е по-добре да говоря за китариста ни Paul. Не е лесно да разбера какво му се върти в главата, когато работи по даден риф. Знам обаче, че спектърът му за музиката, която слуша, е доста широк. И можеш да го чуеш по настроенията, които вкарва в дуум и дет метъла. Не съм сигурен обаче, че търси толкова далече. Когато излезе с някой риф, той представя неговото настроение и вдъхновение през съответния час, ден, период. Това представлява неговата работа. При мен като текстописец е различно, когато темата е войната и единствено Втората световна война. Имам някои книги за определени личности, които са били част от Елитните отряди на Специалните въздушни сили на Британия или специалните части „Делта” в САЩ, както и за френски и германски специални отряди. Това, което ми стана интересно е как тези специални части са променили предназначението си – от военни действия към борба със световния тероризъм. Помислих си, че темата е страхотна, защото днес те водят военни действия някъде по света, за да ни защитят от терористични атаки. Интересно ми е, защото по някакъв начин това е модерен военен сценарий – голяма дума, но е един вид модерен начин за използването на военните сили от подхода, по който те са били използвани в миналото. За мен това беше съвсем нова посока на усилията ми като текстописец, защото от времената на Втората световна война се пренесох в настоящето.

От другата страна – Последни два въпроса – кой е твоят най-„Spinal Tap” момент?

Martin van Drunen – Ха-ха-ха… Лесно е – първият път, когато се присъединих към ASPHYX на сцена. Тогава с тях все още беше вокалистът им Theo Loomans, който свиреше и на бас. Тогава имаха концерт в Германия. Предложиха ми половината сет да го изпея аз. Казаха ми, че ще ме представят по средата на концерта и ще изпея песните, които сме репетирали и знам. Дойде уреченото време, Theo се обърна към публиката с думите, че е дошъл моментът да представи новия вокалист на ASPHYX и това е Martin van Drunen. Разбира се исках да излазя на сцената много яко, обаче в усилията си да го направя, се спънах в един кабел и се строполих на пода. Велико появяване! Истински Spinal Tap” момент.

От другата страна – И последно – кой е твоят най-рокендрол момент?

Martin van Drunen – Преживяването ми, когато бях в една стая с четири голи бразилски момичета. Мисля, че беше по време на едно Световно първенство по футбол в началото на новото хилядолетие. Бяха голи, защото играеше бразилският национален отбор, който спечели срещата. Момичетата празнуваха, като си свалиха дрехите. В един момент се обърнаха към мен с думите, че те са тук, аз съм там, те са без дрехи, защо да не продължим да празнуваме в спалнята ми. Един наистина много приятен и рокендрол момент.