Интервю с Kobi Farhi (ORPHANED LAND)

Kobi FarhiYossi Sassi напусна ORPHANED LAND през 2014 година. Тогава групата почти беше отписана. За радост на едни или за нещастие на други бандата си стъпи на краката и пет години след последния албум с него, издаде „Unsung Prophets & Dead Messiahs”. Останалото от вокалиста Kobi Farhi.

Интервюто с Kobi Farhi (ORPHANED LAND) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 21.05.2018, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР

От другата страна – Привет Kobi, каква е мотивацията ви за създаването на новия албум на ORPHANED LAND „Unsung Prophets & Dead Messiahs“?

Kobi Farhi – Това е концептуален албум. Той е за всичко онова, което ни разочарова и тревожи в днешно време. В основата му е древното писание на гръцкия философ Платон, известно като Митът за пещерата или Алегория за пещерата. В същото време с него отдаваме почит на бунтарите, които не се вписват във всеобщите представи точно като пророци (prophets), но ние ги възприемаме по този начин. Такива са Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и всички като тях. „Unsung Prophets & Dead Messiahs“ е за ситуацията в света днес, за хората, които са се опълчили на системата и за тяхната съдба. Това е албум и за тези, които не се противопоставят на злото, затварят си очите пред нещастията и не правят нищо, за да ги предотвратят. Това е албум на протеста. За разлика от предишните ни записи, той се отнася не само за Близкия изток, а за света като цяло. Това е концептуален проект, но като продукция и звук се доближава до неконцептуалните ни албуми, което направи „Unsung Prophets & Dead Messiahs“ най-доброто ни и солидно издание.

От другата страна – Мислиш ли, че феновете ви ще разберат посланието и ще го приемат?

Kobi Farhi – Някои от тях харесват единствено музиката, но други отиват по-далеч. Ако ни слушат заради посланията, концепцията, проучванията, които правим, или мъдростта в текстове, те винаги четат интервютата ни и се интересуват от бележките под линия. В нашата фейсбук страница постоянно коментираме идеите зад песните. Например наскоро пуснахме публикация за втория ни сингъл „We Do Not Resist“, защото в началото му има думи на арабски – обяснихме кой е този бунтовник, какво казва и за какво се отнасят думите. Опитваме се да покажем какво сме имали предвид. Стремим се да помогнем на хората, защото наистина искаме те да ни разберат правилно.

От другата страна – В албума обаче не става дума за пророците такива, каквито са представени в официалните религии. Това не са пророци по каноните. Мислиш ли, че ще имате проблеми с представители на организираните религии?

Kobi Farhi – Не ме интересува, ако трябва да съм честен. Имаме право да изкажем нашето мнение по въпроса. Пророците не са само персонажи от Библията и свещените книги. Религиите се опитват да наложат точно това схващане, но истината е друга. Пророци има във всяко време и място. Хора, които предсказват какво ще стане и които не са метеоролози, ако правилно ме разбираш. Ако вземеш Олдъс Хъксли, който е написал „Прекрасният нов свят“ през 1932 г., или Джордж Оруел, написал „1984“ през 1947 г., и двамата са предсказали много от събитията, които са застигнали човечеството. Има и други като тях, но може би те са най-известните. Те не са проповедници, които разпространяват Божието слово, а са буквално модерни пророци, които предсказват бъдещето без да се позовават на религията. Поради тази причина те не се вписват в каноните, затова ние ги наричаме невъзпети пророци, тъй като хората не ги припознават като такива.

От другата страна – Значи някой трябва да открива пророците днес?

Kobi Farhi – Да, нашият свят е пълен с фалшиви новини, пълен е с лъжи. Всичко е стереотип – един за евреите, друг за арабите. Понякога цялата информация е абсолютна измислица. Хъксли казва в „Прекрасният нов свят“, че правителствата ще намерят начин да дрогират хората, да ги накарат да се почувстват щастливи от положението си, за да се подчиняват и да не протестират. Не е необходимо да участваш в демонстрации, на които да се сблъскаш с полицията. Правителството просто пуска газ във въздуха и ти вече си щастлив. Днес ни дрогират не с райски газ, а с телевизионни програми. Колко време губят хората в гледането на клюкарски новини или предавания за измислени звезди по „Reality TV“? Колко хора в Израел, България или където и да е по света гледат „Big Brother“ и колко внимание отделят на лошите неща, които стават по света? Това е като наркотик. Те ни дават опиати под формата на риалити телевизия и ни занимават с роклята, която Ким Кардашиян е носила на церемонията на Оскарите и обясняват къде е била седнала, че е пила кафе, че била с черно яке и слънчеви очила и е изглеждала леко изнервена. На кого му пука? Много хора си промиват мозъка с тези глупости, а докато го правят, по света се случват ужасни неща, за които никой не говори. И точно затова се случват. Големият протест в новия албум на ORPHANED LAND е срещу апатията и безразличието на хората.

От другата страна – Смяташ ли се за пророк?

Kobi Farhi – Не, ние просто говорим за пророците. Определям себе си като музикант и поет, който отразява реалността в изкуството си. Текстовете могат да въздействат на възприятията на хората, а музиката може да докосва чувствата им, да успокоява и да носи надежда. Това смятам за наше призвание. Опитваме се да сме добри хора, които носят добри послания, но не бих казал, че сме пророци. По-скоро мисията ни е да разкажем техните истории.

От другата страна – Коя е най-голямата заблуда относно ORPHANED LAND?

Kobi Farhi – Има хора, които си мислят, че сме религиозна уайт метъл група, която пее за любов и постоянно приканва феновете си да се радват и обичат, да се прегръщат и целуват, да живеят в хармония и щастие. Голяма грешка! Който твърди подобно нещо, явно никога не е чел текстовете ни. Истината е, че ние сме група на протеста. Нашата музика обединява хората и превръща враговете в приятели. Това е факт. Но вече 26 години композициите ни са изпълнени с трагедии, гняв и протест. Нямаме нито една песен, в която да призоваваме слушателите към безусловна любов.

От другата страна – В „Like Orpheus“ говорите за юдаизъм и ислям. Трудно ли е да си религиозен и да си фен на тежката музика?

Kobi Farhi – Героите във видеото към песента са вдъхновени от истински фенове на метъла, които са последователи на юдаизма и исляма, тези две ортодоксални религии. В Близкия изток има много като тях, но им е трудно да живеят в двете реалности, защото в повечето държави от този регион метъл музиката все още се свързва със сатанизма. Обикновените хора не разбират как е възможно да харесваш групи с имена като DEATH, CARCASS, ROTTING CHRIST или CANNIBAL CORPSE. Те не приемат тази музика и не виждат какъв е смисъла да носим тениски с кръв по тях. Те не разбират, че просто искаме да слушаме метъл и да носим такива тениски. Не желаем някой друг да ни казва какво да правим. Ние не сме убийци или канибали. Просто харесваме музиката. Знам много подобни случаи, дори за фенове, които идват на наши концерти. Затова искахме да разкажем на света техните истории и в същото време да покажем как те самите понякога не предполагат, че има неща, които ги свързват. На финала на видеото към парчето двама души стоят на една спирка без да разберат, че са били на един и същи концерт на KREATOR предишната вечер. Те не осъзнават колко си приличат и как музиката ги сближава, защото съдят само по външния вид. Ако си фен на метъла, значи си сатанист, а ако си религиозен, няма как да слушаш такава музика. Виждаш евреин и мюсюлманин и веднага решаваш, че те са различни. Това отново ни връща към Алегория за пещерата на Платон – сякаш и днес има хора, които живеят в пещера и отказват да я напуснат. Мисля, че клипът е много силен като послание. Ние не се появяваме в него. Чува се само нашата музика и смятам, че точно това го напрaви толкова успешен. Има хиляди гледания, което е много за клип на ORPHANED LAND.

От другата страна – Има ли място днес за бунтари в музиката и срещу какво се борят те?

Kobi Farhi – Да, една от целите на музиката е протестът, той е заложен в основата на изкуството като цяло. Никога обаче не бих подкрепил хора, които действат чрез бойкот. Ние тук често страдаме от дейността на движението BDS (Boycott, Divestment and Sanctions – бел.авт.), което призовава творци и различни институции да бойкотират държавата Израел. Не казвам, че при нас всичко е идеално, но лоши неща стават по целия свят и според мен е по-добре да протестираме чрез изкуството. То трябва да отваря очите, да разпалва дискусии, да поражда диалог за смисъла и ролята му. Смятам, че много неща в историята са се случили благодарение на изкуството. Поетите с техните произведения, както и протестът на артистите сам по себе си провокират много промени. Като група от Израел, ние сме създали огромна фен база от араби и мюсюлмани, които ни следват. Ние сме евреи, а имаме много фенове и от двете страни. Това трябва да е ясно. Става дума за хора, с които сме в постоянен религиозен и политически конфликт, но ние успяхме да ги привлечем на наша страна. В тази посока са насочени нашите усилия. Не мисля, че ще променим света, но искам идеите ни да достигнат до умовете на слушателите, да ги накараме да говорят, да учат, да мислят, да разбират, да чувстват. Това е задължение на артиста. Негова отговорност. Силата на изкуството е да докосва хората, да им въздейства. От 26 години съм в тази група и виждам, че нещата по света не вървят на добре и не са се променили особено в сравнение с миналото. По природа не съм песимист, но вярвам на очите си и виждам, че положението не е никак розово. Често ме питат какво ме вдъхновява. Отговорът е, че всичко, което ме ядосва, в същото време ме вдъхновява.

От другата страна – Защо религиите все още имат такова влияние?

Kobi Farhi – Защото успяват да контролират и да манипулират много хора. Политиците и религиозните водачи са осъзнали през годините, че промитите мозъци лесно се управляват, затова лишават хората от образование и ги държат в неведение и страх. В „Принцът“ Макиавели казва, че ако насадиш страх, ще получиш подчинение. Това е част от човешкото поведение и те го знаят. В основата си религиите не са лоши, но биват използвани от лоши хора с лоши помисли и намерения. Те увличат след себе си, както овчарите увличат стадото. Това обаче не се отнася само за религиите. Вземи Хитлер, Мусолини, Сталин – те не са духовници, но са хора с харизма, които са увличали масите и са всявали страх. Това е част от религията и политиката. И причината се корени в сбърканото образование. В училище ни учат на всякакви безполезни и безинтересни неща, вместо да ни обърнат внимание на човешкото поведение, на това как да се изслушваме, как да водим диалог за смисъла на живота, как да сме добри, как да се държим в обществото, за важността от споделянето. Никой не го е грижа за това. Телевизиите ни заливат с насилие, петгодишни хлапета убиват хора в компютърни симулации, родители купуват оръжие на децата си… Жестокостите стават част от нашето битие. Филмите, които гледаме, винаги са изпълнени с престрелки, с противопоставяне на добри срещу лоши. И никой не ни учи на йога например и как да дишаме правилно, как да говорим, как да се държим. Това е идеята на системата. Тя прави едно и също с нас още от малки. Опитва се непрекъснато да поддържа страха, насилието, конфликтите, войните, защото само така може да ни контролира. Как да вдигнеш революция, когато си въвлечен във война? Как да се бунтуваш, когато ежедневно се бориш за оцеляването си? Въобще не мислиш за това, защото и свещеникът ти казва, че не бива да го правиш. Така работи системата. Така работи. Затова все още стоим в пещерата на Платон и няма излизане от нея…

От другата страна – Защо Доналд Тръмп обяви Йерусалим за столица на Израел?

Kobi Farhi – Това е политика. Политиците винаги се опитват да разделят хората. Това е реакция срещу решението на ЮНЕСКО да обяви Западната стена за част от културното наследство на Палестина. Обикновено мерене на… атрибути. С или без Тръмп, технически Йерусалим е столица на Израел. За нас това е безспорен факт. Както е факт, че Йерусалим е важен за мюсюлманите, християните и евреите. Не е нужно да ми го казва американският президент. Но той просто прави поредното политическо шоу, само за да уязви палестинците. Всъщност политиката и политиците правят точно това. Защо не вземе позиция за това, че в Индия всяка година отвличат 70 000 деца? Защо не се ангажира с този проблем? Защо не се изказва за децата, които страдат в Африка. Това, което направи с Йерусалим, е скапано политическо шоу. Извратено шоу на побъркани хора, които не са благоразположени към човечеството. И тук не става дума само за Доналд Тръмп. Той е отражение на хората. Той не е паднал от небето. Постигнал е много с таланта си, вървял е по своя път и е стигнал до сегашната си позиция по законен начин. Станал е президент на САЩ, защото неговият избор е най-доброто, на което са способни гласоподавателите му, от тях повече не може да се очаква. Политици като Тръмп или Буш са резултат от лошото образование. Ако учехме повече, нямаше да гледаме риалити формати по телевизията и да следим клюките около Ким Кардашиян или Джъстин Бийбър, защото щяхме да знаем, че това са глупости, с които не си струва да си губим времето. Ако бяхме по-образовани, щяхме да бъдем по-добри същества и щяхме да избираме по-добри политици – такива с морал и ценностна система, която се доближава до нашата. И тогава можеше да живеем по-добре, защото щяха да ни управляват хора, които мислят за нас. Историята обаче показва, че подобни лидери винаги умират по насилствен начин. Всички тези революционери и бунтари, които са се появили на този свят, като Махатма Ганди или Мартин Лутър Кинг, дори и Че Гевара, за когото мнозина ще кажат, че е жесток убиец, но за други той е герой – та всички те са били убити, защото са искали да променят системата и да поведат революцията. Вземи Ицхак Рабин – той беше убит, вземи Ануар Садат, който беше първият арабин, сключил договор с Израел – той също беше убит, дори Исус – бил е съден като бунтовник и е бил разпнат. Всеки силен лидер, който наистина се опитва да промени нещо, се оказва в опасна ситуация и животът му е застрашен, защото хората не искат да напуснат пещерата и смазват всеки, който се опита да ги изведе.

От другата страна – Да се върнем на новия албум на ORPHANED LAND „Unsung Prophets & Dead Messiahs“. Как участието на Hansi Kürsch (BLIND GUARDIAN), Tomas Lindberg (AT THE GATES) и Steve Hackett (ex-GENESIS) спомогна за новия албум?

Kobi Farhi – Те са част от цялостната идея. Hansi Kürsch участва в песента „Like Orpheus“. Орфей е персонаж от древногръцката митология и е бил невероятен певец. Казват, че дори и камъните са се възхищавали на неговите песни. За мен Hansi е един съвременен Орфей. В албума той се включва в момента, в който героят излиза от пещерата и вижда света за първи път. Тогава Hansi запява също като легендарния тракийски певец, когато вижда истината и светлината. Не мога да си представя по-добър избор за тази композиция. Tomas Lindberg участва в песента „Only the Dead Have Seen the End of the War“, която е почти в края на албума. Тук героят се връща в пещерата и умолява останалите да излязат с него, но те решават, че той си е изгубил ума и го убиват. Имах нужда от някой, който да пресъздаде лудостта на тълпата и Tomas се справи перфектно. Той реве така, както никога преди не го е правил. Най-яките вокали, които някога съм чувал от него! А Steve Hackett изсвири страхотно соло в „Chains Fall to Gravity“ – песента, в която героят излиза от пещерата. Монументално изпълнение! Steve е истински музикален и китарен гений! Появата и на тримата е много важна за цялостната концепция на „Unsung Prophets & Dead Messiahs“. Те не са просто приятели, които съм поканил да посвирим, а имат определена роля в албума и перфектно заемат мястото си в него, правейки едни от най-добрите си изпълнения.

От другата страна – Как успяваш да запазиш вътрешната светлина?

Kobi Farhi – Вдъхновяват ме добрите хора. Те ме мотивират. Ако съществува Господ, аз го откривам в тях. Обикновени хора, които правят добро – в тях ми е надеждата, заради тях се будя сутрин. Искам по някакъв начин да подкрепя усилията им да променят системата. Имам деца и те трябва да знаят, че дори и да не успея, поне съм опитал.

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото