METALLICA празнува. Втори репортаж.

Хората на Harvester of Sofia в Сан Франциско продължават да ни разказват всичко най-интересно около седмицата, в която Metallica отбелязва 30-ата си годишнина със серия от четири концерта в легендарната зала “Филмор”. Ето какво разказва Божидар Руженов за втората концертна вечер.

7 декември, Сан Франциско

Междувременно сме срещнали доста хора в хостела и по улиците, както се казва – завързали сме контакти. Повечето от тях са спечелили билети по за едно шоу и в най-добрия случай са си разменили +1 с някой друг, за да направят два концерта, но има и много хора, които са предпочели да вземат приятел и да му дадат шанс, дори да е само един концерт. След втората вечер вече смело мога да заявя, че пътуването от която и да е точка на света, дори само за един гиг, си заслужава. Това са Металика с някои от техните най-хард кор фенове и от бандата се държат с тях както подобава, като и наистина си личи отношението тип “The Metallica Family”.

 За това шоу се ориентираме по-рано към залата – там сме около 2 часа следобед. Какво да ви кажа…положението не е чак толкова отчайващо, има хора, но като ги гледам, са като да сме на кантар дали ще се класираме за рейла или не. Студено е, а ние сме само по якета и тениски отдолу…но, има и хора които са само по тениски – температурата е около 8-9 градуса, но когато стоиш дълго време на едно място на сянка, положението става доста кофти. Постепенно идват още хора и някои се навират преди нас  от типа „Аз съм с приятелите ми, които ми пазят ред”, или „аз си седя тук, но иначе се махам и за по един-два часа да ям и да се стопля”. Няма какво да направим за това, защото и ние сме го правили. Изглежда, че за да сме сигурни за оградата, явно трябва да отидем доста по-рано, например в 10 сутринта. Обмислям да го направя за последното шоу в събота, тъй като в петък ще сме на круиза до Алкатраз за снимка с други фенове на бандата.

На опашката отново е кеф, има доста хора и всякакви екземпляри – американци от всички щати – дори Аляска, ирландци, финландци, поляци…общо взето времето минава бързо и този път започват да пускат малко по-рано, мисля, че около 18.10-18.15. Влизането става без блъскане, но както вече казах, почти съм отписал рейла и за днес – плановете са да сме като предния път – на втора линия, което е достатъчно добре пак. . Прибрали сме си знамената по дожобовете и раниците и не ги развяваме като предния път. Внасяме си ги без проблем, а на входа, когато ми подават билетите, ми слагат в ръката още една бележка – не я поглеждам, защото тичаме към залата, за да видим дали ще хванем последните места на рейла – нямаме късмет…Все пак заставаме пак на трети-четвърти ред. Успявам да прочета бележката, която ми дава право, ако желая, да отида да участвам в някоя от игрите или да разкажа някоя докосваща Металика история – последното го отхвърлям почти веднага – предвид това, че ще се гипсирам, като и без това дървеняшкия ми английски ще стане още по-дървен и решавам да се запиша за играта с въпросите, защото на предното шоу знаех почти всички отговори и мисля, че ще съм ОК в тази игра. Записвам се и ми казват в 19.55 да съм на линия. Разделяме си знамената, като аз взимам голямото и вече оформям план как да го извадя на сцената и да кажа, че е за бандата. Отделно от това до гардероба в една стаичка записват на видео поздрави от феновете за бандата – успявам и там да се класирам, като естествено показвам и знамето.

 На видео стените продължават да текат поздравите от разни известни личности към Металика. Отново дават това с U2, но пак не го разбирам – главната идея е, че те са на психолог, защото имат проблеми, лежат на кушетките и говорят нещо от рода на: Edge (китариста): „Кърк е толкова бърз…” , Bono: „Джеймс има такъв глас, откъде го вади?!”, но се чува доста зле, та не мога да съм сигурен, че чувам всичко правилно, дано ги пуснат в Youtube, защото са интересни.

Междувременно залата се пълни и на сцената отново излиза брас бендът. Много е яко, аз съм по-назад и виждам, че на сцената са само двмата барабанисти, както беше и предният път, но сега забелязвам, че останалите музиканти се движат между публиката, събират се в средата и яко бичат. Поглеждам нагоре и виждам на единия балкон Джеймс и Франческа, все още никой не ги е видял, а Джеймс е точно на една линия с мен, махам му и му правя метълския знак – той ме вижда и маха няколко пъти.

Става 19.53 и отивам на уреченото място – хората вече са събрали и накратко ни казват какво ще правим – просто как да натискаме бутона общо взето. Другите двама участници са от Франция и Аржентина, което е добре, защото никой не е с роден език английски и това изравянва шансовете. Реално проблемът е, ако е лесен въпросът, и знаеш по принцип отговора, колко бързо ще си го преведеш, ако само слушаш, и дали въобще ще успееш. Казват ни, че няма проблем да се обръщаме да четем от екрана, което вече е друга работа.

Междувременно бандата се е качила на сцената с Джим и поздравява публиката. Почват да четат от някъв списък, който им е даден предварително, всички държави, откъдето има хора на днешното шоу…и какво – въобще не споменават България?! Не знам защо…

След минутка сме на сцената, следват няколко въпроса от Джим  за това на кой как му се чете името, откъде е, и аз отново съм прекаран – първо – името ми е изписано грешно на банката за игра, второ, Джим не може да го каже, трето – не ме пита от коя държава съм…и четвърто – съм на синята банка…Както и да е, почва играта и успявам да отговоря вярно още на първия въпрос: Избройте 5 сингъла от Черния албум. Отоговарям и на втория – мисля, че беше – Коя е бившата банда на Кърк? Оттук нататък малко ми е объркано, но успявам да отговоря на повечето, като винаги повечето пъти успявам първи да натисна бутона. Кой е скейт дизайнера, рисувал за Металика? С коя банда свири Металика през 2005 г.? Коя е най-малко любимата песен на Джеймс от Ride the Lightning? Как се казва турнето от 1989? Кой пее Seek през 90-те? Предполагам, че пропускам някой, но ми е малко като в мъгла. В крайна сметка аз съм победител – дават ми ваучер за 100 долара за мърчъндайза, сет с всички перца и сет с всички плакати – за всяка вече има отделен плакат, нарисуван от Pushead. Единият от тях е подписан лично от бандата. Точно преди да сляза, се навеждам към микрофона, благодаря им за подаръка, след което изваждам знамето и го разпъвам, обяснявайки, че това е нашият подарък за бандата. Малко ми е като в мъгла и не помня точно какво съм смутолевил. Знамето го взима един от асистентите на Металика, реално този, който ни иснтруктира за играта и обещава, че ще им го даде лично. Те може и да са го видели, тъй като по това време може и да са били на балконите да гледат играта.

Слизаме от сцената, много хора ме поздравяват и отивам да си оставя плакатите на гардероба. Връщам се в залата и решавам да не се бутам напред – има много народ и няма смисъл.

 На сцената се качват Armored Saint, които са големи приятели на Металика, забиват много мощно и стегнато. Не им познавам творчеството, но това което чувам, звучи добре, а и като музиканти си личи, че са на високо ниво.

…и Металика са вече на сцената – лигавят се малко, уж почват, но не почват и изведнъж – To Live is to Die… Нямам думи… Изсвирена с мощен бас, звучи адски ритмично…за подскачане направо. Оттам нататък сетът е убийствен, има някой предвидими парчета и предвидими гости. За мен е изненада появата на Мериън Фейтфул.  Какво?! Още една нова песен?! Това не го очаквах…

 Джейсън забива както винаги мощно, Лу Рийд? Очаквах го, но се чудех предвид негативните реакции в нета – противно на всичко звучи адски тежко и стегнато на живо…Мисля, си, че ако следващият албум на Металика е една идея по-добър от Death Magnetic и има този саунд, ще бъде нещо доста доста добро…

Изглежда, че бандата се забавлява супер много, постоянно си говорят с публиката. Ларс нахрани един фен с банан и с пиене, въобще… концертът като дух прилича на шоу на някоя популярна и обичана банда в Суингин Хол – просто я няма дистанцията между бандата и публиката. Отново свършват със Seek и всички са на сцената.

Равносметката след втората вечер: Не знам както точно… Нещата са толкова неочаквани, не могат да се опишат просто, защото това не са обикновени концерти, за да ги сравнявам с каквото и да е…просто Metallica Rulz, Baby!

Божидар Руженов

и с любезното разрешение на Harvester Of Sofia

Допълнителни снимки и подробности можете да прочетете тук.