800км път за 6 песни на MYRATH? Заслужаваше си!

Ето, че през Европа премина поредният пътуващ мини-фестивал, но страната ни не бе и сред неговите дестинации. Жалко, че българската публика не успя да стане свидетел на първото по рода си ориенталско метъл турне с участието на ORPHANED LAND, MYRATH, Arkan и Artweg . За последната му дата бе насрочена 09/12/2011 в Букурещ. Малка групичка от 4 Symphony X фена нямаше как да игнорира участието на страшно нашумелите в последно време тунизийци от MYRATH и решението да се отскочи до северната ни съседка бе взето с лекота.

На 9-ти рано сутринта запалихме колата и за 5-6 часа без да си даваме много зор вече бяхме в Румънската столица. Направихме си обичайната обиколка до най-близките забележителности, докато стане време да се нанесем в резервираната ни стая.

корицата на новия ни сингъл 😀

Към 14ч решихме да наминем към клуба и да видим, какво е положението там. Паркирането си бе направо „Мисията невъзможна“, но в крайна сметка се наместихме. Автобусът на бандите бе спрял пред централния вход на клуба „The Silver Church“. Питахме някакъв пич (по-късно се оказа, че това е барабанистът на хедлайнерите 😀 ), дали случайно знае къде са нашите хора от Тунис. Сподели, че правят саундчек в момента и затова решихме да поостанем там с идеята да ги видим. Не чакахме много и всички се появиха, защото разбраха, че отпред ги чакат техни фенове. Те ни се радваха почти толкова, колкото и ние на тях. Щом, след като разбраха, че идваме от София само заради тях, ни предложиха да ни вкарат в списъка с гости… 🙂 След известно количество снимки и приказки ги оставихме да се приберат, тъй като климатът навън определено не бе африкански. Малко по-късно попитахме човек от организаторите дали можем да ползваме тоалетната, а той съвсем любезно дори ни позволи да изчакаме концерта вътре на топло. Дори само заради отношението на всички там, те кара да си кажеш „Заслужаваше си!“. Докато чакахме дори наблюдавахме забавната (заради приликата) фото-сесия на Kobi Farhi с разпънатия Исус, който е първото нещо, което виждаш при влизане.

The Silver Church

Вратите отвориха в обявения на билета час – 18:00, а след 20 минути на сцената се качи първата банда. Французите от Artweg малко не се връзваха с цялостната концепция на турнето, но въпреки това демонстрираха доста хъс и накараха дори нас да куфеем на хардкор. Освен двамата вокалисти на бандата, от време на време се появяваха и „гост-музиканти“… ей така за гаврата. Оказа се, че сме свидетели на едно специално шоу. Напоследък е традиция на последните концерти на всяко такова турне, бандите да си правят номера и да се забавляват на сцената. И ние се забавлявахме с всяка поява на член от друга банда.

Artweg

Шегите и седемте песни продължиха точно 30 минути.

01. Control
02. Spiral Zone
03. Unstoppable
04. Scam
05. Insane
06. Dirty Picture
07. N.W.D

Бяха нужни точно 5 минути за подготвянето на сцената и в 18:55 се появиха, предвожданите от Sarah Layssac, Arkan. С френските дет метъли започна и ориенталската част от представлението. Дамата показа освен добри певчески възможности и усет към ориенталските танци. Най-вероятно по тази причина нейният принос към цялото шоу не свършваше с участието и с Arkan. Тяхното изпълнение също не остана „необезпокоявано“. Matan Shmuely, преметнал кърпа през едната ръка и носейки паничка със зърнена закуска, успя да нахрани колегите си без да прекъсва песента им. 35 минутното им представление съдържаше песни главно от втория им албум – „Salam“.

Arkan

Пълен сетлист:

01. Origins
02. Tied Fates
03. Inner Slaves
04. Jerusalem
05. Deus Vult (with Kobi Farhi)
06. Groans Of The Abyss

Сцената отново бе подговена очудващо бързо – 10 минути. В очакване на нашите любимци вече се забелязваше, че клубът се е понапълнил с около 3-400 фена. Тук, може би, е моментът да спомена, че в България имаме силна нужда от такъв клуб, който да предлага капацитет от 5-600 души, хубаво осветление и невероятен звук. Супер уютната обстановка, която предлага „The Silver Church“, допринесе за страхотното изживяване, колкото и кратко да ни се стори.

от www.metalhead.ro

В 19:40 се появи истинската причина за нашето пътуване – MYRATH. Още на първата песен ,“Sour Sigh“, се появи Sarah, нажежавайки вече доста горещата (особено на първи ред) обстановка. Последва парчето от официалния им клип – „Merciless Times“, а след него заглавната песен от новия албум – „Tales Of The Sands“. И тя не мина без гост-музикант – Yossi Sassi акомпанираше с мандолина, като по този начин песента придоби автентичен вид. Хубавото след третата песен бе, че фотографите се изнесоха. За мен е недопустимо през половината репертоар да стоят 15 човека (повече от феновете на първите два реда) пред ниската сцена и да снимат от упор в лицата на бандите. Само, че не ни набиха, че им правим забележка да се мръднат, за да видим и ние нещо. Самозабравили са се, но някой трябва да им напомни, че тези концерти се правят за посетилите ги фенове, а не за да се отразяват само. Последвалите три песни ни накараха да забравим за този неприятен момент и да продължим да се забавляваме като за последно. Kobi също се появи между песните със спрей за коса, за да оправи прическата на Zaher, а по време на „Madness“ половината Orphaned Land-членове излязоха маскирани, танцувайки с пластмасови манекени. 😀 След кратко, но невероятно представяне, трябваше да си кажем довиждане. Най-новият член на бандата, Morgan Berthet, дойде и лично ми подаде 4 палки за нас, четиримата.

MYRATH

Пълен сетлист:

01. Sour Sigh
02. Merciless Times
03. Tales Of The Sands
04. Under Siege
05. Madness
06. Beyond The Stars

Мислех да остана отпред и за хедлайнерите, но след това размазване определено всички имахме нужда от глътка чист въздух и вода. Помотахме се двадесетина минути отзад, когато в 20:40 публиката избухна и разбрахме, че израелтяните започват. По принцип не сме им големи фенове, но бях решил да ида по-напред, докато чуя „Sapari“. Оставих другите да почиват назад и без да се бутам, или преча на някого, се добрах до трети ред. Лично аз, най-много се зарадвах на „Olat Ha’tamid“, „Barakah“, „Sapari“ и „From Broken Vessels“ с участието на Zaher. Истината е, че 50% от времето гледах бандата и 50% готините румънки, които се раздаваха стабилно. 😀 За биса вече се бях върнал отзад при другите в очакване на онази неописуема сцена от новото ДВД на бандата – „The Road to OR-Shalem“. Точно за „Norra El Norra“ на сцената се качиха всички членове на четирите банди и заедно с публиката изрисуваха един от най-красивите ми концертни спомени. Май само хората от персонала на клуба не скачаха в този момент. 😀

Orphaned Land