PAUL GILBERT отново в София

С цел да отразим и този много интересен концерт, споделяме репортажа и снимките, любезно предоставени от приятелите ни от http://www.muzikant.org

„Оф, пак ли тоя?!?!?“ – типично по български мина през главата ми за стотни от секундата още преди да осъзная смисъла на заглавието, както и факта, че това е единствения от големите, който съм гледал повече от веднъж и не ми е омръзнал ни най-малко. Нещо повече – непосредствено след всеки негов концерт, на който съм бил, една от първите ми реакции е била „Другата седмица ако дойде – пак ще го гледам!“. Първият път, когато го гледах, бях… не точно скептичен… по-скоро равнодушен към предстоящото събитие. Да, почти всеки е чувал за великия Пол Гилбърт, който от почти детска възраст преподава китара в GIT (Guitar Institute of Technology), виждали сме странната му „цигулкообразна“ китара из каталозите и сайтовете на Ibanez, доста от нас са гледали поне един от множеството му уроци, някои дори знаят, че е китарист и основател на групата Mr. Big. За мен обаче, а и за голяма част от хората, той си бе просто „Човекът с дрелката“, който дори и без нея си свири пак почти толкова бързо. Ако се позова на популярната реплика „Music is a language“, то от негово име мисля мога да напиша „I don’t speak Slowish“. Шоуто на Мистър Гилбърт обаче е нещо повече. МНОГО повече!!!

За много от посещаващите концертите апаратурата, с която свири звездата на вечерта, е от съществено значение. Реално погледнато обаче това са само средствата, с които артистът борави, за да постигне целите си. Много по-важно е какво се случва в главата и сърцето на музиканта. Без повече проповеди и специално за тях все пак ще покажем и опишем какво използва Пол по време на този концерт. Основната му китара беше любимата му напоследък Ibanez Fireman (обърната версия на Ibanez Iceman) или поне някаква близка версия, защото ясно се видяха двойните зебра пикапи на нек и бридж позиция (за разлика от FRM100, която е с три единични адаптера). Следва Bullet Cable 30′ Coiled Cables. Сред ефектите в сравнително „късия“ му педалборд (по-скоро duct tape board) се забелязаха:

• Dry/Wet switch
• MXR Bass Compressor
• HomeBrew Electronics Detox EQ Paul Signature
• MXR Distortion +
• Foxrox Octron
• Majik Box Fuzz Universe
• Boss Chromatic Tuner
• HomeBrew Electronics Mimic-Mock 2 Analog Delay
• MXR Phase 90

Точният начин на подредба и разделяне едва ли ги знае дори той, така че няма да изпадаме в съмнителни предположения. От ефектите сигнала отива към два броя Marshall Vintage Modern (за разлика от преди този път без THD Hot Plate).

Тази година Paul Gilbert дойде заедно с Emi Gilbert на клавишни, Kelly LeMieux на баса и Thomas Lang на барабаните.

Съпругата му бе с него и в Пловдив и се справя повече от добре с клавишните и бекинг вокалите. Сега тя изпя и една от кавър песните – Sin City. Басистът не ми беше познат, но както се и очакваше се оказа много добър инструменталист, а заедно с това и много готин като присъствие на сцената. За Томас Ланг самият Гилберто каза, обръщайки се към озвучителите: „Thomas always makes crazy stuff so put a light on him all the time“ (цитатът е по слух и по спомен). Томас удряше доста здраво и по това катeгорично мога да заявя, че не си е купувал чинелите.

Тази вечер почти всякакви стилове – класика, акустика, блус, джаз, поп, рок, метъл. Бандата представи супер разнообразен сет като умело редуваше бързи с бавни и леки с тежки парчета. Наред с многообразието другото, което доста направи впечатление, е дозировката в самото свирене на Пол. За мен той е един от най-„балансираните“ шредъри, знаещ кога да започне, спре за момент, продължи или сложи край на бързите пасажи по начин, по който да не омръзне или досади на слушателите. Включително и в многото кавър версии, които обича да прави. Естествено каквото и както и да го изсвири той оставя своя почерк, но така, че винаги запазва настроението на оригинала и остава сравнително близо до него. Нещо, което не може да се каже за повечето му колеги от върховете на класациите. Тази вечер нещата не бяха по-различни. В сета присъстваха няколко нови композиции (от последния му албум Vibrato), но имаше и доста от по-старите му неща, включително едни от най-известните му и добри инструментали с Racer X – Scarified & Technical Difficulties.

Приблизително в средата на шоуто Томас Ланг направи доста сложно, а едновременно с това и готино дръм соло, след което с лекота заби и Technical Difficulties. Акустичната част включваше малки части от стари произведения на Пол. Малко по-късно направиха една от най-любимите ми песни на Deep Purple – Space Truckin. Там отново имаше леко дръм соло по време на което Томас имам чувството че измисли нови тактови размери в стил 13/17. После всеки от музикантите представи своя солова част в рамките на песента, докато другите „поддържаха огъня“. При едно от включванията си Томас Ланг небрежно кръстоса ръце, гризейки ноктите на едната си ръка, а в същото време пусна някакъв зловещ бласт бийт на касите, който сигурен съм е износил лагерите на кардана колкото за около 2 г. нормално свирене.

Най-силния момент на вечерта обаче, поне според мен, беше изпълнението на Man On The Silver Mountain и последвалата я Still Got The Blues – и двете песни са на едни от най-великите музиканти в рока за съжаление наскоро напуснали този свят. Пол не каза нищо. Нито преди, нито след това. И в същото време каза толкова много!

В предпоследната песен от вечерта групата направи нещо, което доскоро гледахме в YouTube от концерта на Mr. Big в Япония – музикантите размениха местата си и изсвириха Sin City на AC/DC. Ейми се представи като вокал, Томас грабна баса, бас фена стана китарен фен, а Пол седна зад барабаните. Едва ли има нужда да казвам, че се представиха отлично! Пол отново не изневери на себе си и по време на завършващия джангър направи нещо като, простете за чуждиците, super_slo-mo_flip_swirl_stick_trick, който за пореден път развесели присъстващите.

Сетлист

В заключение мога да кажа, че концертът беше изключителен. Не само заради подбора на композициите, качеството на звука и таланта на музикантите. Самото излъчване на Paul Gilbert и контактът му с публиката правят всяко едно негово появяване изключително. Едновременно забавен и сериозен. Едновременно много велик и много земен. Едновременно отказвайки те от свиренето и надъхвайки те да продължиш да се занимаваш. Един изключителен артист. Благодарим ти, че сподели една вечер с нас!

ГАЛЕРИЯ

Автор: Baby Thomas

Снимки: Mephistofel