Sully Erna омагьоса София

На 20 октомври София бе омаяна от един магьосник с широка усмивка и огромен талант. Sully Erna е един от малкото изпълнители, които могат да яхнат вълната на чистата и дива енергия на GODSMACK, и точно като нея, стигаща брега, да се превърнат в тихата, тъжна и прочувствена магия на „Avalon“ и „Hometown Life“.

Дълбоко емоционален, безумно искрен и много силен концерт се случи тази вечер и то говоря за втория концерт, където Sully се появи след като бе пял вече два часа и половина. За соловите си изпълнения винаги е казвал, че разголва душата си в тях и точно това направи магията на това изпълнение толкова силна – публиката не само можа да чуе думите и да види на стената силата на някои от парчетата, хората в зала 1 на НДК усетиха всяка една песен. Точно както малкото интро в самото начало на концерта разказа какво е музиката, тон, малка вибрация, но имаща силата да те разтърси и разплаче.

Концертът откри с „Avalon“, като абсолютно мистично Sully просто се появи на сцената, засвири и запя, без предисловия, без обяснения, просто така, докато „Avalon“ не се преля в прочувствената и много лична „Sinner’s Prayer“. След това вече дойде „часът на публиката“, поздравени бяха всички, които бяха дошли, Sully показа страхотно чувство за хумор и поне мен ме изненада много приятно с това, че веднага след това запя моя тотален фаворит от “Hometown Life”, а имено „Your Own Drum“. Веселото темпо и вдъхновяващият текст бяха отмити обаче с вълната от болка и тъга на „Eyes of a child“, придружена от клип, показващ тревожна, тъжна и плашеща статистика за децата, които заболяват и си отиват от HIV всяка година, завършващ с един прост въпрос… Какво би било, ако видим света през очите на дете? Последваха две много обичани и вече набрали сила парчета от новия му албум, а имено добре познатата на всички ни „Don’t comfort me“ и „Falling To Black“. И докато публиката все още бе подвластна на силата на тези емоционални изпълнения, се появи нова изненада, която според мен е просълзила много хора, а имено начинът, по който ни бе поднесена „Nutshell“ на ALICE IN CHAINS. Докато с магията на гласа си Sully пресъздаваше това парче, на стената зад гърба му вървеше трибют към много отишли си без време велики музиканти и изпълнители от световната рок, метал и поп сцена. Присъстваха големи имена като Elvis Presley, Michael Jackson, Kurt Cobain, Whitney Houston, Bon Scott, Jim Morrison, Ronnie Van Zant, Keith Moon, Janis Joplin, Jon Bonham, Sid Vicious, Darrell “Dimebag” Abbot, John Lennon, Layne Staley, Cliff Burton и др. Точно това изпълнение накара публиката да вика почти през цялото време, сигурна съм, че имаше и доста просълзени очи, но още в самото начало на концерта Sully предупреди, че това ще е вечер, пълна с много тъжна музика, като ни напомни, че едни от най-любимите ни песни са писани, когато изпълнителите, създали ги, са се намирали на много тъмно място от своя житейски път.

Трибютът бе последван от прочувствените и любими на всички „Blue skies“, „Broken road“ – посветена на отношенията с баща му, „Father of time“, а по време на „My Light“, Sully допусна цялата зала дълбоко в сърцето и душата си, споделяйки на голямата стена скъпоценни кадри от времето, прекарано с дъщеря му Skylar от бебешките й дни и през годините. Върнахме се отново на темата какво е музиката, като имаше заигравка с публиката и обещание да се видим отново в началото на следващата година, този път с целия бенд, а после… както течеше закачката за една малка вибрация от струната на китарата му… изведнъж този малък тон, повторен няколко пъти бавно започна да добива началото на една позната и вечна песен на METALLICA, залата запя заедно с него „Nothing Else Matters“, като публиката, прекрасен букет от възрастови групи постигна пълен синхрон. Лиричната атмосфера продължи с „Different Kind Of Tears“. Не пропусна и песните на GODSMACK, като имахме удоволствието да чуем акустичните версии на „Running Blind“ и „Touche“. Последва силно и прекрасно пиано соло от Sully, което постепенно се превърна в „Until Then“, като на челото отново бе българка, чаровната Кристина от оркестъра на Classic FM Radio . И докато отново разголваше душата си, дори не усетихме кога дойде време за последната песен преди която представи бенда и се оказа, че дори двете дами зад цигулките са от оркестъра на Classic FM Radio, а после я изпяхме заедно, за да покажем силата на музиката. Под звуците на “Dream On” на едни други рок динозаври приключи този прекрасен концерт.

Интимен, магичен разголващ душата на творец. Това бе спектакълът, с който Sully Erna очарова София и спечели сърцата на малки и големи. Тиха, но силна магия, която се промъкна между нас и всички отнесохме част от нея в душите и домовете си.

P.S. Очаквайте снимки в нашата галерия