W:O:A 2017, ден втори – слънце, мрак и още нещо…

woa2017poster

Официалният ден Втори на фестивала W:O:A започна подобаващо – с ранно събуждане поради тотална липса на възможност за провеждане на нормален сън. За разлика от предния ден обаче поне не валеше, а и прогнозата обещаваше да не вали до края на деня. Както ще стане дума по-късно, прогнозите на W:O:A са нещо относително.

След обичайните сутрешни процедури и закуска се подготвихме да отидем към фестивалната зона. Днес не ни се полагаше сериозно подгряване, тъй като ни очакваше интензивна програма, започваща още от обяд. Ето защо към 11:00 се насочихме към главните сцени. Минахме сравнително бързо през проверката и закрачихме в калта към дясната от двете големи сцени – Harder, където от 12:00 предстоеше концертът на LACUNA COIL. Пристигнахме към 11:30 и се настанихме почти до оградата. На съседната сцена се вихреше вече първата група за деня – MEMORIAM. Шайката на емблематичния вокал на BOLT THROWER Karl Willetts ковеше здрав олд скуул дет метъл, мачкайки всичко и всички и доставяйки огромно удоволствие на събралите се фенове. От нашата страна слушахме разсеяно, изпълнени с трепетно очакване на италианските ни любимци. За доказателство, че на фестивала присъстваха фенове от къде ли не бе фактът, че се запознах с двама почитатели от Южна Америка – чилиец и перуанец, които се бяха позиционирали непосредствено пред мен. Имаше представители и на Русия, Испания, дори Австралия и САЩ. Интернационалното присъствие правеше концертите по-живи и една идея по-раздвижени.

И в този ден програмата се спазваше като по часовник. Точно в определеното време LACUNA COIL се появиха пред нас и разгърнаха целия си артистичен и музикален потенциал. Петимата италианци, водени от вокалистите Cristina Scabbia и Andrea Ferro, не загубиха нито секунда, а стартираха с парче от последния им албум “Delirium”“Ultima Ratio”. Музикантите излязоха в костюми на зомбита и през цялото време артистичното им поведение се базираше на това. Вокалистите постоянно си сменяха местата, но имах чувството, че сцената им е малко голяма и групата се губи на нея. Като цяло акцентът върху списъка с песни падна върху последните 3 албума, но чухме и по-стари хитове като “Spellbound”, “Heaven’s A Lie” и “Our Truth”. Някъде в поредицата се вмъкна и кавърът на песента на DEPECHE MODE “Enjoy The Silence”, за която вокалистката спомена, че със сигурност я знаем и бихме могли да им помогнем и да я изпеем заедно с тях. След края на изпълнението си бандата направи традиционния поклон към публиката, Cristina обеща да се видим на същото място и догодина и музикантите се скриха в бекстейджа. А ние останахме с усещането, че 1 час с музиката на LACUNA COIL не ни е достатъчен. И веднага в съзнанието ми се появи мисълта, че ще имам още една среща с италианците тази есен, този път на българска земя.

Сетлист:

1. “Ultima Ratio“
2. „Spellbound”
3. “Die & Rise”
4. “Heaven’s A Lie”
5. “Blood, Tears, Dust”
6. “My Demons”
7. “Ghost In The Mist”
8. “Trip The Darkness”
9. “Enjoy The Silence” (Depeche Mode cover)
10. “Our Truth”
11. “Nothing Stands In Our Way”
12. “Zombies”
13. “The House Of Shame“

15-минутна пауза, преместване към другата сцена и… начало на изявата на американците SANCTUARY. Времето лека-полека започна да показва зъбите си, като от понасъбралите се облаци започнаха да падат първите капки по-сериозен дъжд. Нали нямаше да вали?! Уви, на W:O:A прогнозата за времето е като в казармата – всяка е предпоследна. Добре, че си бях взел дъждобрана. Останалите посетители също започнаха да обличат дъждобраните си, подготвяйки се за предстоящия силен дъжд, за който подсказваха все по-сгъстяващите се черни облаци. Някъде по средата на изявата на американските ветерани се изля истински порой, придружен с вятър. Групата на бившия вокалист на NEVERMORE Warrel Dane обаче не се влияеше от промените на времето, а си свиреше по план. За отреденото им време бандата представи песни от цялата си дискография. Певецът демонстрира способностите си, макар, че от позицията, която бях заел, звукът не ми се стори особено качествен. Очевидно голямата фигура в петорката бе човекът зад микрофона. С неизменната каубойска шапка и вид като цяло, той се опитваше да изглежда адекватен, но не му се получаваше особено. Вероятно бе прекалил със стимулиращите средства и дори шегата, която се опита да пусне по отношение на времето и дъжда се оказа доста несъстоятелна. В крайна сметка дъждът спря преди края на концерта, облаците се разкъсаха и слънцето се показа. Warrel Dane и компания се поклониха и се изнизаха от сцената на фона на не толкова бурните овации от страна на зрителите.

За следващата група се очакваше засилено присъствие на фенове в предните редици и както се случваше по традиция отново имаше преселение към тази част на съседната сцена. Аз само се завъртях и направих няколко крачки напред, за да виждам по-добре. По програма следваше изпълнението на германските метъл герои GRAVE DIGGER. Видимо оживление настъпи сред зрителите, когато германците изскочиха на сцената и завихриха безкомпромисния си епичен хеви метъл. В сетлиста им бяха включени песни от албумите от т.н. средновековната трилогия – “Tunes Of War”, “Knights Of The Cross” и “Excalibur”. Вокалистът Chris Boltendahl демонстрира певческите си умения, сновеше непрестанно по сцената и призоваваше публиката да се активизира и да вдига повече шум. По-голямата част от феновете го слушаха, други – не съвсем. Солидна бройка зрители припяваха и се забавляваха на фона на тежките звуци, леещи се от колоните. Признавам, че GRAVE DIGGER не са от любимите ми групи, но направиха отлично шоу, което се хареса на почитателите и те ги изпратиха със заслужени овации. Слънцето пробиваше през облаците и обстановката не бе драматична, както при изпълнението на предишната група. Концертът на германците приключи с емблематичните “Rebellion (The Clans Are Marching) и Heavy Metal Breakdown”, след което групата се оттегли, а за зрителите остана удовлетворението и насладата от видяното и чутото.

Сетлист:

  1. “Healed By Metal”

  2. “Killing Time”

  3. “The Dark Of The Sun”

  4. “Knights Of The Cross”

  5. “Lionheart”

  6. “The Ballad Of Mary (Queen Of Scots)”

  7. “The Round Table (Forever)”

  8. “Excalibur”

  9. “Morgane le Fay”

  10. “Rebellion (The Clans Are Marching)”

  11. “Heavy Metal Breakdown”

Времето вървеше неусетно и ето, че настъпи моментът за изявата на финландските пауър метъли SONATA ARCTICA. За целта трябваше да обърнем погледи към съседната сцена, където все още течаха приготовленията. Излизането на финландците не се забави и точно в уречения час под звуците на интрото “We Are What We Are” те изскочиха пред публиката, изпълнявайки откриващото парче от програмата си – Closer To An Animal” от актуалния албум “The Ninth Hour”, излязъл през миналата година. До края чухме още една песен от последната творба – “Life”. Tony Kakko и компания не пропуснаха да ни зарадват и с любимите “FullMoon”, “Tallulah”, “Paid In Full” и “I Have A Right”. През цялото време червенокосият вокалист обикаляше по сцената, но май ще се запомни само с присъствието си, понеже е позагубил от гласовите си възможности. Освен това, появилият се вятър бе причина звукът на моменти да затихва и не можеше да се разпознае дали наистина певецът има проблеми с пеенето или атмосферното явление пречи. Сетът на финландците завърши с небеизвестното “Don’t Say A Word”, след което Tony направи кратка импровизация и заигравка със зрителите, заявявайки, че всички ние имаме нужда от… водка и умело дирижира припяването на думичката от страна на феновете. Те пък възнаградиха групата с възторжени аплодисменти и викове и ги изпратиха доволни и усмихнати от представянето им. От своя страна, музикантите се поклониха и се скриха в бекстейджа.

Сетлист:

  1. “Closer To An Animal”

  2. “The Wolves Die Young”

  3. “Fullmoon”

  4. “Paid In Full”

  5. “I Have A Right”

  6. “Tallulah”

  7. “Black Sheep”

  8. “8th Commandment”

  9. “Life”

  10. “Don’t Say A Word”

Предстоеше кратка почивка… да, ама не. Наистина си взехме въздух за малко, обядвахме и се насочихме към следващата концертна изява – на непознатите за мен SALTATIO MORTIS. Фестивалът е събитие, на което човек би могъл да разшири и обогати музикалната си култура. А на голям фестивал като W:O:A това е просто задължително. Така постъпих и със следващата група в личната ми програма. Заехме позиция възможно най-вдясно и близо до сцената, за да можем да виждаме и чуваме добре. Вероятно няма да се изненадате, но в предварително обявеното време от към колоните се чуха звуците на интрото и на сцената един по един започнаха да изскачат музикантите. Всъщност, „един по един“ не е съвсем точно. Последователно пред нас се появиха двама гайдари, барабанист, китарист, басист и вокал – всичките до един голи до кръста и облечени с килтове. Още от първите секунди SALTATIO MORTIS ни заразиха с веселяшкия си фолк метъл. Вокалистът не преставаше да снове по цялото възможно пространство на сцената, скачайки и движейки се постоянно. Впечатляващото е, че въпреки това, гласът му се запази до края. Дори имаше сили да контактува с публиката през цялото време. Приятните звуци раздвижиха и най-крайните редици, които достойно импонираха на бандата. Двамата гайдари с непрестанната си смяна на местата, както и с неподражаемите си инструменти, придаваха известен колорит на представянето на групата. Към визуалното шоу можем да добавим и пироефектите, състоящи се основно в използването на огньове. През паузите между песните певецът пускаше шеги, на които публиката много се забавляваше, но ние не реагирахме, тъй като немският не ни е силата, а той говореше само на немски. Текстовете на песните също бяха на немски. Така или иначе, след като ни позабавляваха около час и 15 минути, германците се оттеглиха победоносно, а зрителите ги изпратиха със силно аплодисменти и викове.

Така заредени положително се отправихме към страничната по-голяма сцена, където трябваше да гледаме представянето на PARADISE LOST. Прегазихме калта и се озовахме почти до оградата леко вдясно. Идеални места, още повече, че покрай нас нямаше много хора. И така си остана до концерта, пък и през цялото му времетраене. Тук калта бе по-дълбока и се налагаше от време на време да пристъпваме с крака, в противен случай рискувахме да затънем и да не успеем да измъкнем краката си от лепкавия капан. Успяваме да устоим и удържаме положението до началото на концерта. След като британските готик метъл класици изникват на сцената вече нищо друго няма значение. Още от самото начало музикантите показват, че нямат никакво намерение да ни оставят да дишаме, изпълнявайки No Hope In Sight” от “The Plague Within” и “Pity The Sadness” от “Shades Of God”. Като цяло групата заложи на разнообразен сетлист като своеобразна разходка из дискографията им, включително и две нови песни от предстоящия да излезе нов албум на бандата “Medusa”. Вокалистът Nick Holmes демонстрира страхотна форма и подобрени харш вокали, а китаристът Greg MacIntosh показа новата си прическа, но освен с нея се отличи  и с великолепно свирене. След изпълнението на “Beneath Broken Earth” – тежка и мрачна балада, която певецът окачестви като „най-бавната ни песен“ – фронтменът не пропусна да се пошегува, че това парче е само за парти. Изобщо, освен прекрасната форма, си пролича, че е в настроение, представяйки повечето песни по атрактивен начин. Не усетихме кога се изнизаха час и 15 минути и изпълнението на PARADISE LOST приключи. Бандата се събра в центъра на сцената, поклони се и си тръгна, а на нас ни се искаше да чуем още, и още, и още… И след като разбрахме, че няма да получим повече, си тръгнахме, газейки в неприятната кал.

Сетлист:

  1. “No Hope In Sight”

  2. “Pity The Sadness”

  3. “One Second”

  4. “Gothic”

  5. “The Enemy”

  6. “Faith Divides Us – Death Unites Us”

  7. “Embers Fire”

  8. “Say Just Words”

  9. “Blood And Chaos”

  10. “Beneath Broken Earth”

  11. “Enchantment”

  12. “The Longest Winter”

  13. “The Last Time”

Концертната програма на големите сцени продължаваше с пълна сила, но моята следваща (и последна за деня) цел бе на една от сцените под шатрата, а именно прогресив метъл героите FATES WARNING. Затова се прибрах в лагера за кратка почивка и вечеря, след което се запътих към шатрата. Успях да стигна навреме, дори хванах края на изпълнението на траш легендите SACRED REICH. Усмихнах се – не бяха планирани, но успях да се насладя на последните няколко минути от представянето им. Излишно е да споменавам, че бандата се раздаде до край за удоволствие на няколкото стотин фенове и беше изпратена подобаващо. Насочих вниманието си към съседната сцена, взех си бира и зачаках. Не чаках дълго. Точно в 22:05 именитите американци се позиционираха пред нас и удариха. За около 45 минути успяха да ни представят песни от всички периоди в дискографията си стегнато, нахъсано, класно. Това бе може би най-музикантското изпълнение изобщо за деня. Песните звучаха без излишно разтягане, паузите между песните бяха кратки, а вокалистът демонстрираше, освен завидни певчески умения, и сериозен контакт с публиката. А от колоните се лееше ли, лееше прогресив метъл на талази… Неусетно изминаха и тези 45 минути на музикално удоволствие. Групата се поклони на феновете и слезе от сцената, а ние се запътихме към изходите, обогатени поне малко в музикално отношение.

Силите ми бяха на привършване и въпреки желанието, FATES WARNING бяха последната банда в концертния ми списък за деня. Прибрах се в лагера уморен, но пълен с впечатления и емоции от срещите си с един куп талантливи музиканти. Беше време за почивка преди най-важния фестивален ден, а именно последният.

  1. #1 написан от Нончо (преди 2 месеца)

    Този ден беше доста тежък, имаше много интересни банди, но само като погледнах терена преди Lacuna Coil се отказах да влизам рано. Така пропуснах всичко от следобеда до Saltatio Mortis, за да мога да изкарам по-късно до Megadeth.

    Калта беше потресаваща – http://www.nonchoiliev.com/wp-content/gallery/wacken2017/SAM_9737_.jpg

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото