W:O:A 2017, ден нулев – първи стъпки във фестивалната реалност

woa2017poster Wacken Open Air (W:O:A) може да не е най-големият метъл фестивал в света, но със сигурност е най-престижният. Всяка година десетки хиляди метъл фенове от целия свят се стичат край малкото германско селце, за да се насладят на изпълненията на любимите си групи или просто да си направят купона в къмпинг зоната или в някоя кръчма в селото. За няколко дни малкото населено място оживява и забива здраво в ритъма на хеви метъла във всичките му разновидности и разклонения.
Характерна особеност на фестивала е, че обикновено се разпродава за ден, понякога и за няколко часа. Тази година обаче дали заради по-високата цена на билета, или по други причини, билети имаше до около месец и половина преди началото му. В цената влизаха безплатни баня и тоалетна, безплатно влизане в къмпинг зоната ден или два преди същинското начало на събитието и някои други екстри.
Друга характерна черта на W:O:A е времето. Общо взето, през 4-те дни на фестивала атмосферните условия се сменят постоянно. Най-интересното е, че дъждът е на особена почит – т.е. почти винаги вали. 28-ото издание не направи изключение от това „правило“. А в резултат на дъжда се образува сериозен слой кал, която също може да се каже, че е част от фестивалния пейзаж. Тази година обаче калта се образува основно във фестивалната зона, в къмпинга почти нямаше.
Разбира се, да те поканят да участваш на някоя от сцените е доста престижно и за наша радост тази година имаше 2 български групи – победителите във W:O:A Metal Battle Bulgaria 2017 OPHAN и получилите специална покана RAMPART. OPHAN трябваше да свирят на една от по-малките сцени в нулевия ден (сряда) следобед, а RAMPART – на следващия ден също следобед.
Пристигайки на мястото, успяхме да влезем в къмпинг зоната, избрахме си място за лагера, построихме го и се насочихме към пунктовете за раздаване на гривни – необходимо условие да напускаме къмпинга и да достъпваме фестивалната зона. Бързо установяваме, че пунктовете за гривни се намират на известно разстояние от лагера и трябва да се поразходим. Направихме го и сравнително безпроблемно си взехме гривните, въпреки, че имаше опашка. Към гривните получихме и малка мешка с разнообразни артикули – кои полезни, кои – не съвсем, като дъждобран, бутилка за вода с карабинер за закачане на колана, тапи за уши и др, най-различни рекламни материали и др. Денят бе използван основно за укрепване на лагера и разучаване на зоната на събитието, разположението на сцените и другите основни обекти, подлежащи на посещение. Двете главни сцени – Faster и Harder – бяха разположени една до друга, близо до Harder се намираше още една от по-големите сцени – Louder. В близост до пространството около големите сцени се намираше Wackinger village, където, освен всички сергии, предлагащи разнообразни артикули като кожи, килтове, рогове, разнообразна храна и напитки, имаше и две малки сцени – Wackinger и Wasteland. Непосредствено до средновековното селище пък се намираше шатрата с двете слепени сцени – W:E:T stage и Headbangers Stage. В района бе разположена и т.н. Beer Garden, на която също имаше предвидени, макар и малки и неизвестни, групи.
Уморени от пътуването, си легнахме рано, а покрай нас започнаха да се издигат лагери и да се вихрят купони. Но ние искахме да си починем максимално, защото на следващия ден започваха концертите и трябваше да се възстановим в максимална степен.
Нулевият ден (или иначе казано, сряда, 02.08.) започна обнадеждаващо – не валеше все още (всъщност, целият ден не валя). Първата група, която трябваше да гледаме, бяха OPHAN. Те трябваше да свирят на Headbangers stage, затова по най-бързия начин потеглихме към шатрата и успяхме да стигнем навреме. За 20-те им определени минути българите демонстрираха най-доброто от творчеството си с хъс и желание и се раздадоха максимално. В публиката се забелязаха и няколко български знамена. Въпреки ранния час – 13:55 – шатрата бе почти пълна. Зрителите определено имаха желание да се запознаят с групите и музиката им. Изпълнението на OPHAN бе прието радушно не само от присъстващите българи, въпреки, че музиката им не е от лесните за възприемане.
Преди да замина за фестивала, бях предупреден, че един от задължителните за посещение концерти, е този на MAMBO KURT. Веднага след изявата на родните герои се насочих към една от по-малките сцени, за да видя каквото толкова му е специалното на този MAMBO KURT. Пристигнах малко след началото на изявата му. Пред сцената имаше солидно количество публика, беше пълно, но успях да се вредя почти до оградата. MAMBO KURT представлява гологлав господин на средна възраст, облечен с костюм, изпълняващ хитове от различни музикални епохи в пародиен стил. За някои от парчетата на сцената се появи и бутафорен балет. Единственият инструмент, който чичото използва, е орган. Господинът се справя доста добре със задачата си, предизвиквайки бурните аплодисменти на зрителите след края на всяка песен.
Следващата предвидена група бяха траш ветераните FLOTSAM AND JETSAM. Те също трябваше да свирят на сцена под шатрата. Американците излязоха надъхани и забиха безкомпромисната си музика. Групата, в която известно време се е подвизавал и бившият басист на METALLICA Jason Newsted, се представи не лошо, изпълнявайки смес от стари класики и нови песни. Публиката определено се забавляваше и не пропусна да заформи кратки мошпитове в задушната атмосфера.

Сетлист:

1. „Hammerhead“
2. „Me“
3. „Life Is A Mess“
4. „Hard On You“
5. „I Live You Die“
6. „Iron Maiden“
7. „Desecrator“
8. „Dreams Of Death“
9. „No Place For Disgrace“

Кратка пауза, през която излязохме да вземем глътка въздух, да пийнем бира, след което се върнахме в шатрата и насочихме погледи към по-далечната сцена, на която се готвеха да се изявят UGLY KID JOE. Култовите американци ни представиха стандартно шоу, което този път не им се получи, въпреки, че вложиха достатъчно усилия. Разбира се, в сетлиста бяха включени най-големите хитове на групата “Cats In The Cradle” и “I Hate Everything About You”, но и това не помогна за промяна на натрапчивото усещане, че нещо не е както трябва. Примирихме се, че и на W:O:A може да има по-слаби изпълнения и с трепетно очакване погледнахме към Headbangers stage, където течеше подготовката за изпълнението на канадските траш легенди ANNIHILATOR. Всичко приключи в рамките на 15 минути, след които канадците, предвождани от Jeff Waters, изскочиха на сцената и засвириха откриващото парче “Suicide Society”. За определеното им време шайката изстреля задължителните хитове “Kill The King”, “Alison Hell” и “Set The World On Fire”, както и някои нови песни. Jeff е роден фронтмен и успя да зарази публиката, която се понесе в ритъма на траша. Класното изпълнение на северноамериканците завърши с биса “Human Insecticide”, след който музикантите се поклониха и се скриха в бекстейджа, сподирени от заслужените аплодисменти на зрителите.

Сетлист:

1. „Suicide Society“
2. „Kill The King“
3. „No Way Out“
4. „Set The World On Fire“
5. „W.T.Y.D.“
6. „Twisted Lobotomy“
7. „Alison Hell“
8. „Phantasmagoria“
Encore:
9. „Human Insecticide“

Последната предвидена в личната ми програма група за деня THE BOOMTOWN RATS трябваше да се появи на W:E:T stage в 22:25. Точно в уреченото време Bob Geldof и компания излязоха и започнаха пътешествието из музикалния си свят. Ирландската рок формация е особено успешна в края на 70-те и началото на 80-те, когато успява да издаде няколко хита, достигнали челни позиции в британските и ирландските класации. Въпреки напредналата си възраст, емблематичният фронтмен показа завидна енергия и се раздаде според възможностите си, че дори и отвъд тях. Другите музиканти му импонираха, но колкото и да се стараеха, така и не успяха да раздвижат особено публиката. Хитовите “Like Clockwork” и “I Don’t Like Mondays” също не допринесоха за това. И след час интензивно свирене и пеене ирландците се оттеглиха от сцената на фона задължителните аплодисменти и подсвирквания.
Първата концертна вечер се оказа успешна. Настъпилата умора не ми позволи да гледам още някой изпълнител/група. Запътих се към лагера, уморен, но напълно удовлетворен от видяното и чутото. Същинската част на фестивала обаче тепърва предстоеше.

  1. #1 написан от Deathrone (преди 11 месеца)

    “ OPHAN трябваше да свирят на една от по-малките сцени“
    Явно някой не е бил там и пише по думи на „свидетели“! Ако беше гледал групите щеше да знаеш, че сцената на Ophan е няколко пъти по-голяма!
    Всичко друго в репортажа е ала-бала

  2. #2 написан от ... (преди 11 месеца)

    По-голяма спрямо Rampart, иначе си е малка като сцена :)

  3. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  4. Коментари за тази публикация
В началото