Staind се завръщат със силен и различен нов албум

Staind откровено за напрежението по записването на едноимения им албум, който излиза на 13-ти септември

Staind потънаха в най-дълбокото си оттегляне от музикалната сцена до момента и изплуваха със своя едноименен седми студиен запис – най-тежкият им и хипнотизиращ албум до сега. Мултиплатинената хард рок група от Масачузетс, в състав Aaron Lewis, Mike Mushok и Johnny “Old School” April, се изправи пред истинско предизвикателство по време на записите. Като резултат от усилията и споровете по време на писането на музиката, Staind създадоха колекция от хаотично мелодични песни, в които се долавят следи от техния дебют за голям лейбъл през 1999-та година с “Dysfunction”, като в същото време са постигнати инструментални и текстови висоти, благодарение на 16-те години композиране, записване и обикаляне по турнета.

Staind са продали над 15 милиона албума по целия свят, отбелязвайки 8 сингъла в Топ 10 на различни класации и три парчета на върха, между които и най-ротираната рок песен за последното десетилетие – “It’s Been Awhile”. Три от шестте им студийни албума – “Break the Cycle”, “14 Shades of Grey” и “Chapter V” – дебютираха под #1 в класацията Billboard Top 200, а “The Illusion of Progress” от 2008-ма година достигна #3. В новия запис Staind съчетават енергията от ранните си години със стегната техничност. Mushok усилва лавината от баритонови китари в незабравимото соло на сингъла “Eyes Wide Open”, а Lewis допринася за силата на парчето с крясъците си. Междувременно песента “The Bottom”, която е част от саундтрака към филма “Transformers: Dark of the Moon”, се извива през мъгла от стържещи китари, бас и барабани. Тези песни са сурови и истински. Те са тежки и искрени, чисти и могъщи и са всичко, което Staind са като група.

Най-доброто обобщение за завръщането на Staind идва от Mushok:

То е като Dysfunction през 2011-та година. Музиката ни се завръща към началното ни звучене, но все пак има и мелодии. Чувствахме се готови да направим албум, който е тежък от началото до края. Беше ни дошло времето за това.

Целях се да постигна известна дистанция между Staind и соловата си музика,  Решихме да се обърнем към това, с което първоначално започнахме.

казва Lewis.

Групата единодушно се съгласява този път да направи по-тежък албум. Staind се събират отново през декември 2010-та година, когато поставеният им краен срок – пролетта – започва да наближава. По време на репетициите те напрегнато обсъждат идеи, докато стигнат до това, което сега представляват новите им песни. Johhny K (Disturbed, Sevendust) се завръща като продуцент, а Staind изграждат студио върху земята, собственост на Lewis в Западен Масачузетс. Там, групата записва барабаните, баса и вокалите, а Mushok забива китарите си в Спрингфийлд, където Staind се събират да репетират.

През зимата Lewis поема тежката задача да балансира между промотирането на соловия си мини-албум – “Town Line” – и работата по “Staind”. През това време “Town Line” дебютира под #1 в класацията на Billboard за кънтри и под #7 в Billboard 200, като донася на Lewis две номинации за наградите на CMT. През уикендите той прави акустични представления, а през седмицата се завръща в дома си да работи по парчетата за Staind. Въпреки това, истинското вдъхновение не се появява до момента, в който Lewis не записва по-голямата част от текстовете в албума за два изтощителни и напрегнати поредни работни дни през месец април. Тези единайсет часови сесии се превръщат в своебразен емоционален екзорсизъм.

Lewis споделя:

Напрежението обикновено стимулира креативността ми, но никога досега не съм бил толкова притеснен за даден албум. Имаше много проблеми с програмата ми и различия в мненията сред групата, а аз се опитвах да се справя с всичко наведнъж. Бях изтощен от постоянното тичане нагоре-надолу и месеци наред не ми идваше нищо за текст на песен. Бяхме обсъждали някои идеи, но не успя да се получи както трябва, докато не наближи краят. Бяха се родили истински чувства на недоволство по време на целия този процес. Нищо не може да се сравни с това истинската музика да излезе наяве, когато е истинска. Може би това беше моя момент на пречупване. Когато всичко приключи, си поех голяма, дълбока глътка въздух.

Mushok добавя:

Албумът беше труден за правене. Не бяхме заедно през цялото време, а Aaron и аз все се спречквахме заради музиката. От сегашната ми гледна точка, мога да кажа, че си заслужаваше и така се получи един по-добър албум.

Всеки момент от процеса по създаването на “Staind” е запечатан в предстоящ документален филм – “Some Kind of Monster”, който Lewis определя така: „Това е някакъв вид чудовище надрусано със стероиди. Филмът разкрива всичко, което вложихме в правенето на албума”. След като приключват записа, Staind преминават през друга значима промяна. Групата се разделя приятелски с един от основателите на бандата и нейн барабанист – Jon Wysocki.

Пилотният сингъл – “Not Again” – от предстоящия албум е парче, пропито с яростна енергия и тежки китари. „Песента се роди от чувството за напрежение по време на създаването на записа”, споделя Lewis. „Тя дойде от това, че се бяхме ядосали зверски, което може да се чуе и в гласа ми”, допълва той.

Този гняв се чува ясно и силно и в твърдото и грубо звучене на “Wannabe”, където вокалът изплюва своята язвителност по безличните клеветници в интернет. След това е песента “Failing”, която минава рязко от натрапчива мелодия в хипнотизиращ припев.  Със своите чисти вокали и китара “Something to Remind You” е ярка и елегантно брутална песен, а “Paper Wings” изгаря със суровия си гняв.

Johnny “Old School” April:

Този път яростта във вокалите и музиката е по-дълбока. Някои от рифовете, които Mike измисли, бяха истинско предизвикателство и невероятно различни. Толкова сме пораснали и в същото време сме успели да намерим пътя обратно към корените си.

От първия си ден Staind успяват да пресъздадат красотата на мрака, преобръщайки нишките на мелодиите си в изкривен шум. Mushok казва:

Щастлив съм, като виждам, че можем да се завърнем към мястото, от където идваме и да направим албум като този. Целият процес не беше лесен, но си заслужаваше.

В крайна сметка Staind ще продължат своя завет. Lewis споделя:

Един автор на песни може само да се надява, че някой усеща това, което усеща самият той. Темите в песните за мен винаги са били въпрос на освобождаване, защото чрез тях успявам да излея всичко. Смятам, че този запис е още един идеален пример за това.

Албумът “Staind” на Staind ще бъде на музикалния пазар от Орфей Мюзик, изключителен лицензиант на Warner Music International. Песен от албума можете да чуете на плеъра по-долу.