Ретро фестивал с поглед в бъдещето – SEA OF BLACK 2013

Обзорът на една дългогодишна традиция на българската сценична култура, наричана с общия термин „Death Metal Fest“, би представлявал сериозно изследване. Тази традиция се пренася във времето, подемана от различни организатори и имала много имена и лица. Така че, дори легендите за нея имат различни варианти. Но това явление си остава достижение на българската метъл общност, независимо от какъв ъгъл го разглеждаме.

Винаги съм смятал, че възраждането на големите метъл концерти в Бургас е само въпрос на време. Същото това време, което промени българската публика, направи я по-взискателна, по-осъзната и … по-малобройна по наситения с концерти съвременен календар. Причините за над десетгодишната липса на това събитие също биха били дълъг дебат. Но ето, че се наслаждаваме на Sea of Black Festival. Дали е първо издание или е продължение на „Дет феста“ не е от значение. Традиционно, обаче, са се събрали много силни български групи и интересни гости от чужбина.

Death Squad

Големият брой групи в афиша принуждават организаторите да загърбят традиционните закъснения и DEATH SQUAD забиват точно в 15:00 ч. Метъл фенове, прескочили в hardcore териториите, софийският квинтет има тежката задача да събуди публиката в този ранен час. Българската хардкор сцена, освен че е много сплотена, започва и да звучи монолитно. Стилът се уеднаквява, сравнително еднообразните призиви нямат свое лице и от голямата сцена, не могат да вдъхнат увереност на малобройната, все още, публика – 50 – 60 човека. Енергичното изпълнение се разтваря в леността на следобедната мараня. Въпреки всичко, момчетата се справят с тежката задача да дадат начало на едно дълго събитие.

Claymore

Времето от 15:40 до 16:10 е отредено за CLAYMORE. Въпреки, че са с нов вокалист, концертната активност на русенци им осигурява студийно звучене. (Не говорим за опитите на озвучителите да опитомят техниката – проблемите с изчезването на централното озвучаване или компоненти от него останаха до края на събитието). Техният black metal е разпознаваем, но обходите на китариста и вокалиста не запълниха достатъчно голямата сцена. Греещото слънце и традиционната за групата липса на грим попречиха феновете да се пренесат в мрачните селения на музикалната картина. Но и самото ресторантско излъчване на клавириста им би било достатъчно за това…

Десетгодишната липса не е заличила феномена на фена-кибик, който пие пред летния театър без да уважи концерта. Въпреки, че публиката още е много рехава – около 70 човека, на полянката пред вратите има полегнала стабилна алкохолна групичка. При цените на този фестивал от 15/20 лв. и дадената възможност да се напуска мястото, това ме втрещява. Без да знам, че следва моето откритие за този фестивал, разглеждам публиката: На самия концерт забелязвам повече известни лица от старата българска метъл сцена, както и известни личности, свързани с метъл журналистиката и сериозната фенщина. Не ме радва посещаемостта.

Obsidian Sea

Още с първите акорди в 16:15, вниманието ми е приковано към сцената. Техническите проблеми прекъсват първото парче и мога повторно да се уверя, че това се е случило! OBSIDIAN SEA са софийско трио, което забива doom metal със сериозни sludge влияния. Тежката сянка на Black Sabbath е поставена в едни по-дълги композиции с доста психеделични моменти, умишлени микрофонии и бас сола. Почти ейсид вокалите гонят Cathedral стандарти, но не се боят да прескачат и в Doors истерия. Същевременно се борави много фино с инструментите и не се прибягва до крайни залитания, характерни за неопитните групи. И тъй като ги гледам за първи път, съм приятно впечатлен. Тримата скромно слизат от сцената в 16:50.

Coprostasis

Веднага следва отрезвяващия шамар на копромафията. В 17:00 група „вилидж пийпъл“ със сламени шапки и сценични джапанки, чиято основна характеристика е, че не струват повече от левче (едната!!!), донасят позачервените си носове пред публиката. Верните фенове вече са се заредили най-отпред и скандират. COPROSTASIS забиват неповторимия си death metal, поднесен с много хумор. Част от лафовете на вокалиста им – Коцето се загубват в перманентно пуснатото зверско ехо на вокалите. Това осакатява шоуто на бандата, като допълнение към поредното спиране на централното. Първите безредици пред сцената изострят задължителната неадекватност на охраната! Сетът, обаче е кратък – половин час и напрежението не ескалира.

Scapegoat

Без да търпят някакво главоломно развитие, след реформирането си SCAPEGOAT присъстват стабилно по българските сцени. Среднотемповият им death metal е представен малко статично, но с необходимата сериозност. Хаосът пред сцената отстъпва на здравото куфеене. Едно от традиционните имена, бих казал, за този фест се отбеляза с достойнство. И за да ни припомнят още за традициите на стила, поканиха като гост на сцената вокалиста на Necromancer – Росен, за една песен. Към 18:05 са отправени и първите възгласи за допълнителни изпълнения – съвсем заслужено за ветераните.

Corpse

Плевен е люлката на българският brutal death metal и grindcore. Ако на някой не е известно защо това е така, то е заради следващата група. CORPSE излизат в оригиналния си състав, за да ни смажат с техния death/grind. „Малко понапълняли, но същите изтрещялници“ – представя се Иваша – вокалист на класиците. Виелицата от сцената е малко хаотична, а Napalm Death влиянията – задължителни. Редица фенове са тук за да чуят именно първообраза на Enthrallment, Fecal Body Incorporated и Cocklush. Въпреки малко смъкнатия гард, момчетата са подготвили и ново парче, което е с малко повече core звучене. В 16:45 завършват сета си по традиция с кавър на Brujeria.

Момчетата и момичетата зад апаратите за наливна бира и други благинки вече са доста заети. Грубо погледнато, публиката не е прехвърлила 300 човека и това ще е така до края на вечерта. Въпреки консервативния прякор на фестивала в Бургас, една от традициите е на него да се изявяват и по-експериментални банди. През различните му издания, на сцена са стъпвали дори и групи, които са откровено модни писъци като стил. Макар и рисково, това е един от чаровете на това събитие, още повече, че се предоставя възможност за изява на неконсервативни музиканти. Такива групи не липсват и сега. Следва „холандския“ чифт банди, които нашенци са формирали в ниската земя.

S.I.M.B.

S.I.M.B. са проект на организатора на тазгодишния Sea of Black Festival – Ганчо Кожухаров „Бабата“. Балканският привкус на абревиатурата Satan is My Bitch не предполага блусарските по същността си композиции, които са поднесени със здрав китарен саунд. До голяма степен дори структурата на текста е в класически блус стил. Нещо като ZZ Top през XXI в. Такъв тип композиции трудно могат да се нарекат авторски и силно се съмнявам в Холандия да има глад за такава музика, но групата представи дебютния си албум на родна сцена. Тази southern разтуха влезе отпочиващо и зареждащо на публиката.

Get Some!

В 19:35 ч. хардкораджиите от GET SOME! излизат с претенция и замах. За момент не мога да се ориентирам кои са авторските и кои кавър парчетата? Стандартни hardcore рифове и цитати от зората на движението ме удрят от всички посоки. Agnostic Front, Hatebreed, Madball и конвенционалността на българската хардкор сцена се сливат в една доскучаваща микстура. Публиката видимо охладнява и от сцената идват оправдания за проблеми с озвучаването и умора от концерт предишната вечер. Не, не това е проблема! Гост вокалистът на Brothers in Blood не спаси положението. Просто не видяхме конкретна група на сцената. Взехме нещо си!

Center

Най-разчупеният експеримент на фестивала – група CENTER, възлиза в 20:15 ч. Инструменталният квартет привлече доста внимание с изявите си на различни събития и си изгради репутация на интелектуална банда. Как обаче ще се вреже на метъл събитие? Сцената бива зарита от китарни ефекти, обещаващи полифония. Слушайки ритмичните, равноделни композиции, обаче, не долавям особено богатство. Отдаденото вглеждане в грифовете, пък сковава сценичната изява. Единствено барабанистът изглежда запален от свиренето си и активно артикулира зад инструмента. Групата има своите фенове, които се поклащат отпред. За съжаление, не долових повече от една смяна на тоналността. Приликата между парчетата и равния ритъм може да се сторят много progressive на някого, но на мен определено ми доскучава. Незнайно защо, си мисля, че изявата им е като Акага в рок вариант. 50 минутният им сет ми дотяга.

Shock Absorber

Солунските метъли от SHOCK ABSORBER изглеждат малко стреснати, когато излизат в 21:10 ч. Те бързо и не без помощта на публиката преодоляват сковаността. Определяйки стила си като southern metal, ни предлагат една смес от rock’n’roll отношението на глем бандите, класически heavy metal рифове и тежък звук, заимстван от Pantera. Именно на последните направиха и кавър. Интересното съчетание на вдъхновения бе поднесено със завиден синхрон, много енергия, раздадена от вокалиста им – Mike и купонджийско настроение. Без да ни съберат очите, гърците бяха приятно попълнение на феста.

The Revenge Project

Едно от безспорно най-добрите имена на бургаската метъл сцена – THE REVENGE PROJECT, излизат при вече спусналия се мрак в 21:45 ч. Мощна black/death вълна е посрещната от сгъстените редици фенове. Енергичното изригване на квинтета е съпроводен от чести технически прекъсвания. (Изглежда електрозахранването на летния театър не може да поеме всякакви събития…) Фронтменът Max Pain успява да държи публиката гореща по време на досадните прекъсвания. Размерите на мош-пита и стейдж-дайвинга се разрастват. И тук възниква ненужно и провокирано от охраната стълкновение, което е в ущърб на всички. Страстите се охлаждат, охраната дръпва малко гардовете си и концертът се връща към нормалното си протичане, за радост на публиката. Заслужено, отмъстителите събират най-ентусиазирана публика и ги изпращаме със скандирания към 22:30 ч.

Vrani Volosa

„- Здраве желаем!“ – поздравява ни млад „Фидел Кастро“. До него ни се усмихва младия Джими Пейдж. Зад тях плахо излиза арабски студент, обучаващ се в Кембридж и готов всеки момент да се взриви – представа, която се корени в клиповете на Ramstein… Така на пръв поглед изглеждат появилите се в 22:40 ч. VRANI VOLOSA. Специфичният им стил е глътка въздух, след предишната виелица. Метълът им с вплетени фолклорни мотиви до голяма степен побира в себе си иранска музикална традиция. Редуват се англоезичните и песните на български език. Обстановката става поетична и естествено се вплита разказа за това, как групата е посещавала концертите преди като фенове, а сега са щасливи да свирят на голяма сцена в родния Бургас. В 23:10 ч. вълшебството свършва. Идват зомбитата…

Zombie Inc.

Рекламирани като групата на Martin Schirenc (v. & g. – Pungent Stench), ZOMBIE INC. всъщност са създадени от китаристите Gerald Huber и Wolfgang Rothbauer, които действат в среднокалибрената австрийска сцена. Не е нужно да се напрягам много, за да се досещам в каква посока ще бъде обещаното от тях сценично шоу! Пред разгърналия се транспарант със зомбита се появяват и истински такива. Музикантите са с „приветлив“ грим в стил – филм на ужасите, но от по-съвременните. Насечените, некоординирани движения на Martin, често се сменят със здраво куфеене. Тематичната визия и текстове са подкрепени с тежък и бърз death metal звук. Музиката на австрийците не успява да надскочи значително цялостното ниво на фестивала. Нещо, което се е случвало с хедлайнери през годините… Песните се индивидуализират повече с посланията си. Липсват изпъкващи рифове или мелодии. Грачещото зомби е културно и си носи вътрешности в пликче, за да ги споделя с публиката по време на парчето „Homo Gusticus“. Разиграваме своеобразен волейбол, от което страдат хора, наблюдаващи концерта с пъпа си – покатерили се на облегалките нетолерантни фенове. Стената от тежък звук изсмуква силите ни. Бисът се състои само от едно парче и изглежда публиката няма сили за още призиви. В 00:25 ч. пристъпваме към неописуемата част от нощта.

Поклон пред усилията на всички, заети с организацията на това култово за България събитие! Времето, през което беше достатъчно да се обяви такъв концерт, за да се съберат хора, обаче е отминало. Малко е тъжно да наблюдаваш фестивал на място с такъв мащаб, посетено от малко хора. Липсата на достатъчно реклама (според мен) е причина Sea of Black Festival 2013 да се превърне в сбирка на малцина ретроспективно настроени музиканти и фенове. Младежите, попаднали на концерта бяха незначителна бройка. При сериозната спонсорска подкрепа е кощунство, да не се хвърлят усилия и за по-сериозната реклама на фестивал, който е наистина значим за метъл културата!

Със сигурност е необходимо, преди протичането на такъв концерт, да се разясни на охраната какво е допустимо и нормално да се случва! Не е единичен случаят, когато изтървани фитнеси подскачат пред феновете в стил „Ъй ся ща прибия!“. Държа да отбележа, че лилипута в групата на гардовете предизвика конфронтация с фен, който беше долу в публиката. И трябваше концертът да спре, за да се обясни на охраната, каква й е функцията!

Въпреки огромната ми любов към българската сцена, констатирам че към днешна дата групите ни трябва да седят по-сериозно, за да могат да запълнят голяма сцена, като тази в Бургас. Това, че се свири за кеф, не е оправдание за ниско качество. Подиумът, буквално, не можеше да се напълни… Това е и надеждата ми за бъдещето на Дет феста – има какво да се постига! Ще чакам изданието му през 2014 г. и лично си обещавам, че ще спомагам за по-голямата му посещаемост и популярност!

Автор: STENTOR

Снимки можете да намерите в нашата галерия.