Трети път за още щастие – с MEGADETH (и BEYOND ALL RECOGNITION)

„Welcome to our fortress tall
Take some time to show you around
Impossible to break these walls
For you see the steel is much too strong …“

Ей така ни приветства – директно, още със стъпването на сцената и с помощта само на звуци и глас изгради висока мет(ъ)ална крепост, сред чийто стени безапелационно ни въведе и задържа близо два часа време! Той – Dave Mustaine, човекът, който няма нужда от представяне, пословичен с трудния си нрав и безкомпромистност, но и, вероятно благодарение точно на това, успял с годините да достигне почти легендарен статус. И очевидно да запази огромно количество енергия и доза жизненост, с които буквално ‘помете’ хилядите фенове …

Mustaine, заедно с поредния си обновен състав, пристигна за трети път в България, този път в подкрепа на последното си музикално творение – албума „Dystopia“. Албум, който се оказа не просто следващото издание, а пример и, че след толкова години, все още може да се създава добра музика. Наистина, в групата има свежи попълнения, в лицето на виртуозния китарист Kiko Loureiro (Angra), както и присъединилия се наскоро барабанист Dirk Verbeuren (Soilwork). И все пак, полукласическият състав е налице – зад бас китарата е самият David Ellefson. Четирима музиканти, няколкохилядна тълпа, мощен звук и страхотна двустранна енергия – всичко това даде гаранция за една наистина незабравима вечер!

И все пак, да започнем от самото начало …

Още с влизането в мястото на събитието – столичната зала „Универсиада“, се усещат предварително повишените градуси и в залата вече е задушно – и поради липсата на вентилация, и заради лицата, нарушаващи забраната за пушене. От колоните зазвучава едно от онези надъхващи барабанни интрота – и на сцената излизат BEYOND ALL RECOGNITION, които имат удоволствието да подгреят MEGADETH. Въпреки факта, че стилово не са най-добрият избор за откриваща банда, момчетата като че ли успяват да впечатлят събралите се метъл меломани. Без много да се бавят, музикантите се впускат в северняшките си брейкдауни, на моменти примесени с щипка дъбстеп. Още от самото начало на изпълнението им се разбра, че от звука има какво още да се желае, тъй като вокалите на David Söhr от време на време се губят на фона на инструментала.

Някъде около средата на своя сет, групата изпълнява една по-бавна песен, по време на която в залата се виждат вдигнати във въздуха запалки и телефони с пуснати фенери. Веднага след това темпото отново се забързва и David решава да се сближи с феновете, слиза от сцената до самите заграждения, след което прави една обиколка из вече сгъстилата се публика. Преди началото на следващата песен, той шеговито пита дали сме гледали филма ‘‘300“, след което заедно с басиста Pontus изревават: “Spartans, what is your profession?!“ на което всички почитатели мощно отвръщат: ‘‘AU AU AU’‘.

През цялото време публиката отговаря на всеки призив на бандата. От своя страна, шведите се изявяват повече от добре в рамките на 45-те минути, които имат на разположение, и успешно представят двете си студийни творби –  “Drop=Dead“ (2012) и “Beyond All Recognition“ (2016). Доволни от това, което се случва, BEYOND ALL RECOGNITION благодарят за пореден път с думите “Fucking brilliant, Bulgaria!’‘ и отстъпват сцената на MEGADETH. (по-късно в своята Facebook страница, момчетата споделят, че това е бил най-големият концерт в историята им).

Следва кратка пауза. Само още около четиридесет минути търпение. Които какво са, в сравнение с месеците време, в които нетърпеливо очакваш срещата с любима група… Запълваме паузата с бира, някоя и друга наздравица, приказки, срещи със стари познати… А същевременно работата на сцената не спира – текат технически подготовки, пренареждане, финални приготовления… И най-сетне! Ето ги! Един след друг, обвити в светлината на прожекторите, се появяват музикантите от MEGADETH! Без излишни думи или жестове, директно ни ‘застрелват’ с класиката „Hangar 18“. Рев от страна на хилядната тълпа, която веднага подхваща добре познатия рефрен и не престава до края достойно да приглася на Mustaine. Явно с годините Dave не е загубил способността да… хм, пее по неговия си начин, да нарежда гневно фрази и да процежда през зъби слова. Изглежда поулегнал, дори поостарял… и все пак, пред нас е застанал същият онзи вечен бунтар, водещ своята лична (свещена) война със света, просто за да бъде последният едно по-добро място…

И ако от Mustaine струи сила и енергия, истинско торнадо на сцената завихрят неговите колеги. Kiko Loureiro просто е неуморим! Свирейки сложни сола (за чието изпълнение Мarty Friedman, ако присъстваше в залата, със сигурност одобрително би поклатил глава :)), той не спира постоянно да се движи из сцената и дори да приглася, в моментите, когато това е нужно. David Ellefson, със своя дългогодишен стаж с бас китарата, се раздава максимално и докрай. А зад барабаните, Dirk Verbeuren се справя наистина чудесно, особено предвид присъединяването му към турнето в последния момент. Музикантите не забравят и да отдадат своя почит към наскоро починалия барабанист Nick Menza, специално посвещавайки му песента “Tornado of Souls”.

Сетлистът е разделен сравнително по равно между по-старите парчета на групата и неща от последните албуми. Логично, акцентът е върху “Dystopia”, но, за радост на феновете, почти толкова са и песните от “Rust in Peace”. Композициите следват бързо една след друга, преливат се, всичко сякаш е на „един дъх.”. „Sweating Bullets“, „Symphony of Destruction“, “She-wolf”, “Trust” “Peace Sells” … групата е съсредоточена изцяло върху музиката, време за приказки няма. Но това по никакъв начин не създава усещане за дистанция. Напротив, всеки дава максималното и най-добро от себе си. И музикантите, чрез своите инструменти, и публиката, която неуморно, от самото начало, заформя мошпитове, мощни хедбенгове, дори прави опит да построи “wall of death”… Всъщност, именно този е най-удачният и истински начин на общуване… И ако има само едно нещо, което помрачава на моменти ентусиазма на феновете, то това е не съвсем добрият звук, или по-скоро твърде усиленият звук, който дори прави на места песните нелесно разпознаваеми.

Но все пак, важно е преживяването в неговата цялост. Съдейки по реакцията на хората в залата, които не спират да скандират “Megadeth!”, да припяват и да искат неуморно още, преживяването е повече от страхотно! Определено такова е и за музикантите. В поведението на Mustaine проличава положителното отношение и радостта му от топлия прием на българските фенове. Той не пропуска да спомене, че не е забравил гостуването си в София през 2010 г., като част от Голямата четворка и приятния спомен, което това е оставило в него.

След поставянето на финала на вечерта с вечната “Holy Wars…”, Mustaine, най-сетне, представя официално музикантите около себе си. И тактично, или не, пропуска себе си. Дали от скромност?! Или просто защото много добре знае, че дори и най-малкият посетител в залата тази вечер (а малки деца не липсваха) е запознат отлично с това кой именно е Dave Mustaine. 🙂 За няколко минути дори остава сам на сцената и определено проличава нежелание да я напусне – затова разтърсва все още буйната си рижава коса и с въображаема китара в ръце започва да акомпанира на бурните овации и аплодисменти на благодарната публика. Последно махване за сбогом и се изгубва зад светлините на прожекторите.

И макар всичко окончателно да приключи, въпреки че заглъхна и последният акорд, ние всички нямаме против да останем все още там, вътре, сред онези стоманени стени, твърде здрави, за да бъдат разрушени… Стените, сред които вечно ще отекват песните-химни на MEGADETH!

Сетлист на MEGADETH:

Intro: Prince of Darkness
01. Hangar 18
02. The Threat Is Real
03. Tornаdo of Souls (Dedicated to Nick Mеnza)
04. Poisonous Shadows
05. She-Wоlf
06. Wake up Dead
07. In My Darkest Hour
08. Conquer… or Die! (instrumental)
09. Fatal Illusion
10. Trust
11. Post American World
12. A Tоut Lе Monde
13. Dawn Patrol
14. Poison Was the Cure
15. Sweating Bullets
16. Dystopia
17. Symphony of Destruction
18. Rattlehead
19. Pеacе Sеlls
Бис:
20. Holy Wars… The Punishment Duе

Текст: Afterglow (частта за MEGADETH) и WildChild (BEYOND ALL RECOGNITION)

Фотограф: Недко Игнатов

Очаквайте още снимки в галерията на Metal Hangar 18!