Буквално минути преди началото на страхотното му шоу в клуб R.B.F.,  Marty Friedman даде своето интервю за читателите на Metal Hangar 18. Както ще разберете от следващите редове, освен страхотните си китарни умения той притежава и приятно чувство за хумор.

За първи път си в София. Остана ли ти време да я разгледаш?

Да. За съжаление това стана защото вчерашният ни концерт в Белград  беше отменен, но се радвам защото по този начин успях да прекарам деня си в София.  Разходих се на два пъти из квартала тази сутрин, опитах много вкусна храна. С двама от членовете на бандата се разходихме из града. Беше забавно. Изкарах си добре!

През годините си свирил с много добри китаристи като Dave Mustaine, Jason Becker, Ron Jarzombek. Какво е това което ти харесва при работата с тях? Дали е нещо с което си приличат или ти харесва нещо различно у всеки един от тях?

При всеки един от тях ми харесва нещо различно, но винаги накрая свиря с много добри китаристи, сама ще се убедиш довечера. Този пич (Takayoshi Ohmura) е много добър, направо „идиотски” добър, мразя го! (смее се)

Разбира се, предполагам ти получаваш най-голямо удоволствие от музиката когато свириш с други добри китаристи.

Обичам да свиря с добри музиканти, не само с добри китаристи. Не обичам да ме виждат с хора, които имат потенциала да правят музиката да звучи зле.

С кой друг би искал да правиш музика, но досега не ти се е удала възможност?

Има много японски продуценти с които бих желал да работя. Например Yasutaka Nakata. Може би е сложно за произнасяне, но той продуцира формация в Япония наречена ”Perfume”. Женско трио. Чувала ли си за тях?

Да, чувала съм. Може би защото харесвам японската култура. И говорейки за това ще добавя, че следващия ми  въпрос е свързан с това. Ние знаем, че Япония е голяма част от твоя живот. Какво е нещото което най-много ти допада от японската култура? Екзотичната кухня, бойните изкуства или може би е нещо друго?

Определено не са бойните изкуства, защото пробвах веднъж и ми сритаха задника. Не бих повторил това отново. Харесва ми храната, и най-вече музиката. Всъщност музиката е наистина това, което ме заведе в Япония. Исках да свиря на онази сцена, а и имам много любими музиканти от там. Харесвам поп музиката там, джей-попа. Просто поглеждам в класацията топ 10 и най-вероятно ще има 9 песни, които да ми харесат. Докато например при американската класация, ако имам късмет, може би най-много едно парче.

Всеки китарист има своите собствени оръжия – китарите, но спомена , че не си падаш по бойните изкуства, така че предполагам не притежаваш някакво истинско оръжие, японски дълъг меч (катана) например?

Не, определено не. Но ми харесват джобните ножчета, които работят на пружини. Натискаш бутона и ножчето изскача. Точно като през 50-те години. Имате ли такива ножчета тук?

Не мисля така.

(Смее се) Жалко наистина, аз ги харесвам.

Имаш много интересни китари. Коя според теб е най-странно изглеждащата китара която имаш или искаш да имаш?

Знам, че ще прозвучи странно, но въобще не ми пука за китарите. Кълна се, докато китарата си работи аз съм щастлив.

Значи за теб е важен самият звук, който ще докара китарата?

Харесвам добре настроените китари. С останалото ще се справя. (смее се)

Активно участваш в музикалният живот на Япония. Направи предаването “Rock Fujiyama” и основа  “Gokukara records”. Има ли нещо ново което искаш да ни споделиш?

За съжаление с “Rock Fujiyama” приключихме преди около две години след четири успешни сезона на екрана. Много хора от Европа проявиха интерес към него, защото го видяха чрез YouTube. И имаше много музика и забавление в него. Беше забавно шоу-игра за музика. Но всъщност аз правя и много други предавания, които нямат нищо общо с музиката – за политика, готварство, комедия. Всякакви откачени неща, но най-известното в Европа си остана “Rock Fujiyama”.

Имаш ли намерение да направиш отново едно такова предаване в бъдеще?

С удоволствие. Беше доста забавно! Всъщност компанията , която ме лансира е същата , която продуцира “Rock Fujiyama”. И през цялото време хората в Япония ми казват “Кога ще правиш отново “Rock Fujiyama?”. Идвам в Европа и хората говорят за това. В България хората говорят за “Rock Fujiyama”. Хайде да го направим!

Истина ли е, че може да изкараш дълго време без твоята китара?

О да, и това ми харесва.

Добре тогава, кажи ни кое е нещото без което не можеш?

Човече, имам нужда от хубава храна! (смее се)

Известен си със страхотните си китарни техники и винаги се стараеш да зарадваш феновете си с нещо ново и различно. Кое е следващото нещо в музиката ти което смяташ да направиш?

Всъщност в момента записвам албум, въпреки че съм на турне. Казва се “Tokyo Jukebox II” и ще съдържа още мои любими песни от Япония, направени по моя си странен начин.

Имам един много специален въпрос. Нашият сайт се казва “Metal Hangar 18”. Досещаш се откъде произлиза името ни, нали?

Чудя се! (смее се)

Моля те, сподели с нас нещо за това как направихте песента.

Това което си спомням за тази песен е че тя беше много по-дълга когато я записахме първоначално. Спомням си, че бяхме в студиото, и всичко се правеше на лента през онези дни. И си спомням, че си казах „Тази песен е толкова дълга, нека отрежем част от нея!”. И тогава накарахме техниците да отрежат част от песента, и накрая имаше ленти по целия под. Те отрязаха толкова много от нея, че целия под беше покрит с лентите от песента “Hangar 18”. И въпреки всичко си остана дълга. Та така, отначало беше супер дълга преди да я отрежем и завършим.

Разбирам, значи сте оставили само най-яките моменти от песента.

Надявам се, че оставихме всичките добри части от нея.

Какво се крие зад заглавието “Bad D.N.A.”? Какво е посланието което искаш да отправиш?

Ами имах добър отговор на този въпрос на японски език, но не съм сигурен как да го обясня. Много е странно, но се досещам как. Когато говоря на японски звучи много подредено, приятно и учтиво, сякаш ти говори водещия на новините. Но когато говоря на английски с моите приятели от Америка , езикът звучи много грубо. Все едно казваш “Хей пич, майната му, хайде да се разбием!” (казва с ръмжащ глас). Исках да докарам звученето на моят английски в музиката. То е един вид моето лошо днк . Исках да запиша този зъл звук на американският Марти.

Интересно. А сега към последния ми въпрос. Имаш ли някакви очаквания за шоуто довечера?

Не, не. Нямам никаква идея, но се надявам, че всички момичета ще изглеждат като теб.

Да се надяваме. Благодаря за това вълнуващо интервю. Ще си изкараме страхотно довечера!

Яко! Ще се видим там!