Космическа разходка с GOD IS AN ASTRONAUT

(снимки: Екатерина Кузманова)

Владо: Една няма софийска нощ…

Доста се колебах дали да посетя концерта на ирландците, съпортът на Mental Architects също много ме блазнеше, защото отдавна ме влечеше да ги видя. Когато отидохме пред залата, вече се беше генерирало едночасово закъснение. От там нататък организацията беше перфектна. Влизането, проверката на билетите, гардероба – без забележки от моя страна, имайки се предвид, че влезнах втори…

Звукът, както и обстановката в Mixtape 5 бяха перфектни. Изобщо, суперлативи за организацията мога да сипя още много, но няма смисъл. Нека говорим за главните действащи лица

Торден: Европейската обиколка на God Is An Astronaut всъщност представляваше поредица от разпродадени концерти в разнообразни клубове и зали, които оставиха хиляди почитатели на интровертното изкуство със светнали очи и усмивки на лицата. Прекараната в Mixtape 5 вечер не направи изключение. Желязната организация, включваща функционален гардероб и пълна забрана за пушене наистина подпомогна достигането на пълна наслада от преживяването.

Атмосферата на подобни концерти очевидно е доста далеч от тази на екстремните метъл събития, но електричеството между банди и публика отново бе движеща сила.

Владо: Mental Architects излезнаха на сцената точно час след първоначално обявеното. Без да обелят и дума провериха инструментите и се започна… Името им стои много добре според мен. Честно казано бях изненадан колко въздействаща на живо беше музиката им, макар и без вокал. Сякаш наистина се забиха в мозъка ми и започнаха да строят и да рушат… Дори и без изявен фронтмен, момчетата стояха изключително стабилно на сцената. Най-силно впечатление ми направи барабаниста Макс. Именно от него дойде и единствения звук издаден не от музикален инструмент по време на композициите им – един рев посредата на първото парче. Определено ме накараха да се почувствам щастлив, че в родината ни се прави нещо толкова хубаво. Очаквам с нетърпение следващия шанс да ги гледам на живо.

God is an Astronaut

Торден: Подгряваща група ли? Нищо не подсказа, че Mental Architects откриват концерт, защото още от самото начало триото прикова вниманието на всички и предизвика бързо и спонтанно нареждане на разположилите се по баровете пред сцената. Ритъмът ни увлече и отнесе, а след финала на изпълнението им всички бяхме като грубо разбудени след масовата хипноза. Атмосферични с помощта на семпли на места и изгрубели по метълски там, където е необходимо, момчетата показаха самочувствие с покритие и убедиха малкото останали скептици, че мястото им е точно там – в лигата на големите. А вие се ослушвайте, защото очакваме албум, и то какъв!

God is an Astronaut

Владо: Не знам дали Господ е астронавт, космонавт или друг вид навт, но определено God Is An Astronaut ни взеха на една космическа разходка с тях. Ирландците започнаха изпълнението си, като ни казаха името си, което май беше излишно превид все по-сгъстяващата се тълпа пред сцената. Въпреки, че единствена реч се чуваше само между траковете, имаше изключителен контакт с публиката. Не бих казал че групата правеше любов с нея, но определено се справиха отлично в това отношение. Въпреки, че китарата на Торстен Кинсела изглеждаше малко по-пластична от него самия, това не му попречи да се чувства добре в кожата си и да се раздава на сцената с доста характерно куфеене и подскоци, типични за глем рокерите. Същото се отнася и близнака му Нийлс, чиито внушителен шестструнен бас изключително ме респектира. На няколко пъти публиката сама подхващаше скандирания и пляскане, както и се водеше от призивите за такива на Лойд и Джейми, съответно барабани и клавири. С това си спечелихме поредното(и по мое мнение искрено) признание колко яка публика сме. Изключително за обстановката допринесоха и специално монтираните от Нийлс клипове към някои от песните, които гледахме прожектирани зад сцената. Държа да отбележа, че дефектите, които се виждат, когато нещо се прожектира, в случая бяха страхотен ефект.

God is an Astronaut

Торден: Когато „Астронавтите” свирят, и боговете мълчат. Трудно е да се опише с думи магията от преживяното в компанията на ирландците, защото музиката им меко казано говори сама за себе си. Освен бягащите по сцената светлини, за пълно потапяне в микрокосмоса на God Is An Astronaut помогнаха и прожектираните зад музикантите кадри от ретро филми, чиито забързани кадри навеждаха на мисли за преходността на човешкия живот, поставен до вселенския абсолют. Реакциите на публиката винаги бяха в унисон с палитрата от емоции, които Торстен, Нийлс, Лойд и Джейми пресъздаваха чрез инструментите си – подскачащи, танцуващи, с ръце във въздуха, и дори заформяйки своеобразен мошпит към края на концерта.

Диаболичната тема в Route 666 извади от унеса над 500 души и концентрира погледите им в класическите хорър моменти на стената зад квартета. Последва кратко викане на бис, и нетърпеливите бяха наградени с всеобщите любимци All Is Violent, All Is Bright и Fire Flies And Empty Skies.

Владо: И така. След като света беше покорен от един ням филм („Артистът”), българската публика беше покорена от „нямата“ музика на Mental Architects и God Is An Astronaut.

Торден: И докато тръпнете в очакване за втора среща, можете да откриете  фейсбук страницата на God Is An Astronaut и да се разпознайте на снимката, която Нийлс направи на публиката. Какво е чувството да знаеш, че си част от тълпата, съучастник в подобно магическо преживяване?

God is an Astronaut