KATATONIA – The Fall of Hearts (2016)

KATATONIA дадоха на феновете си достатъчно време за размисъл и акумулиране на очаквания, преди да се решат да издадат „The Fall of Hearts„.
Тук идва моментът да предупредя уважаемия читател, че по мое лично мнение най-силният (да, също така и най-противоречив) албум на шведите е „The Great Cold Distance„. Което веднага ще ви обясни, защо смятам „The Fall of Hearts“ за две неща:
а) достоен наследник на TGCD; и
б) вторият им най-добър албум.

„The Fall of Hearts“ е симбиоза от тежки, залепващи по съзнанието китари, ефирни мелодии и реещи се в ангелския регистър вокали. В настоящия запис KATATONIA са вплели елементите, които дефинират, ако мога така да се изразя, „новото“ им звучене, и при това в същото съотношение, което се е получило идеално в „The Great Cold Distancе„.
Неслучайно избирам да възприема TFOH като златен правоъгълник – просто той ми звучи толкова внимателно планиран и прецизно изпълнен, че няма как да не се обърна към сечението на Фибоначи за сравнение. Всяка една песен носи своето собствено очарование, от една страна, а от друга се компилира съвършено със следващата, за да създаде удивителен краен резултат.

Бурната история на резки стилови завои отдавна е затворена страница за KATATONIA. Съдейки по „The Fall of Hears„, дните на трагичния дуум са приключена тема – очевидно в своето амплоа на просто меланхолични изпълнители Jonas Renkse и компания се чувстват не само добре; едва ли не приемат за своя мисия в живота да убедят всички свои фенове в способността си да творят и в по-спокоен, неагресивен тон, който въпреки своята примиреност, опитоменост, да е все така завладяващ.
TFOH определено не е блудкав като „Dead End Kings„, издание, в което KATATONIA така и не разгърнаха пълния си потенциал; не е и объркан, неподреден и алогичен, каквото впечатление у мен остави „Viva Emptiness„, не е и „изложбата“ на опити „Night Is the New Day„. TFOH е най-зрелият албум на шведските музиканти и ги показва в светлината им тъкмо на такива – не, не шведи, музиканти!

Натрупаният през годините опит и познанието за самия себе си като способности са довели всички от лагера на KATATONIA до този сюблимен момент, в който те спокойно биха могли да си отдъхнат и да възкликнат възторжено (но все пак с меланхолична и може би дори дуум нотка) „Да! Ето това е квинтесенцията на нашите възможности, това е върхът на нашето творчество и се гордеем с това, което направихме!„ И, както можете да се досетите, този момент е именно „The Fall of Hearts„.

10/10