DECAPITATED – Blood Mantra (2014)

‘Егати якият албум, искам да му напиша ревю!’. Точно песен и половина от Blood Mantra ми бе достатъчна да си го помисля, а трета ме подтикна към действия.

Дали защото Decapitated са ми легнали на сърцето открай време, или заради големите изказвания покрай тази тава – а може би и по двете причини,  само чаках да дойде уреченият ден, че да се доредя да чуя какво са ни приготвили момчетата.
От тогава насам песните от този албум се въртят нескончаемо в съзнанието ми – епични, бързи, нахъсващи, мелодични и режещи…

В няколко думи успях да изложа най-общото си впечатление от BM. Още с откриващата Exiled in Flesh бях помляна и убедена, че всички грандиозни и дори на моменти помпозни афиширания на албума са били верни до последната думичка. Vogg не е правел автореклама – той просто е говорел истината.

Първата песен, до която получихме свещен достъп – The Blasphemous Psalm to the Dummy God Creation, не е нищо повече от редова и съвсем нормална за ‘обезглавените’, и все пак чарът ѝ пробива сред познатите китари и ревящите вокали, но последвалата я Veins ме хвърли в тотален екстаз и непреодолимо желание за превъртне. Blood Mantra открива нови вселени пред слушащия я, а Nest нажежава обстановката още повече. Instinct впечатлява с ударното си начало и ‘усуканите’ рифове, докато Blindness държи в напрежение човека от другата страна на слушалките. Инструменталът Red Sun е прелюдия към финалната Moth Deffect, лирично открита и особено шумно завършваща.

След краткия и някак си неизбежен обзор на песните се изкушавам да плесна някое клишенце за финал. Само че не мога. Подобно творение на техничния дет метъл не заслужава заучени фрази, а просто още няколко прослушвания. Мислех си, че тази година ще дам пълен брой точки на един-единствен албум… да, ама не.

10/10