Британска вечер с Blaze Bayley
Отидохме пред клуб R.B.F около 20:00 часа, за когато беше и обявено началото на концерта. Отпред имаше десетина души подгряващи със студени бири. В залата намерихме още 70-80 човека, вече готови за шоуто. Още с влизането локализирах щанда с мърчъндайз по дългата опашка. След кратък оглед установих, че самият Blaze Bayley го обслужва, както беше обещал няколко часа по-рано в интервю. След около 20 минути вече имах автографиран „Promise and Terror“, а междувременно сетът на 5-о Чувство вече беше започнал, така че побързахме да се настаним по-близо до сцената.
Гледам 5-о Чувство за трети или четвърти път и за мен това беше най-силното им участие. Не знам защо, може би заради новия барабанист, когото виждах за първи път. Групата заложи предимно на кавъри, но пречупени през тяхната гледна точка. Може би тук е момента да отбележа, че аз лично бих се зарадвал на повече авторска музика. Така де, в никакъв случай не се оплаквам че чух метъл версиите на „Felicita„ на Ал Бано и Ромина Пауър, и разбира се, култовата „Боса по асфалта“ на още по-култовата Роси Кирилова. Чухме още кавъри на Metallica, Megadeth и групата без която вечерта нямаше как да мине – Iron Maiden. Чухме авторската песен „Роден с късмет“, която ще бъде част от саундтрака на предстоящия да излезе филм „Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела“. Макар, че звука в читалището не беше перфектен, водените от Илияна момчета се справиха перфектно със задачата да подгреят постепенно нарастващата публика за великия глас на Blaze. Дочух, коментар, за “несериозното поведение на оня дето бие тупаните и пуши”, но според мен присъствието на сцената беше на много високо ниво.
Веднага след тях се качиха момчетата от групата на Blaze Bayley, за последна проверка и настройка на инструментите си. Само десетина минути по-късно те вече свиреха и (поне) удвоилата се публика с нетърпение очакваше да види главното действащо лице. Мистър Bayley излезе на сцената по суитчъра, с който беше на мърча с всички ключове и баджове, които остави до барабаните и се насочи към микрофона. Сякаш ритуално нави кабела около лявата си ръка и захвърли стойката, от която явно нямаше нужда. И се започна… Този човек наистина има невероятен глас, който се изливаше върху тълпата. Неслучайно е бил част от великите Iron Maiden. По време на почти двучасовия сет слушахме песни, както от трите му самостоятелни албума, така и от творчеството му с Девиците. Между изпълненията слушахме от онези малки речи, които завършват с името на песента, както и благодарности (по мое мнение искрени), че го подкрепяме. Може би тези приказки ми дойдоха малко в повече, но нищо фрапантно.
Не мога да не кажа какви страхотни музиканти са Claudio, Lehmann, Andrea и Thomas, съответно барабани, бас и две китари. Неслучайно легендарният вокалист е избрал именно тях за записите на последния си студиен албум – „The King of Metal“. Освен перфектното изпълнение, момчетата имаха и страхотно присъствие на сцената и невероятен контакт с публиката. С напредването на вечерта сякаш всички се отпуснахме и Blaze организира надвиквания и надскачвания на публиката. Сподели колко много е говорил на италианските си музиканти каква откачена публика сме, с което ни насърчи да пожертваме гърлата си за пореден път. Изглежда не останаха разочаровани, защото след шоуто излезнаха и бяха на разположение за автографи и снимки. Може би трябва да кажа, че звукът беше много добър, не мога да го нарека перфектен, но наистина много добър.
Така отмина поредният голям концерт през март. Голям, не защото беше най-посетеният, а заради силната емоция, която предизвика. Едно страхотно преживяване както за хората на сцената, така и за нас – тълпата пред нея.
Това беше концерта на годината! Изкъртих се!