БГ РОК ИСТОРИЯ – разкази от подземния цар ХАДЕС – част втора

Още една група с радост откликна и ни предостави своят РОК ИСТОРИЯ. Днес ще ви запознаем с всичко случвало се около прогресив спийд-траш бандата ХАДЕС от Варна от 1986-та чак до днес, разказано от китариста и композитор Константин Джамбазов.

Първа част.

 

Втора част:

hades bgПрез май – 1988 г. бяхме поканени от Младежкия Дом да направим самостоятелен концерт. Помня, че залата беше претъпкана, а ние просто не можехме да повярваме, че всички тези хора са дошли единствено заради „Хадес’. Мисля, че едва тогава разбрахме, че феновете много и истински ни харесват. Концертът мина страхотно –

беше отразен като събитие от местните медии, снимаха ни и ни слагаха по таблата в местни служебни сгради и предприятия. (между другото – скоро прочетох личната си характеристика от средното си училищно образование,  там също беше отразено, че съм член на групата ‘Хадес’).

През есента на 1988 г. точно преди групата да преустанови съществуването си ( поради задължителната военна повинност) направихме концерт на ‘Младежката площадка’ заедно с нашите приятели от група ‘Одесос’. Концертът беше доста смел ход за ‘Хадес’, защото след като три месеца по-рано певецът ни Павлин Нейчев беше напуснал състава, ние бяхме останали трима (аз, басистът Юлиан Колев и барабаниста Арменак Тертерян) и направихме нов – изцяло инструментален репертоар. Аз бях силно повлиян от тогавашните много модерни китарни инструментални герои Ингви Малмстийн, Тони Макълпайн и др. Инструменталната музика, която предложихме на този концерт не беше това, което феновете очакваха от нас ( спийд, траш, хеви метъл ). Вместо това им поднесохме дълги майсторски инструментални композиции в стил нео-класика и прогресив-метъл (парчетата от този концерт презаписахме и издадохме като бонус-материал във второто си преиздаване на първия албум ‘Хадес – 1987 – 2009’). Някои от публиката не бяха много впечатлени, но си спомням, че почти цялото музикално училище наши връстници бяха на този концерт и ни пляскаха бурно и впечатлено като на симфоничен спектакъл. В края на концерта повикахме Павлин ( който беше в публиката ) да изпее едноименната ни песен ‘Хадес’ и тогава всички избухнаха в див възторг…

Имаше и редица други концерти на ‘Хадес’ във Варна и околността, но времето е изтрило подробностите от паметта ми.

До средата на 1987 г. репетирахме тук-там, но не се задържахме много на едно и също място. После открихме хубава репетиционна – на втория етаж на кино ‘Просвета’, където имаше читалище и една мила жена – читалищен отговорник, която ни даваше ключ и ни пускаше да репетираме там по всяко време ( кино ‘Просвета’ беше в стара сграда в началото на циганската махала около автогара Варна, сградата отдавна е съборена). Това репетиционно помещение много ни помогна – там израснахме като група и музиканти, измислихме и сглобихме повечето от най – популярните си и досега песни. Доста музиканти и приятели идваха да ни слушат там и въобще да се виждат с нас, почти от целия град. А иначе метъл  общността на нашите връстници по онова време се събираше около обсерваторията ‘Николай Коперник” в морската градина на Варна – култово тогава място, на което в началото се събирахме само ние ( мечтателите от бъдещата група ‘Хадес’ – Павлин, Арменак, аз и още няколко приятели от компанията ни от ‘гръцката махала’, където живеехме) и чертаехме юношески планове как ще станем супер-група и ще покорим метъл-сцените като нашите кумири Металика и Слейър…

После местата на събиране се местеха – или на поляната зад паметника ‘Пантеон’ в Морската градина, или в двора на ‘Аквариума’, или до електро-трансформатора зад „ФК –Варна”… Много често с акустични китари и бири в ръка купонясвахме вечер на пейките в градината, пеехме, измисляхме песни и текстове – учехме се да свирим и пеем – беше забавно. Случваше се родната милиция да ни прибира в местното районно управление за пиене на бира на обществено място, дълги коси, рокерски атрибути, вдигане на шум от китари или липса на лични карти – тогава беше нещо често срещано. Но иначе бяхме свястни хлапета – не сме били хулигани и всички бяхме сравнително     добри ученици. Веднъж когато бяхме на репетиция в читалище ‘Просвета’ в залата се качиха неканено трима пияни възрастни цигани от местната махала. По принцип заключвахме входната врата, но този път фатално бяхме пропуснали. Въпросните трима неканени се настаниха в залата докато репетирахме, носеха каса бира, започнаха да пият и спряха репетицията. Неуспешно чакахме известно време да си тръгнат, за да си вършим работата. После по някакъв начин успяхме да ги изтикаме навън, като не очаквахме до какво ще доведе това. 15 мин. по-късно цялата циганска махала беше струпана пред прозорците на читалището. С камъни, дъски, батерии и димки те започнаха да замерват стъклата в продължение на час, докато не счупиха всичко до основи. Ние пълзяхме по пода като на война, за да не получим някой камък в главата. Тогава телефони нямаше – само един – и той беше в канцеларията на секретарката, а тя беше заключена. Принудихме се да разбием вратата и се обадихме на милицията. Те се забавиха доста – около час. Когато дойдоха, нашествениците отдавна бяха изчезнали и така и не ги хванаха… Това приключение остави траен спомен в историята на първия ‘Хадес’ – беше си страшничко за тийнейджъри като нас.

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото