Отблизо с Николай Христов: за книгата „Цената да бъдеш себе си“

Преди няколко дни моят колега Dimitresko ви представи интервюто си с група Sevi по случай тяхната 5-годишнина и излизането на първата им книга, озаглавена „Цената да бъдеш себе си“ , с автор Николай Христов.

Тези от вас, които са го пропуснали, може да го прочетат на следния линк. А останалите може да прочетете това, което ще ни разкаже лично самият автор на книгата.

Както той е тръгнал по следите на групата, така днес и ние ще можем да проследим историята и да научим повече за процеса на книгата.

Здравей, Николай! Какво  е чувството да напишеш книга и да държиш хартиеното копие в ръцете си? 

Отначало, покрай цялото напрежение с отпечатването и премиерата на книгата, покрай цялата шумотевица, нямах време да се замисля твърде по въпроса. Едва сега, когато всичко това отмина, се наслаждавам на свършената работа. Да видиш делото на труда си, да го пипнеш, да видиш материала в ръцете си, е нещо, което пожелавам на всекиму да преживее!

Нека разкажем историята на нашите читатели от самото и начало. Кога и как се запозна с групата? Какви бяха първите ти впечатления?

За пръв път слушах и гледах SEVI на организирания от тях самите фестивал за млади рок групи 23 ½ Rock It Marathon през зимата на 2012 година. Бях там по съвсем друг повод – имах среща със стари приятели, с които не се бяхме виждали от 10-15 години. Все хора с отношение към музиката бяха – барабанисти, китаристи, един вокалист. Не обръщахме твърде много внимание на групите, които свиреха, даже бяхме далеч от сцената. Докато на нея не се качиха SEVI. Те бяха толкова по-добри от останалите, че още на втората песен всички станахме от масата и се дотътрихме до сцената да видим какво е това чудо. Оттогава насам винаги следя какво става около тях.

Разбира се и най-важният въпрос – кое те вдъхнови и подтикна да напишеш книгата? Разкажи ни за момента, в който взе това решение?

Става дума за наличието на пълноценна история. Не в смисъл музикална хронология, а в чисто човешки план. Хората в основата на SEVI са напълно отдадени на това, което правят. Фокусът на книгата е именно върху този аспект – тяхната любов към музиката. „Цената да бъдеш себе си“ по същество е описание на един любовен романс :).

Взех решението, когато пишех една от статиите си за тях. Отначало трябваше да е ревю. После прерастна в разширена статия. Остана си в тази форма, но материалът едвам се събра в четири части. Поредицата  се наричаше „Борбата на  SEVI“ . Тогава си казах: „Майко мила, тази група за пет годинки е натворила неща за цяла книга!“  И се свързах с бандата с предложение да я напиша.

Кое беше най-голямото предизвикателство в процеса на работа по книгата лично за теб?

Комбинация от няколко неща. На първо място липсата на опит при писането на обемен материал. Започнах книгата по опак начин – първо завърших началните глави, после започнах да пиша на многобройните български и чуждестранни музиканти, чийто мнения за групата присъстват по страниците на книгата.

Оказа се деликатна и трудоемка работа, защото повечето от тях са големи имена на нашата и на световната сцена и всички въпроси изискваха индивидуален подход. Тази дейност ми отне няколко седмици заедно с изчакването на отговорите. Което отвежда до другото предизвикателство, а именно кратките срокове. Уговорих се със  SEVI книгата да е готова за петгодишния юбилей на бандата. И накрая стана доста напечено, едвам се справих.

Как дойде идеята за книга на всеки 5 години?

Полу нашега, полусериозно се разбрахме с бандата, ако те направят много неща през следващите няколко години, да напиша продължение на книгата. В това, че ще ми дадат достатъчно материал въобще не се и съмнявам. Който не познава SEVI, той не знае колко енергични, работливи и креативни са тези хора.

Отразиха ли ти се по някакъв начин негативните нападки към теб и групата когато обявихте официално за излизането на книгата?

По никакъв начин на процеса на писане. Не съм ги чел тези негативни мнения, но като чух за тях първо бях озадачен. Очаквах критики за самия материал в книгата и начина на написване, нещо по същество. А те са ревнали, че нямам право да пиша книга за група , която е само на пет години и според тях на практика нямала история.

Хайде де! Ако всички банди от така наречения ъндърграунд правеха наполовина колкото SEVI, рок сцената ни нямаше да е на този хал. Да не говорим, че никой няма право да ми задава какво да пиша и какво – не. Точно в момента у нас бъка от талантливи групи, но само и единствено от тях зависи да бъдат забелязани и да оставят следа. Нито от правителство, нито от законодателство, само от тях. Да забравят за всякаква външна подкрепа и да говорят само с музиката и изявите си.

Споменавам тези неща, защото критиките са излезли от музикантските среди. Да бъхтят, колкото бъхтят SEVI, и тогава да приказват. Иначе тези коментари вместо да избодат очи, изписаха вежди – не съм очаквал такава реклама на книгата, и то безплатна. Благодаря им за което!

Кога, според теб, един човек е готов да се впусне в такова приключение?

Понеже такова е и заглавието, и до голяма степен смисълът на книгата, ще отговоря така – когато е готов да плати цената. Аз платих своята с пълна загуба на свободно време и социален живот. По време на писането на последните глави се разболях от бронхопневмония и искаха да ме вкарват в болница. Но датата за печат и деня на премиерата вече бяха определени и довърших книгата в трудно описуемо състояние.

Много от нас знаят, че ти си автор както на своя блог под названието Srednogorsky, така и в един друг сайт за рок и метъл музика. Кога започна да се занимаваш с писане? Помниш ли първата си статия, която си написал, за кой или какво беше тя?

Пиша разни неща, откакто съм се научил да пиша, ще рече през целия си съзнателен живот. Не съм публикувал, защото мътилката на живота ме отнесе далеч от тази моя страст. Но, както се казва, комуто е било писано да го обесят, няма да се удави.

Първата ми статия на музикална тема беше ревю за американската траш банда OVERKILL. След доста статии за западни групи се носочих и към българската сцена. В момента има страшно много талантливи рок банди у нас и за тях трябва не просто да се пише, трябва да се крещи! Защото официалните медии, които формират и съответно манипулират общественото мнение, се правят, че такава сцена в България не съществува.

Както книгата, така и повечето ти статии са в музикалната сфера. Въпросът ми е би ли се впуснал в нещо различно от нея, ако да то какво би било?

Да пиша на музикални теми беше лесен избор. Това са ми двете големи житейски слабости – музиката и литературата. Просто ги съчетах и взе, че се получи. Имам сериозен интерес към други неща, като историята и геополитиката. Не искам да се присъединявам към ордата от апокалиптични пророци и вярам, че човечеството ще намери своят път в бъдещето. Опасявам се обаче, че както е тръгнало, ще стане по трудния начин, с цената на много жертви и лишения. Иначе голямата ми любов е към художествената литература.

Какъв е твоят съвет към всички, които са тръгнали по твоя път и искат да издадат книга?

Да вярват във възможностите си, до доказване на противното. Да упорстват докрай и да се подготвят за много повече неща от простия акт на писане. В някои държави може би писателят е обгрижван всячески и от него се иска само да твори. Тук се занимаваш с хиляди други неща.

Сега, след като книгата е вече факт , какво ще се случи с теб, кроиш ли вече планове за нови проекти? С други думи,  към какво си се насочил?

Проекти и идеи за проекти колкото щеш. Продължавам да пиша на музикални теми, но имам идеи за художествена литература колкото за два човешки живота. Смятам да се насоча и натам, пък то ще се види, ако има резултат.

И един финален въпрос, който задавам на всеки с когото провеждам интервю. Ако музиката (в случая писането) е най- доброто средство да изразиш себе си пред околните и света, то какво е посланието ти към хората?

Бъдете по-толерантни един към друг, изслушвайте се. Не всяко нещо, което не разбирате, непременно е лошо. И слушайте рок!

Книгата може да бъде закупена от официалния сайт на група Sevi– seviband.com Също така може да я вземете лично от групата на тяхно участие, в магазините на Harley Davidson, а скоро и в някои книжарници!