Asking Alexandria – From Death To Destiny (2013)

Когато за първи път чух Asking Alexandria, не бях особено очарован от тази група. Тогава те ми изглеждаха просто като поредната метълкор банда, която е насочена предимно към тинейджърската аудитория. От дебютния им албум „Stand Up And Scream“ обаче минаха 4 години, а през това време се случиха много неща. В началото на своя музикален път Asking Alexandria се характеризираха най-вече със своите брейкдаун-и и техно/транс елементи, които изпълваха всяка една тяхна песен. С втория си албум – „Reckless And Relentless“ групата вдигна летвата още по-високо и доби още по-голяма популярност, а количеството от алкохол, наркотици и сексапилни жени достигна още по-големи размери (както може да се види от някои видеоклипове). Тук някъде всички музикални критици и журналисти се запитаха какъв ще е крайният изход от това и дали младата банда ще успее да издържи на цялото това напрежение.

Отговорът на този въпрос навярно се съдържа в най-новото творение на Asking Alexandria, озаглавено „From Death To Destiny“. Името на новия албум ясно и категорично показва намеренията на младите британци и посоката, към която са поели, а именно – покоряването на най-високите музикални върхове в света на рока и метъла. Още когато чух 10-минутното превю на албума си казах, че има нещо различно в Asking Alexandria. Тази група вече звучеше много по-зряло отпреди, а комбинацията от тежки рифове и мелодични припеви бе достигнала още по-високо ниво. Още с интрото към първото парче „Dont Pray For Me“ слушателят бива потопен в атмосферата на албума, който е изпълнен с най-различни музикални влияния и във всеки един момент може да се чуе нещо различно. Самата банда в няколко интервюта споменава, че „From Death To Destiny“ е смесица между Slipknot и Motley Crue – една твърде нетипична комбинация за 2013 година. Поне според мен, този експеримент обаче се оказва успешен, тъй като много добре се вижда сериозното израстване на Asking Alexandria не само в музикално, но и в текстово отношение, а песни като „The Death Of Me“ (и по-конкретно нейната „rock mix“ версия) съвсем спокойно може да претендират за музикален шедьовър. Друго парче, което ме впечатли е „Break Down The Walls“, в което Danny Worsnop показва по един брилянтен начин своите гласови възможности. Наред с крясъците и дерането, той вече е способен и на доста добри чисти вокали – нещо, което малко метълкор вокалисти умеят. Тук е моментът да кажа, че ако в предходния албум „Reckless And Relentless“ имаше някакви хард рок препратки, то в „From Death To Destiny“ и особено в неговата втора част, влиянията от 80-те са много по-силно застъпени – една приятна изненада за всички почитатели на този период от рок музиката. Ако се вгледаме обаче по-внимателно в бандата, този ход малко или много беше очакван – все пак Asking Alexandria имат няколко кавъра на групи като Skid Row и Journey (някои от тях доста сполучливи), а соло-китариста Ben Bruce често може да бъде видян по концерти, носейки тениски на The Doors и Led Zeppelin. Пример за обичта към всички тези олд скуул банди е „Moving On“ – една прекрасна балада, която освен, че събира в себе си най-доброто от 80-те, е и една от най-добрите песни в албума. Дискът завършва с „Until The End“, което също е едно много силно парче, а в него може да чуем гост-вокалите на бившия фронтмен на Killswitch Engage – Howard Jones.

Едно нещо е сигурно – след издаването на „From Death To Destiny“ и критиците, и публиката гледат с друго око на Asking Alexandria. Например, по-голямата част от старите фенове навярно са на мнение, че тяхната любима група е започнала да става прекалено „мейнстрийм“, докато други са приятно изненади от развитието на бандата и промяната в звученето. Аз определено съм от вторите, а и мисля, че Asking Alexandria в момента са на такъв етап от кариерата си, че са способни да привлекат нови и нови фенове, като в същото време да запазят и метълкор звученето си, а заедно с това и старите си привърженици. А и какво по-хубаво от това една група да съдържа в себе си както влиянието на стари банди, така и своя собствен музикален почерк?

Оценка: 9/10