ЗВЯРЪТ атакува София… And Then There Were None

Torden:

Горещината е смазваща. В един момент имаш чувството, че въздухът може да се сдъвче и изплюе, нищо, че минава седем вечерта. Подлезът „Галерия” носи така желаната свежест – не толкова заради течението в коридорите си, колкото заради огромния вентилатор, разположен пред самия Mixtape 5 и развяващ коси и метълско окосмение. Но нека сега минем на fast forward двата часа, в които членове на банди се разхождаха свободно около входа на клуба и се снимаха с фенове, агитки от различни градове скандираха различни фрази под влияние на спиртните изпарения, и влюбени метъл двойки разменяха ласки вместо загрявка за предстоящата сеч… И ето, вече сме вътре, пием поредната бира за вечерта и очакваме голямото начало.

DeadMistress:

Suicidal Angels забиха първата си песен с гръм и трясък! Началото бе поставено с едноименното парче от последния им албум Bloodbath. Неминуемо тъплата пред сцената на Mixtape 5 се завъртя в пого! Това бе начинът на публиката да ги посрещне както подобава.  За своето пето гостуване в България, Ангелите си бяха изградили една стабилна фенска маса. Че дори подочух разни хора около мен да говорят помежду си, че са на това събитие именно заради тях. И нищо чудно – тази банда знае що е то ТРАШ и как се свири! Сетът им бе доста приятен – въпреки, че наскоро издадоха Bloodbath, момчетата не се спряха само на него, а направиха кратка разходка из последните си 3 албума.

Феновете

Долу в публиката пред сцената една девойка се бе качила на раменете на приятеля си, като се задържа там чак до самия край на концерта! Това, което направи впечатление бяха „пироефектите”, които вкара тя с дезодорант и запалка. Това нажежи атмосферата още повече, с което залата избухна в неистови ревове и скандирания. Когато дойде ред за поредната песен, а именно Final Dawn, Suicidal Angels подканиха публиката да се отдели в двата края на клуба. О, да! На всички ни бе ясно какво ще последва – т. нар. „wall of death”. Бяхме го преживяли вече на Каварна миналата година, но в клуб като Mixtape 5? Дори не бях си помисляла, че може да се случи! Беше епично! Новите парчета на гърците бяха приети от публиката изключително добре, в резултат на което и ние получихме поредните искрени похвали от тях за това колко луда публика сме.

За последна песен момчетата си бяха предвидили тематичната Moshing Crew, която е посветена именно на нас – феновете! И за да бъде още по-истинско изживяването, на сцената бе поканена всяка девойка, която желаеше да се качи. От една престрашила се, до края на песента коси вече размятаха 3 момичета! А докато те куфееха, долу от прост  мошпит всичко се превърна в истински съркъл пит! След този епичен „финал” просто нямаше как Suidical Angels да си тръгнат току-така. Никой не ги пускаше. Няма и 1 минута пауза и те отново грабнаха китарите си, този път за една, наистина последна песен – Apokathilosis. Песен, която още с издаването на албума Sanctify The Darkness през 2009-та се е превърнала в техния хит. В изражението им се четеше, че не искат да слизат от сцената и може би ако го нямаше това забавяне щяха да изпълнят още някое и друго парче. Но за съжаление все пак вечерта си имаше и своя хедлайнер – а именно траш-иконите Exodus! Който бе оцелял след  „самоубийственото” изпълнение, то сега вече щеше да си причини истинска, тотална щета!

Exodus

Сетлист на Suicidal Angels:

Bloodbath
Bleeding Holocaust
Reborn In Violence
Chaos (The Curse Is Burning Inside)
Final Dawn
Morbid Intention to Kill
The Pestilence Of Saints
Torment Payback
Moshing Crew
Apokathilosis (бис)

Torden:

Ефективната евакуация на клуба след изпълнението на гърците беше достойна за възхищение, но причината за него не беше земетресение от 5 по Рихтер или внезапно избухнал пожар – просто никотиновата зависимост на голяма част от публиката я изведе пред стъклените врати с фасове в ръце. Десетина минути по-късно прибиращите се в Mixtape 5 се натъкнаха на разклащащия сцената танк Nick Barker (ex-Cradle Of Filth, ex-Dimmu Borgir, Lock Up), по настоящем изпълняващ длъжността техник по ударните инструменти за траш иконите. Макар и леко темерутест в по-голямата част от времето, британецът показа видимо задоволство при виковете, съпътстващи издевателствата му над дръм кита.

След преминалия в сладки приказки между стари и нови познати саундчек, светлините угаснаха и пет познати фигури заеха местата си с позната мелодия от албума Fabulous Disaster. Нямаше как да не отчетем отсъствието на Gary Holt, който в същото време обикаляше Щатите не с кого да е, а с боговете в човешки образ Slayer, но при положение че на друго събитие станахме свидетели на въпросната конфигурация, персоната на Rick Hunolt в левия фланг ни най-малко не навяваше носталгия и тъжни спомени – дори напротив! Оплешивяващото чело и прошарената брада на китариста, участвал във всички записи на групата до 2004-та, бяха единственото свидетелство за изминалите години, защото непрекъснатите му разходки по сцената, резките движения с глава и честите включвания с ревове можеха да се опишат като много неща, но не и като белег на улегналост или криза на средната възраст.

Exodus

Въпреки осемте си минути дължина, Iconoclasm е същински концертен трепач. И макар че песента остана първият и последен шанс на Rob Dukes да изпълни оригинално записана с неговия глас песен, фронтменът като че ли нямаше против да се изявява с класиките от Bonded By Blood (1985) и все още недостижимият Tempo Of The Damned (2004). И ако на Suicidal Angels все още имаше почиващи си отстрани, шоуто на Exodus привлече и тях към каузата, превръщайки пространството в клуба в импровизирана въртележка с доста сериозна мощност. Впрочем, феновете на хардкора могат спокойно да продължават с твърденията, че при техните любими банди става най-активното практикуване на концертни спортове – вероятно сами по себе си са прави, но едва ли някой друг състав е способен през 2012-та, след 30 години на сцената, да успее да причини толкова щети върху телата на своите посетители. Окуражаваните от Dukes мелета прекъснаха само при задължителната за „главоблъсканици” Blacklist, а оттам нататък онези, които не успяха да се наситят на първия wall of death, го повториха в доста по-голям мащаб.

Излишно е да споменаваме, че някои парчета неслучайно носят определението „химни” – ако в три сутринта събудиш който и да е уважаващ себе си метъл фен, той би бил готов по команда да разкъса тишината на нощта с And Then There Were None, Bonded By Blood  или Strike Of The Beast. А най-красиво е, когато песните са толкова танцувални, че те предизвикват часове наред да въртиш крака и ръце в ритъма на токсичния валс. Точно това се случи на 11-ти срещу 12-ти юли, в самия център на столицата… макар и няколко метра под земята.

Exodus

Сетлист на Exodus:

The Last Act Of Defiance
Iconoclasm
Piranha
Shroud Of Urine
Metal Command
And Then There Were None
A Lesson In Violence
Blacklist
Pleasures Of The Flesh
Scar-Spangled Banner
Bonded By Blood
Impaler
War Is My Shepherd
The Toxic Waltz
Strike Of The Beast