„You’re never too old for rock’n’roll“ – S.D.I. в България

И така, Дами и Господа! На мен се падна честта да напиша този репортаж. Признавам, това отдавна не са водите, в които плувам, но ще дам всичко от себе си, за да ви върна отново там, сред S.D.I. Megamosh-а.

Та имаше времена, в които музиката на S.D.I. беше неизменна част от почти всеки купон. Обикновено, провеждащ се в домашна обстановка, най-често при приятел, чийто родители са имали неблагоразумието да поверят жилищното си пространство на наследниците си – метъли. Защото тогава все още не беше започнало това субкултурно, стилово разделение. Бяхме си все още просто метъли. И според градуса на напитките и настроението избирахме и с какво ще безпокоим мирната работническа класа…

Много философски го подкарах, така че по същество. Пристигам пред Live&Loud и сърцето ми се стопля от вида на събралата се тълпа, която „порядъчните“ граждани, като по някакъв архаичен инстинкт, винаги заобикалят от далеч. Казвам си:“Ще го бъде купона!“.

R. Rage е отвън, почти приклещен близо до вратата на клуба от фенове, които вече се снимат с него и трескаво търсят маркер. Ще дам да го заключат в сейф въпросния маркер, обещавам! Пък след години в eBay може и да изкарам някоя пара от него 🙂 . R.Rage е толкова отзивчив и усмихнат. От него струи доброта и благодарност. Тук е мястото да отбележа, че този концерт е неговия бенефис. Последният концерт в кариерата му, който той избра да посвети на българските фенове и скромната ни медия, която тази година отбелязва съвсем не-скромните 10 години.

Още малко суетене и положението става – Let’s fight this mosh! Мистър Kruse удря върху баса и се разнася емблематичното начало на „Fight“… S.D.I…. S.D.I., а публиката вече е отприщила енергия и емоции, без да мисли, че я очакват още „само“ 23 песни. Зареждат се няколко класики от първият им албум от 1986г..

Веднага след „Fight“ Kruse накратко ни въвежда в „плана за вечерта“ – „Имаме две неща тази вечер. Първото е десетгодишнината на Metal Hangar 18. Поздравления! И може би с малко съжаление, това е последният гиг на R. Rage. Това е много специален повод и се надявам да ви хареса и да се насладите.“ Емоционално начало, наситено със странен микс от радостна еуфория и малко носталгична тъга. Но нямаме много време за второто. R. Rage и S.D.I. ще са там в следващите часове. После ще мислим тъжни неща и ще правим равносметки за това как минава времето. Така, че казваме едно „I don’t care“ и смело се хвърляме в mosh-a.

След като вече сме качили градуса е ред за още една любима песен „Alcohol“, след която Kruse отново се обръща към нас: „И така, може би си мислите, че вие сте стари, че Rainer е твърде стар за rock’n’roll, но аз ще ви кажа – Никой не е твърде стар за rock’n’roll, вие сте в грешка. Може би… „You’re wrong“. След, което приближаваме малко дистанцията на времето и стигаме до специалния поздрав към Европа и политическата ѝ система, класически, но изразително – „Kiss ass“.

„Coming again“, както и в албума прелива в „Sign of the wicked“, а интрото е изсвирено от Kruse върху китарата на R. Rage, докато той поздравява и надъхва публиката. Идва и „време за малко пънк“ и „Disappointment“ последвани от почти цялото демо „Bloodsucker“, като за едноименната песен Reinhard отново споделя: „Никога не сме свирил тази песен. Тя е от нашето най-първо демо. След 30 години за първи път ще я изсвирим тук.“. След края ѝ прегризва капсула сценична кръв, която се разлива върху фланелката му и той се шегува – „Ето защо няма да я свиря повече.“

Атмосферата в пълния клуб е нажежена до краен предел. Дори в разгара на мошпита някой по невнимание успя да изключи китарата на R. Rage. Той с усмивка казва, че такова нещо за първи път му се случва и след отстраняване на проблема следва втори дубъл на започнатия скоростен пасаж. Но всяко начало неминуемо води до някакъв край, и за него отново ни напомня Reinhard. „Това е песента и моментът, за които всички сте дошли – S.D.I. Megamosh!“... S.D.I. Megamosh! И… тук не мога да предам много от „мястото на събитието“, защото личното ми оцеляване беше по-важно, но попадали сте сред подобна извънредна ситуация, така че можете да си представите. Заглъхва последният удар по струните и музикантите оставят китарите, за да се върнат секунда след това… „Може би ще направим още една песен.“ Тя беше специално за десетата годишнина на Metal Hangar 18.

За съжаление остава една последна, съвсем бонус, песен. Едноименна – SDI, за която споделят, че са свирили само 3 пъти през кариерата си, а последният път когато са я свирили е било пак в София, преди две години. За нейното изпълнение Reinhard и Rage разменят инструментите си. След края ѝ всички се втурват на сцената. Прегръдки и сърдечни поздрави изпълват пространството. Rage преливащ от емоции успява да се добере до микрофона:

„Аз съм на 57 години и през цялото това време аз съм ъндърграунд метълхед. Обичам ви защото съм същия като вас! Аз няма да спра да свиря, но имам нужда от почивка и ще се върна. До скоро!“

Очакваме го това „До скоро“. Защото това събитие ни върна един отрязък от време, в което сме били малко по-щастливи, малко по-безгрижни и може би повече rock’n’roll. И поне за не чух обичайните за такива събития обсъждания какво е направила групата или не, на кого какво е харесало или не. Всички бяха щастливи, и тези на сцената, и тези пред нея. Споделиха изключително емоционални мигове заедно и по време на концерта, и след него. Защото S.D.I. са от онези групи, които не само бяха иноватори и бунтари за времето си, но създаваха музикална история, която колкото и малко късче да е, е оставила своята следа. Да, знам някои може да опонират – какво толкова, за 30 години, 3 албума и n-на брой години бездейност. Мисля си, че по-важното е колко хора си успял да повлечеш с направеното и как си ги водил през тези години, за да те следват. Такива групи спокойно могат да бъдат наречени явление. Групи, които не остаряват с времето, а карат времето да остарява с тях… А вие, колко стари сте за rock’n’roll?!

Setlist S.D.I.:

Fight
I don’t care
Take off your hands
Absolute Banger
Panic in Wehrmacht
Alcohol
You’re wrong
Quick Shot
Killers Confession
Kiss ass
Coming again
Sign of the wicked
Always youth
Disappointment
Wanker
Chainsaw Massacre
Bloodsucker
Violence
Long way from home
Bullshit
I wanna fuck you
Megamosh
–––––
Quasimodo
SDI

Снимки: Орлин Николов