W:O:A 2017, ден трети – финалът

Последен фестивален ден. Най-после времето ни се усмихна – през целия ден слънцето преобладаваше пред облаците, като дори преди да мръкне небето тотално се изясни. Това доведе до редица събития. Концертната ни програма за деня започваше по-късно, така, че се отдадохме на по-сериозно подгряване в кръчмата. И докато на голямата сцена се вихреха имена като BEYOND THE BLACK, MAX&IGOR CAVALERA, HEAVEN SHALL BURN и POWERWOLF, ние се концентрирахме – поне в началото – върху страничните сцени. Първата цел за деня – концерт на австрийските веселяци RUSSKAJA, който бе насрочен за Louder stage. Пристигнахме сравнително навреме и заехме позиции в задната част на публиката. А на сцената… Трудно се описва купонът, който спретнаха австрийците. Въпреки, че номинално се водят от Австрия, заглавията на песните и текстовете им са на руски. Вокалистът непрестанно контактуваше с публиката, движеше се по цялата дължина на сцената и разпалваше емоциите на зрителите с постоянните си подканяния. Не липсваха, разбира се, и крауд сърфъри, а по време на изпълнението на “Psycho Traktor” над публиката се появи и картонен трактор. Веселото настроение и непринуденото поведение на фронтмена и колегите му определено се понравиха на зрителите и те им импонираха, до колкото бе възможно. Дори и най-крайните редици се раздвижиха под звуците на ритмичната музика. Малко еднообразните песни като че ли бяха по-слабото звено в представянето на групата, но пък музикантите залагаха на визуалното шоу и поведение и този подход не ги подведе. След края на изявата им феновете ги аплодираха дълго и не искаха да ги пуснат. Този първи концерт за деня създаде позитивни емоции, достойни за няколко концерта, и ни настрои да продължим с усмивка плана си.
На големите сцени програмата също течеше по план, но ние се насочихме към една от малките сцени – Wackinger– за да продължим линията на забавлението. И след като се насладихме на полка метъла на RUSSKAJA, настъпи моментът за малко традиционна ирландска музика, смесена с рок, пънк и др. в изпълнение на германците MR IRISH BASTARD. Малко подранихме, но след кратък обяд се озовахме пред сцената, където пространството бе запълнено от желаещи да гледат групата. И ето, че в точния час един по един музикантите изникнаха пред нас и без никакво забавяне ни хвърлиха в ритъма на музиката си. Която се оказа добре позната най-вече от групи като DROPKICK MURPHYS, FLOGGING MOLLY, THE RUMJACKS и др. – веселяшки мелодии със закачливи текстове, изпълнени на английски. Бързите песни накараха някои зрители още от началото да се разтанцуват и да не спрат до края. Бандата представи доста стегнат сет, тотално себераздаване и ни остави без дъх. Накрая всички се събраха, поклониха се и слязоха от сцената. А за нас остана удовлетворението от поредното ирландско парти на високо емоционално ниво.
Последва малко по-дълга почивка до следващата набелязана група, която използвахме за разходки из Wackinger village, хапване и приятелски разговори на чаша бира. Времето си течеше и неусетно дойде моментът да се насочим към големите сцени. Пристигнахме точно, когато морето от хора се наслаждаваше на изпълнението на неостаряващия кръстник на шок рока ALICE COOPER. Въпреки напредналата си възраст, славният ветеран демонстрира много добра форма, представяйки песни от последните и първите си албуми, както и някои хитове, без които не можеше да мине концертът. Благодарение на екраните успяхме да изгледаме шоуто в пълния му блясък. В края на изявата пък чухме и кавър на най-големия хит на MOTORHEAD “Ace Of Spades”, изпълнен от басиста на групата, докарващ досущ вида на непрежалимия Lemmy Kilmister. Хората в предните редици видимо се забавляваха, а ALICE, макар и позагубил певчески способности, компенсираше със сценично поведение и себераздаване до последно.

Сетлист:

„Spend The Night“ (intro)
„Brutal Planet“
„No More Mr. Nice Guy“
„Under My Wheels“
„The World Needs Guts“
„Woman Of Mass Distraction“
Guitar Solo
„Poison“
„Halo Of Flies“
„Feed My Frankenstein“
„Cold Ethyl“
„Only Women Bleed“
„Paranoiac Personality“
„Ballad Of Dwight Fry“
„Killer“
„I Love The Dead“
„I’m Eighteen“
„School’s Out“
„Ace Of Spades“ (MOTORHEAD cover)

След приключването на концерта на американската легенда се насочихме към съседната сцена, където се очакваше да гастролират шведските викинги AMON AMARTH, и успяхме да си пробием път почти до средата, оказвайки се в епицентъра на масово движение на хора в различни посоки. Преди началото на изявата на шведите бе направен опит за заснемане на клип, включващ масово изпълнение на хита на David Bowie “Heroes”, записан от MOTORHEAD. Инертността на феновете принуди организаторите да пуснат на екраните песента повторно. При второто излъчване нещата се получиха по-добре и трети опит нямаше.
В 20:30 музиката, така характерната музика, отброяваща секундите до началото на всеки концерт, стихна, на сцената се появиха петима викинги. Двуметровият вокалист Johan Hegg даде знак и китаристите засвириха началните рифове на хита “Pursuit Of Vikings”. Като по даден сигнал публиката започна да куфее в ритъма на мелодичния дет метъл на шведите. Завихри се и първият съркъл пит, въпреки калта. В днешния ден наличието на лепкавата субстанция бе по-малко, заради слънцето и не толкова голямата влага на повечето места калта бе позасъхнала и това даде възможност на хората да се забавляват по-бурно и мощно. Пък и музиката на AMON AMARTH предразполага към такива забавления. За крауд сърфинга е излишно да се споменава, дори имаше моменти, когато над публиката се извисяваха по трима-четирима „пътешественици“. Групата майсторски ни преведе през дискографията си, а Hegg умело ръководеше вакханалията и клатеше доволно глава. Преди изпълнението на “A Dream That Cannot Be” певецът заяви, че за тази песен с тях ще излезе и специален гост. А той се оказа наистина специален – легендарната Doro Pesch. Всички се спогледахме смаяно, но се оказа, че комбинацията се получи много добре. А и в крайна сметка шведите са записали парчето с участието на гласовитата германка. Перфектната сработка и изпълнение заслужиха бурните овации от страна на феновете, а след края на песента дамата напусна сцената с усмивка на уста, махайки доволно на публиката.
Шведските законодатели на мелодичния дет продължиха с ударите и неусетно стигнахме до кулминацията – “Guardians Of Asgaard”. Тук вече зрителите отприщиха всичката останала енергия в телата си и се разиграха, куфяха и деряха гърла заедно с вокалиста. Още по време на песента неизменната усмивка не слизаше от лицето на огромния певец, а раздвиженото му сценично поведение още повече нахъсваше присъстващите. Без да се усетим дойде и краят на концерта на AMON AMARTH. Бандата се събра в средата на сцената, поклони се, барабанистът хвърли в публиката безценни сувенири, а именно палките си, и петимата напуснаха сцената. На нас не ни се искаше това да се случва, установихме, че когато пред нас са такива харизматични изпълнители, час и 15 минути с музиката им е малко. Но за съжаление, програмата бе така нагласена, че нямаше възможност за повече. В крайна сметка и музикантите хвърлиха не малко усилия и имаха нужда от почивка и презареждане на батериите.

Сетлист:

„The Pursuit Of Vikings“
„As Loke Falls“
„First Kill“
„The Way Of Vikings“
„Cry Of The Black Birds“
„Deceiver Of The Gods“
„Father Of The Wolf“
„Death In Fire“
„War Of The Gods“
„Raise Your Horns“
„A Dream Cannot Be“ (feat. Doro)
„Guardians Of Asgaard“
Encore:
„Twilight Of The Thunder God“

От презареждане имахме нужда и ние. За целта разполагахме с 15 минути, в които успяхме да се пренесем пред другата сцена, очаквайки началото на концерта на супер групата AVANTASIA, и да вземем няколко глътки въздух. Голяма част от зрителите направиха същото, насочвайки се към изходите и капанчетата с храни и напитки и тоалетните. Редиците оредяха, защото както обясни човек от компанията, групата всяка година има концерти и е поомръзнала на германците. Така, че поне в първите минути почувствах комфорта да няма около мен хора в радиус от няколко метра и съвсем спокойно да си танцувам, куфея и припявам. Като по часовник в 22:00 супер групата се появява на сцената, предвождана от неповторимия фронтмен и главно действащо лице в спектакъла Tobias Sammet. Да, концертите на AVANTASIA са преди всичко спектакъл с главен герой, вдъхновител и създател талантливият певец. Този път му партнираха певците Jorn Lande, Eric Martin (MR BIG), Bob Catley (MAGNUM), Geoff Tate (ex-QUEENSRYCHE), беквокалистите Amanda Somerville (TRILLIUM) и Herbie Langhans, китаристите Oliver Hartmann и Sascha Paeth, басистът Andre Neygenfind и барабанистът Felix Bohnke (EDGUY). В списъка с песни акцентът падна върху “The Ghostlights” и “The Scarecrow”, не бяха подминати и първите два албума с емблематични химни като “Farewell”, “Reach Out For The Light” и “Avantasia”, а грандиозният финал бе оставен за своебразният микс между “Sign Of The Cross” и “The Seven Angels”, за който на сцената излязоха всички участници в спектакъла. Известният с чувството си за хумор и афинитет към дългите речи между песните Tobias не изневери на себе си и сега. Облечен в неизменната мантия и с цилиндър наглавата, харизматичният фронтмен в началото започна на немски, в един момент се усети, че има и почитатели от държави извън Германия и премина на английски като попита феновете кои са германци и кои не са. Двете групи от хора нададоха викове и певецът смело констатира, че трябва да продължи на английски. Като истинско конферансие творецът представяше всяка композиция и гост-вокалистите, с които ще я изпълнят. Към края на шоуто след кратък диалог с Jorn не пропусна да се пошегува с феновете на KREATOR, които изпълваха пространството пред съседната сцена в трепетно очакване на любимците си, организирайки нещо като съревнование между феновете. На няколко пъти подчерта, че са близки приятели с лидера на траш-легендите Mille Petrozza и даже са обядвали заедно същия ден. Преди последната песен вездесъщият фронтмен заяви, че това е последното шоу на AVANTASIA за годината, но в никакъв случай не е последният им концерт въобще, а просто си взимат почивка. Грандиозният завършек на шоу-спектакъла бе последван от заря. И като знак свише точно в този момент от небето закапаха първите капки дъжд за вечерта. Явно и на оня отгоре му стана тъжно, че фестивалът отива към края си.

Сетлист:

„Mystery Of Blood Red Rose“
„The Scarecrow“
„The Story Ain’t Over“
„Dying For An Angel“
„Twisted Mind“
„Reach Out For The Light“
„Farewell“
„Seduction Of Decay“
„Avantasia“
„Shelter From The Rain“
„Runaway Train“
„Promised Land“
„Let The Storm Descend Upon You“
„Lost In Space“
„Sign Of The Cross/The Seven Angels“

С това завърши и фестивалната програма за мен. Супер шоуто на титаните KREATOR и концертите на още 1-2 групи бяха фактическият край на мега фестивала. Вървейки към лагера, ми стана мъчно, че всичко приключва. Опитвах се да си припомня всички хубави моменти, преживени на калната територия, и всички онези емоции, преминали през последните няколко дни. А те не бяха никак малко.
Като обобщение можем да заключим, че W:O:A 2017 г. предложи много хубави и позитивни мигове на около 80 000 метъл фенове от цял свят. Дъжд, кал, гръмотевични бури, вятър – никакви атмосферни аномалии не успяха да спрат ентусиазма на хората. Разнообразието от събития пък роди фразата, която всеки почитател на метъла би могъл да припознае – „Виж W:O:A и умри!“. А ако денят се познава по сутринта, следващата година фестивалът също се очертава да бъде много силен. По традиция веднага след края бяха обявени първите имена на сигурни участници за догодина, сред които личат NIGHTWISH, EPICA, AMORPHIS, SEPULTURA и др.
Напускайки малкото германско селце човек има усещането, че е оставил част от себе си на това парче земя и се надява отново да се върне и да я прибере… или да остави друга част от себе си. А духът на фестивала продължава да живее още дни наред.