„We thrash ,Thrashing higher Until we go mad“

Името TANKARD извиква в съзнанието ми асоциации за тотално некомерсиална банда, липсата на каквато и да е позьорщина, бягство от активното проповядване на някакви политически идеи и тотален, ама тотален THRASH,  започнат някъде през далечната 1982ра. Да, времето, през което са на сцената тия момчета е толкова много, че дори и да не сте им някакви дай-хард фенове, то поне командата  „Шапки долу !“ , чувайки името им е задължителна!

Поредното студийно отроче на Gerre и компания, A Girl Called Cerveza , напълно носи трашарско-веселяшкия, пропит с много миризма на бира и пиперлив социален речник, стил на TANKARD. Запазената емблема на групата – бирената тематика е заложена още в заглавието, като групата се постара да насочи вниманието към обложката на албума чрез много оригинален начин. Ние вече проследихме всички етапи около окончателното разкриване на делото на Patrick Strogulski, който се е постарал всичко около обложката на  новия албум да бъде в добре познатия стил на групата.  Звукът на албума е доста близък до предходния Vol(l)ume 14 от 2010г. – доста изчистени китари с мелодични сола, преливащи плавно във вокалната линия. Гласът на Gerre не е изгубил ни най-малко огромния си чар и автентично звучене. Още Rapid Fire (A Tyrant’s Elegy) ни грабва и понася в трашарския танкардски ритъм с насечени на моменти вокали и мелодични сола.  Заглавната песен ни е позната много преди да излезе албума, на мене лично не допада безкрайното повторение на припева. Witchhunt 2.0  е екстремно парче, което се нарежда по звучене до класиките в творчеството на групата. Тя заедно с Masters Of Farces и  Son Of A Fridge са фаворитите ми от албума. Участието на Doro Pesch  в The Metal Lady Boy , емблематичното звучене на гласа й в дует с Gerre правят от парчето тотален химн! Running On Fumes започва с много нежно акустично интро, прерастващо в тотален трашарски ритъм и припеви за празни чаши. Много, ама много се изкефих на биографичното Not One Day Dead (But One Day Mad). Изключая зверското му и нахъсано звучене, в текста казват една истина за себе си, която се отнася и за много други банди. А именно: групи като тях никога не са спирали да свирят, въпреки трудностите и непуполярността си през определени периоди, и никога не са изневерявали на стила и феновете си. Има една плеяда от имена, издали един- два албума перз осемдесетте и прекратили дейността си още тогава, които с бума на метъл сцената през последните години и икономическата изгода от това, отново се събраха в безинтересни в повечето случаи реюниъни . TANKARD   остават верни на себе си вече тридесет години, верни на феновете и възгледите си. Новият албум е в познатия ни стил, но същевременно звучи свежо и нахъсано. Едвали по-старите фенове на групата са останали разочаровани, от това, което са чули, а ако някой е направил огромния пропуск и не ги е чул, то Carmen Conchita Cerveza е иделания повод да ги чуят със задължителната халба Cerveza в ръка.

Tankard, A Girl Called Cerveza, Nuclear Blast 2012

 

  1. #1 написан от Journeyman (преди 7 години)

    Поздравления за материалчето!!!

  2. #2 написан от Форю (преди 7 години)

    Слабичък и скучноват албум,половината е пълнеж Казвам го като многогодишен фен. Нооо..на концерта ще се ИЗКЪРТИМ!!!

  3. #3 написан от Denislav (преди 7 години)

    Страхотно ревю :) Албумът е страхотен,типично в техен стил,нямам търпение да дойда концертът (на всичкото отгоре се пада на студентския празник,майко опази..) !!

  4. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  5. Коментари за тази публикация
В началото