Взрив, експлозия, пълно унищожение, всичко друго, но не и реалност с DARK TRANQUILLITY

– Е, време е!
– За какво?
– Как за какво, време е най-накрая да се докосна до една група, в която се влюбих от първо слушане.
Виновникът да я чуя е един прекрасен мъж, чийто живот е музика и ритъм.
За втори път правим организация за посещение на концерт на Dark Tranquillity, първия път групата отмени турнето си, а сега отново сме на път да пропуснем споделената емоция – спрени автобусни линии, бяхме на косъм да си останем в София. Вива БДЖ – нашето спасение.
В навечерието на Великден се клатушкам неравномерно в душен вагон, мъж ми седи срещу мен и съсредоточено чете книга, зад мен група младежи весело чуруликат. Сещам се за пътуването на Бай Ганьо из Европата. В купето липсва онази атмосфера на общност, няма печени пилета, не се предава от ръка на ръка дамаджана с домашно винце, липсва ароматът на чесън.
Трака трак, влакът не спира, часовете се нижат бавно, а мисълта не спира да тъче. След 12-часово пътуване най-накрая прашни и мизерни биваме изтръскани в румънската столица Букурещ. Във въображението си представях мизерна гара, пълна с просяци, измамници и крадци, но приятно ме изненада с чистотата, модерните влакове и уханието на току що изпечени гевреци (мммм). И полиция, Букурещ сигурно е градът с най-засилена охрана, пъдари имаше във всяка една мотриса в метрото, на всяка улица и градинка. Чувствах се някак си по-спокойна и в пълна безопасност:)
Напред към хостела – към топлата вода и меко легло! След известно лутане и стигайки до извода, че болшинството румънци не познават града си, най-накрая стигаме целта. Влюбих се в този хостел – с лъчезарните домакини, с чистотата, с огромната артистична градина, с котките щъкащи из цялата къща, аристократично вирейки опашки, с шантавите мебели.
Мятаме багажа и бързаме да поседнем в прохладната градина на чаша кафе.
Следващата дестинация е Arenele Romane, където ще се проведе концертът на  Dark Tranquillity. Амфитеатърът се намира насред чудесния Carol Park, построен през 1906 година, съхраняващ очарованието на цял един век.
Впечатление ми прави, че няма нито един плакат рекламиращ събитието. Оглеждах се, надничах – тц, нищичко. На пропуска се въртят хора от промоутърската агенция, различаваме ги по тениските с лого на Phoenix Entertainment, което подсказва, че концерт ще има.

Tudor Turcu

Напече жега в ранния следобед и решихме да скатаем малко в хостела, но се озовахме из улиците на стария град, където незнайно защо нямаше друго освен кръчми. Разбира се, гледката на толкова малки улички пълни с ресторанти и клубове може само да те подсети, че умираш от глад и жажда. Кратко надникване тук там и бързо омитане в посока Carol park, или по-скоро ресторантчето, което видяхме в близост, защото цените бяха като за стар град. Едвам дотътрили се до заветното място, засмукваме хладни бири и чакаме уж някакъв обяд, който продължава да ни се вижда съмнително евтин, но на кого му пука, когато пред очите му са само пържоли 🙂 Единственото, което мога до добавя е, че час по-късно едвам стигнахме до хостела за кратка почивка, след като погълнахме супа, основно, салата и десерт + бира за по 11 лева на човек! Задължителният сън и тътрене към събитието на вечерта.
Лек оглед преди подгряващата банда. Мърчандайз – моето уважение е огромно към Dark Tranquillity, но да измислят по-красив дизайн на блузите. Румънците – страхотни хора, постоянно обгрижване, сладки приказки за Азис (хахахахха) с новите ни приятели. Кенефите – незнам само как през цялото време на концерта не само че нямаше опашка, но и тоалетната хартия не свърши. Кога столичния клуб….(той си знае кой), претендиращ за организацията на добри концерти, ще разбере, че тоалетната хартия е удобство, струващо не повече от 2 лева за 4 рола. Бирата – цена народна – около 2.20 лв. и без досадните опашки, на които сме свикнали. И накрая – първото и единствено неудобство е изключително тесния фото пит, в който заставаш до колегата до теб и няма мърдане ни напред ни назад.

Подгряваща група за концерта на Dark Tranquillity е Tudor Turcu feat. Eye See Red в състав – китара: Albert Eduard, бас: Michael Titze, барабани: Junior Pearls
Tudor Turcu печели миналогодишното издание на румънския формат на X Factor. Лекото предубеждение, с което застанахме пред сцената се разсея адски бързо. Боже, какво прави румънците толкова добри музиканти? И защо нашите български банди са на светлинни години като сценично поведение. Момчетата от мелодичната дет метъл банда Eye See Red са лудаци, страхотни, екстремни, бушуващи, експлодиращи, не свалих очи от тях по време на целия им сет,който беше единствено и само от авторска музика, с изключение на последната песен Only for the week – In Flames, която беше страхотно подбрана, като преход към това, което ни очакваше.

Кратка пауза, в която се вижда видимо раздвижване, присъстващите почти 1000 човека заемаха места пред сцената, а аз чинно се наредих с около 15-тината колеги за входа на фото пита. Първи акорди, начало с Terminus и Dark Tranquillity избухват.

Dark Tranquillity

Повярвайте ми, знам, че съм на работа и трябва да снимам, но от фото пита до самата сцена има сантиметър, едва се удържах да не се кача. Бързо оставяне на фотоапарата и връщане към оградата, където жена ми пазеше място. Разстоянието го взех на бегом, защото звучеше една от любимите ми песни „The Treason Wall“, от най-добрия албум според мен. Мълчаливо гледам, парчетата минават почти като миг, Mikael Stanne не само, че не се спря, но със всяка изминала песен енергията му е все по-голяма. Винаги съм казвал и ще казвам, че това за мен е най-харизматичния вокал в метъла и няма да има друг като него. Дойде ред и на 10-та песен – „Monochromatic Stains“, е тук вече не издържах оставих си очилата на сцената, която беше на около метър от мен и откачих.Мустакатият румънец до мен само ме гледаше с усмивка, още повече че аз обявявах следващото парче преди самия Mikael Stanne – знаех сета ;). „The Fatalist“ – 17-та и последна за вечерта. Всичко протече като един миг, искахме още и още, но знаехме, че няма да е тази вечер. Тук идва изненадата за вечерта, фен клуба организира сайнинг сешън и премиера на новото видео от предстоящия им албум „Construst“. Румънската публика беше първата в света, която видя въпросното видео. Вечерта завърши в приятен едночасов разговор с Mikael Stanne, който даде автографи и позираше за снимка на 15-тината останали фена. Аз му напомних за концерта им в България, на който той имаше рожден ден, при което Mikael Stanne каза простичко – „беше велико, благодаря“ и се поклони. За съжаление, другите членове на бандата не се появиха. Тръгнахме страшно изморени, щастливи и умислени, докога ще каним тук банди като Helloween (не обиждам феновете им, само констатирам).

Огромни благодарности на организаторите Phoenix Entertainment, Перфектни в работата си, удоволствие е, да се посети концерт организиран от тях. Всеки един детайл е изпипан до последна подробност, прецизност и професионализъм от начало до край. И голямо благодаря на Andra Vasile, която въпреки натоварването си покрай организацията, задълженията и заетостта си, направи всичко възможно да се чувстваме комфортно. Благодарности и за румънския фен клуб, на който станахме членове. Момчетата ни обгрижиха с весели истории и отговаряха на всеки наш въпрос.
Хайде, да не прекалявам с благодарностите, че ще се почувствате като оскарова публика.

Репортажът е написан съвместно с Ася Лазарова.

Setlist:

Terminus (Where Death Is Most Alive)
In My Absence
The Wonders at Your Feet
The Treason Wall
The Science of Noise
 Lost to Apathy
 The Mundane and the Magi
 The Sun Fired Blanks
 Lethe
 Monochromatic Stains
 Inside the Particle Storm
 Zero Distance
 Misery’s Crown
 For Broken Words
 ThereIn
 Final Resistance
 The Fatalist
 World premiere of music video for „Uniformity“ after the show

ГАЛЕРИИ

Dark Tranquillity 33 снимки

Tudor Turcu feat. Eye See Red 15 снимки

Fans 12 снимки