Още с дебюта си Transition to Nowhere (2010) испанците дадоха сериозна заявка за присъствие на претрупаната дет метъл сцена. Вторият албум на бандата The Black Chamber  надгражда музикално дебюта и дава доста по-индивидуализиран облик на групата. Не се подвеждайте обаче, ако прочетете някъде за тях определението „Melodic Death Metal“. Категорично се отличават от общоприетата представа за група, стояща зад такава жанрова спецификация. Мелодиката твърде слабо присъства в The Black Chamber и е в унисон с подчертаното олдскул звучене. Естествено влиянията от знаменити предшественици в жанра се усещат във всяко едно парче, но това вече е неизбежно и в случая носи единствено позитиви за момчетата. Албумът съдържа общо девет ударни парчета с много добра продукция. Изпълнени с плътен и силен вокал, с музика носеща по нещо шведско, по нещо флоридско в себе си, понякога с полъх от холандски класици като Gorefest, както и дуум-дет звучене. Албумът започва с интрото Into The Heart Of Death и преминава през насечени парчета като Fear Itself , Anima Invictus и по-бавни с мелодични сола като Undesired Funeral, Més Enllà De l’Abismе, превозходното The Black Chamber ; в едно почти четиридесет минутно пътешествие в дълбините на дет метъла. Една от малкото слаби страни е еднообразиието в ритмиката и вокалната линия, но албума си заслужава четиридесетте минути внимание, а и е доста подходящ музикален фон на зимното ни ежедневие.

оценка 7/10