„We’ve got the power“ с HELLOWEEN и GAMMA RAY

Има концерти, след които е трудно да се пише. При мен обикновено това се получава, когато оставя цялата си емоция в залата. Този беше един от тях.

И така… 15 март 2013 – дългоочакваната вечер за почитателите на пауър и хеви метъла в България най-накрая настъпи. Датата беше обявена от организаторите Loud Concert и ArtBG преди шест месеца, като част от съвместното европейското турне на Helloween и Gamma Ray – „Hellish Rock Tour Part ІІ“. Още тогава се зарадвах на новината, защото преди пет години не успях да посетя общия им концерт.

Двете банди са от добре познатите и често идващи в България групи. Седмо гостуване за Helloween и пето за Gamma Ray. Това обаче не попречи на над 3 000 фена да присъстват в зала „Арена Армеец“ и да гледат шоуто на своите любимци.

За подгряваща група бяха избрани бразилците от Shadowside, които излезнаха на сцената в 19:55. Квартетът с женски вокали в състав Dani Nolden (вокали), Raphael Mattos (китара), Fabio Carito (бас) и Fabio Buitvidas (барабани), имаше отговорната задача да раздвижи публиката. По време на изпълненията им се видя, че имат своите фенове, които ги подкрепяха през цялото време, въпреки теническите проблеми със звука.

Изпълниха стегнат 35 минутен сет, в който преобладаваха песни от последния им албум „Inner Monster Out“, а кавърът на „Ace Of Spades“ на Motorhead накара повечето зрители да се усмихнат и припяват заедно с Dani.

Dani Nolden от Shadowside

След петнадесет минутна пауза на сцената се качиха Gamma Ray, предвождани от Kai Hansen (вокали и китара). Заедно с него се появиха и останалите – Henjo Richer (китара), Dirk Schlachter (бас) и Michael Ehre (барабани).

Групата излезна с настроение и както видяхме малко по-късно в доста добра форма. След като ни приветстваха с интрото „Welcome“, започнаха по същество с „Anywhere in the Galaxy“. Те може и да са ходили навсякъде в галактиката, но специално тази вечер бяха в България. Продължиха с „Men, Martians and Machines“, „The Spirit“ и класиката „Gamma Ray“, която внесе очакваното раздвижване сред феновете.

Веднага след това бандата ни представи две от новите си парчета – „Master of Confusion“ и „Empire of the Undead“. Песните са включени в последното EP на групата, което излезе в деня на концерта им в София.

Сетът включваше още „Empathy“, невероятната за мен „Rise“ и „Future World“, този път в изпълнение на Gamma Ray, вместо на Helloween. Феновете определено се зарадваха на това и цялата зала се включи да помага в пеенето на Kai Hansen. Опиянени от обещанията, че ще живеем в един бъдещ свят пълен с любов, чухме и последната песен „To the Metal“. След съвсем кратко прекъсване, групата се появи отново и ни помолиха да им изпратим знак с парчето „Send Me a Sign“.

Kai Hansen и Henjo Richer от Gamma Ray

Gamma Ray ни оставиха да си поемем глъдка въздух, както и да се заредим с бира, докато сцената се подготвяше за хедлайнерите на вечерта.

Helloween се появиха зад маскировъчна военна мрежа малко след 22:15 под звуците на „Wanna Be God“ от наскоро излезлия нов албум „Straight Out of Hell“. Мрежата изчезна, а Andy Deris (вокали), Michael Weikath (китара), Sascha Gerstner (китара), Marcus Grosskopf (бас) и Dani Loble (барабани) започнаха своето шоу.

Предварително бях погледнала сетлист от настоящото турне и ми хареса, че в него преобладаваха песни от последния албум. „Nabataea“ определено заслужава това, че беше първата песен, която чухме, както на концерта, така и преди излизането на тавата.

С нея пътешествието в света на Helloween започна. Полетяхме заедно с орлите, с добре познатата на всички „Eagle Fly Free“. Чухме едноименната песен от албума „Straight Out of Hell“, преминахме през „Where the Sinners Go“ и дойде ред на страхотната „Waiting for the Thunder“ – личният ми фаворит от този последен албум. Има нещо в песента, което я прави по-специална, или поне в моите уши звучи така.

Последва „Steel Tormentor“ и разбира се винаги присъстващото соло на барабани, което прави Dani. Дойде ред на „живите“ парчета за вечерта – „I’m Alive“ и „Live Now!“, а на втората последва кратка игра с публиката. Andy раздели феновете в залата на две и всяка половина трябваше да доказва своите гласови и певчески възможности.

Баладата за вечерта не беше някоя от класиките, които сме свикнали да чуваме, а новата „Hold Me in Your Arms“. Изненадата за българската публика беше „If I Could Fly“, последвана от „Hell Was Made in Heaven“ и за финал чухме мощната „Power“ – „We’ve got the power, we’re divine“ крещяхме в отговор.

Helloween се прибраха, а ние ги извикахме за техния първи бис, който включваше „Are You Metal“ (или по-известна в нашата компания, като „Ар Ю Мечо, Хеви Мечо“) и „Dr. Stein“. При втория бис на сцената се появи и Kai Hansen. Заедно с него ни изпълниха комбинация от парчетата „Halloween“, „How Many Tears“ и „Heavy Metal (Is the Law)“, а настроението в залата не намаляваше.

Последната песен за вечерта беше очакваната от всички „I Want Out“, в изпълнение на двете групи. Имаше още една игра предизвикваща надпяване и надвикване между феновете, с което концертът свърши. Усмихнати, прегракнали и заредени с енергия изслушахме „I Tale That Wasn’t Right“ на запис, докато музикатните си взимаха довиждане с нас.

Довиждане, а не сбогом, защото знаем, че те ще се върнат!

Повече снимки от концерта може да разгледате в галерията на Metal Hangar 18 – тук.