„Хоталич” – рок крепостта на България

Стана традиция в последните два дни на август край гр. Севлиево, сред пропитите от кръв след героични битки руини на средновековната крепост „Хоталич” да се провежда рок фестивал. Тази година за трети път с нескрито вълнение и нетърпение отидохме отново там, за да станем част от онази специална атмосфера, в която несъмнено всеки присъствал се е потапял поне веднъж. Достъпът до мястото е все така бърз и добре обозначен. Паркираме и след минути сме пред сцената, където местната банда BAZOOKA GIGANTAзабиват вече второто си парче измежду метъли с гора от жълти балони в ръка. Личи, че това не е първата им среща с местната публика – хората вече чупят стойки по следата на техния ритъм. Слънцето им свети в очите, но подозирам че не това е причината за високите градуси пред сцената.

Всичко изглежда готово за да нахлуят с висок старт JOHN STEEL, които ще видим с големия David Reece (BONFIRE, ACCEPT) начело. Групата на Иван Сталев още повече нажежи обстановката с класическото си рок звучене. Редувайки силни авторски парчета, кавъри и изпълнения от соловата кариера на големия им гост, наелектризиращите им китари, мощните вокали на Reece и здравата работа на Дарко зад барабаните неусетно накара много от нас да зверски да отъпчем прясно окосената трева.
Не бе минала и половината вечер, а вече се давехме в емоции. Не след дълго се появиха и гладиаторите от ERIDAN. Първото им парче малко ме смути, защото не успях да разпозная кой е този вокал, дето прави каквото си иска с гласа си?! После се сетих, че това е може би един от най-недооценените български гласове – Тони Иванов от неактивната вече габровска банда PANTOMMIND. Не личи, че това е едва второто му участие с ERIDAN– звучат и изглеждат така, сякаш са заедно от години. Публиката иска да слуша кавъри на безсмъртни рок класики и го получава – почти всички пеят в един глас до края на сета. Не бива да пропускаме да отбележим естествено и традиционните виртуозни инструментални сола на всеки един от бандата – нещо, без което рядко минава техен концерт.

И когато вече мислехме, че нямаме повече сили видяхме как мълчаливо се вдига бекграунд постера на ODD CREW – движение, което постави началото на кулминацията. Тръгва интрото и всеки кадър на погледа ми се превръща в спомен. Звукът силно се втежнява – само два дни преди 21-вия си рожден ден Васко Райков и компания са тук, за да покажат защо са най-успешната българска банда в последните години. Получаваме малко от онзи опияняващ хепи метъл полъх, който всички ние дяволски жадуваме. Въпреки, че малка част от публиката се отдръпна, останалите на по тежък ритуален танц хора съпреживяхме Same Old Me, My Enemy, Bury The Sorrow, Two Steps to Hell, Dust in My Eyes, A bottle of friends, We All Die и Mark These Words (с помощните вокали на Калин от THIS BURNING DAY) и нереалното соло на Бонзи на един дъх.

Когато всичко приключи, изморени, но с пълни с емоции джобове се изтегляме на групички през прашния път обратно към града. Казваме си довиждане, но само за няколко часа. Докато съберем сили за втория фестивален ден, който обещава да е също толкова вълнуващ.
Преди да започне музикалната програма в събота намираме сянка под дърветата далеч от сцената. Коментирайки това, което ни очаква, неволно забелязвам цялата картина наоколо. Очите ми се пълнят с тичащите наоколо деца, дузината бебета, спящи в количките си. И с групичките от хора, накацали по руините. И с тези, направили си пикник сред природата, докато чакат изпълнителите да се появят. Удивителна за мен гледка, невиждана на друг такъв фестивал и добре припомняща какъв всъщност е смисъла на всичко това.

Купонът започна още от самото начало. Най-забавното и колоритно име измежду всички участници тази година – DRUN4FUN ни направиха приятна изненада. Микрофонът неочаквано бе в ръцете на очарователната Людмила Станева – Локо. Не ни беше нужно много повече, за да им изпратим първата си за деня порция аплодисменти. Приятния й глас си спечели много симпатии, а доброто им настроение зарази всички ни за нула време.
В същия дух продължихме под съпровода на етно рока на БАЛКАНДЖИ. Едва ли и самите те са очаквали, че феновете ще запеят заедно с тях едно от последните им парчета – „Бела девойка”. Съчетанието на рока с дълбоко заложените в гените ни фолклорни ритми ни действа като магия – отказваме да пуснем свирачите да си ходят…
Но няма как – идва ред на Милена. „Бодливото цвете на рока”, както я наричаше покойният Буги, бе сред основните причини повечето от нас да са тук тази вечер. Само появата й под прожекторите предизвика горещи страсти, дори още преди да бе започнала да пее. Подробностите оттук насетне са повече от излишни – безсмъртните й парчета биваха изпявани едно след друго така, както и преди тридесет години. Химн след химн. На, пред и зад сцената. От всички наоколо.

След края на празненството под прожекторите я наследиха други класици – все още конкурентните КОНКУРЕНТ, които стартираха с едноименното си парче. Бяха обещали да изсвирят голяма част от новия си албум “The Hard Way”, но за мое огромно съжаление това не се случи  – Емил Анчев и компания предпочетоха да заложат на кавъри – решение далеч по-добре посрещнато от болшинството. Въпреки това групата направи силен сет с вечните си хитове, пасващи отлично с концепцията на фестивала.
Честта да закрият третото му издание се падна на супергрупата ФОНДАЦИЯТА. Те направиха деня още по-специален, като обявиха че именно тук в Севлиево поставят началото на честванията на 75-годишнината на патриарха на българския рок – Кирил Маричков. „Две следи”, „Пак ще се прегърнем“, „Малкият принц“, „Страхотен ден“, „Зодия щурец“ и абсолютно задължителната „Клетва“ бяха само част от парчетата, с които Маричков, Иван Лечев, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански наградиха верните си почитатели. След края на последното парче, около половин час след полунощ, ФОНДАЦИЯТА, както и всички други техни колеги преди тях, благодари на организаторите за чудесната организация и им пожела попътен вятър за идните издания на събитието. Припомняме, че миналата година всички музиканти се отказаха от хонорарите си в името на фестивала. Година по-късно се вижда, че рокът на Хоталич се развива, привличайки все повече и повече хора край стените на крепостта. Екипът на Метъл Хангар 18 пожелава на община Севлиево и на кмета г-н Иван Иванов успехи във всички бъдещи начинания.

Текст: Иван „iDTemplar“ Стоянов
Снимки: Хоталич Рок Фест