‘ Come on and rise, rise, rise ! ‘ ни призоваха SAMAEL в една доста цветуща концертна вечер

Дългоочакваният от немалко хора концерт на SAMAEL, в последния момент бе преместен от зала ‘ Юбилейна ‘ в клуб ‘ Рок -Театър ‘, който се намира в зала ‘ Фестивална ‘. На пръв поглед  всичко изглеждаше добре, отвън хората можеха спокойно да пийнат бира, защото освен място за концерти, клубът е и много приятен бар. Вътре има достатъчно място за мелета, а за по-спокойните има и достатъчно места, където да поседнат.  Е, точно тази вечер много такива нямаше, защото очаквахме цели шест групи да излязат на сцената.

Първата изненада, за която разбрахме пред самата зала, бяха френско-швейцарската банда Fluxious – поп метъл? група с мацка зад микрофона – Joana Desfosses. Сещате се – не се радваха на огромно внимание от страна на публиката, която все още беше доста малко. Все пак за повечето метъл фенове не е типично да си падат по поп-джаз вокали.. Това настрана – приятно звучаща група, мисля, че биха правили много добър Джаз, особено с хубавия глас на Joana. НО не бяха на място и съответно отнесоха много повече критики, отколкото хвалебствия. И все пак имаше хора, които ги приеха радушно – значи не са били напълно излишни.

След  нежното изпълнение на предишните, италианските блекАри от Dark End ни дойдоха като удар с мокър парцал.. или по-точно с кървав чаршаф. 😀 Пищящи вокали, малко симфонии.. общо взето една доста объркана програма ни предоставиха тези артисти, но затова пък станахме свидетели на грандиозен спектакъл, и то за втори път тази година! ( Първото уникално събитие беше на 5-ти Май, когато Dark End бяха съпорт на Rotting Christ ) Вокалистът развяваше многобройните си плитчици като на моменти уж изпадаше в транс – може би си е говорил с Рогатия.. или поне така изглеждаше. И като едни добре подготвени шоумени, постоянно вадеха някакви неща от торбата с изненадите – трънливи венци, споменатия вече чаршаф, плашещи нокти.. Честно казано съм малко разочарована – очаквах и от време на време да палнат по някоя библия, не че в клуба и без това не беше достатъчно задушно, хаха. Все пак бяха по-добре приети и пред сцената имаше няколко куфеещи ентусиасти.

Отдъхнахме си от хоръра, който се бе развихрил на сцената, но само за малко, защото съвсем скоро на сцената се появи кльощава мацка – фронт дамата на Minkus. Повечето се запитахме ‘ Какво пък ще е това?! ‘, но мисълта ни скоро бе пресечена от мощното гласище на това иначе дребно нещо. Смесица от нео метъл с малко пънк представлява тази банда, но всичко бледнее на фона на изключително енергичната им вокалистка, която непрекъснато скачаше и надъхваше публиката. Имаше хора, на които им беше интересно, но повечето отново видимо бяха на мнението, че тази банда не си е на мястото. За финал и за радост ( може би.. за някои..?? ) на мъжките фенове, мацката си съблече горнището.. явно не сме си въобразявали и в клуба наистина е било твърде топло..

Пристъпваме към сериозната част – Кeep of Kalessin, които за втори път посещават страната ни, отново със SAMAEL. Поведението на публиката коренно се промени, а през това време започнаха и да се събират повече хора. Личи си, че бандата има верни фенове – пред сцената бързо се напълни и през цялото време имаше хора, които припяват с групата. Те от своя страна се представиха повече от добре – така, както лично аз, като техен не особено голям почитател, не очаквах. Но на хубавото не мога да кажа лошо – бандата заби здраво, като на последната песен дори се заформи пого.  Обърнаха повече внимание на последния си албум от 2010-та ‘ Reptilian ‘.  Започна да се усеща как малката сцена вече теснее на музикантите, а звукът бе все така лош, за съжаление и до самия край на вечерта.

Сетлист:

1. Kolossus
2. The Awakening
3. Judgement
4. Dragon Iconography
5. Dark as Moonless Night
6. The Dragontower
7. Ascendant

Вече настървени от доброто изпълнение на Keep of Kalessin, пред сцената още повече хора се трупаха за да гледат с нетърпение израелците от Melechesh. И те идват в България за втори път, и то тази година ( предишният им концерт беше този с NILE на 24-ти Януари). Около 40 минути продължи изпълнението на тази изключително интересна банда, в сета бяха включени песни от почти цялото им творчество. За съжаление колкото по-мощни ставаха бандите, толкова повече издъхваше и звукът, но това не попречи да се завихрят вече непрекъснати мелета и атмосферата да е точно такава, каквато трябва да бъде на един подобен концерт.

Сетлист :

1. Illumination : The Face of Shamash
2. Sacred Geometry
3. Deluge of Delusional Dreams
4. Ladders to Sumeria
5. Grand Gathas of Baal Sin
6. Triangular Tattvic Fire
7. Ghouls of Nineveh
8. Rebirth of the Nemesis

След дълго чакане, изминали изпълнения на цели 5 банди, най-накрая дойде редът на така любимите ни (анти)богове SAMAEL! Клубът вече се напълни както си трябва, нямаше хора, които да скучаят – всеки вече нямаше търпение всичко да започне. Малко след полунощ групата излезе на сцената в цялото си величие.. браво, че всъщност го постигнаха на такава малка сцена. Твърде тъжно беше на всички ни да гледаме тези големи музиканти на тясно, но какво да се прави.. Това не им попречи да разгърнат силата, с която изпълняват музиката си. Началото на концерта отбелязахме с  ‘ Luxferre ‘ от новия албум на групата. На ‘ Rain ‘ вече се получи страшно и така до края на концерта – непрекъснати мелета и отвсякъде хора, които изпадат в бясна истерия при началото на следващата любима песен. Страхотно подбран сетлист – всичко от първия до последния албум, събрано в цели 17 песни. Малко по-късно вече крещяхме ‘ Show me the way to the Baphomet’s throone ’, което според мен беше едно от най-добрите изпълнения за вечерта. Атмосферата на ‘ Into The Pentagram ‘ пък стана наистина мрачна – едва ли има по-мрачна и тежко звучаща песен от тази. Преплитаха се стари класики с парчетата от новия албум, който очевидно веднага се бе превърнал в не по-малко любим от всички останали. Звукът, с риск да се повторя за 50-ти път, беше наистина отвратителен. Не искам да издребнявам, но точно в този случай това не е за пренебрегване – на моменти се чудех коя е започналата песен, първо решавах, че е една, а после се оказваше друга. На моменти се оказваше дори, че пея грешните припеви, просто защото явно чувах по-добре песните в главата си, отколкото тези, идващи от сцената. Но нямахме друг избор и преглътнахме тези неудобства – публиката не спря да скандира, да припява и да се избива през цялото време. Бандата също се раздаваше и видимо беше доволна от хубавото приемане. Vorph бе внушителен и гласът му със сигурност още отеква в съзнанията ни. За бис получихме още 3 песни, една от които тоталната касапница ‘ Ceremony of Opposites ‘. Концертът приключи към 2 след полунощ, когато вече всички едвам ходехме от изтощение.

Сетлист:

1. Luxferre
2. Rain
3. Baphomet’s Throne
4. Of War
5. Slavocracy
6. Reign of Light
7. Into the Pentagram
8. Flagellation
9. Western Ground
10. Soul Invictus
11. Shining Kingdom
12. In the Deep
13. The Truth Is Marching On
14. Infra Galaxia

Бис:

1. Ceremony of Opposites
2. Antigod
3. My Saviour

Независимо от слабата посещаемост, тясната сцена и т.н., концертът се  получи страхотно, като разнообразните групи просто бяха още един повод да се забавляваме и да чуем по нещо ново и различно. Можем само да се надяваме, че SAMAEL няма да чакат още две години за да ни посетят отново.

Галерия със снимки на SAMAEL

Останалите снимки очаквайте скоро!