VARNA ROCK FEST 2019, ден трети – шоуто трябва да продължи

Най-после слънцето се усмихна, вятърът и облаците изчезнаха, температурите се вдигнаха и стана за плаж. Кой плажувал – плажувал, кой подгрял – подгрял, в ранния следобед погледите и намеренията на всички бяха насочени към фестивалния комплекс за заключителната концертна програма. Объркване с организацията на концертната програма промени първоначалните намерения на феновете. Няколко часа преди началото организаторите обявиха, че поради удължения сет на AVANTASIA, часовете на излизане се променят и първите трябваше да започнат в 17:30 вместо в 18:00, вторите – в 18:10 вместо в 19:00 и т.н. Хедлайнерите трябваше да се появят в 21:25.

Традиционната подгрявка в традиционната кръчма този път бе по-кратка, но когато влязохме, на сцената все още нямаше група, а проверка на звука. SECONDAY – откриващата група – излезе около 18:00 и свири точно 3 песни. Твърде кратък сет, за да оценим подобаващо изпълнението на момчетата, но те се постараха да се покажат на ниво и публиката ги прие радушно. Изцяло авторската музика, която представиха, бе приета радушно от публиката, която изпрати ямболската банда със силни аплодисменти.

Пловдивчаните KROSSFIRE продължиха силното представяне на българските групи на фестивала. Те излязоха след младите си колеги и буквално експлоадираха на сцената. Взрив от емоции и чувства се изля на талази от тонколоните под формата на класически прогресив пауър метъл. За съжаление, те също трябваше да съкратят програмата си, но за предоставеното им време демонстрираха целия си талант, свирейки песни от двата си албума, включително и най-известната “Learning To Fly”. Невероятното им изпълнение – макар и кратко, в рамките на 5 композиции – приключи с баладата “Farewell”, за която към тях се присъедини челистката Даниела Джорова–Валдханс. Усещането за незавършеност на концерта така и не ни напускаше, но 5-те песни бяха всичко, което получихме от KROSSFIRE тази вечер. Музикантите се събраха в центъра, поклониха се, направиха си традиционната снимка на фона на публиката, хвърлиха няколко перца и палки и се скриха в бекстейджа. Широките усмивки и благодарности към присъстващите не скриха разочарованието им и сякаш ни казваха: „извинявайте, но нищо не можем да направим, това е положението.“

Доста време измина от последното гостуване на SONATA ARCTICA в България. Една от чуждите групи, които разполагат с комфорта на солидна фенска маса у нас, трябваше да излезе предпоследна. Малко след 19:30 Tony Kakko и колегите му изскочиха пред множеството, понапълнило пространството пред сцената, и започнаха с “Closer To An Animal” от актуалния албум “The Ninth Hour”. Тавата бе представена от още едно парче – заключителната в сета “Life”. Програмата изглеждаше балансирана между по-стари и по-нови композиции, а бандата се постара да се представи по най-добрия начин. Уви, тази вечер изпълнението им не се получи. В началото се сблъскаха с технически проблем като през първите минути китарата на практика отсъстваше. Слава богу, този проблем бе отстранен сравнително бързо, но това като че ли повлия на настроението на музикантите. Емблематичният фронтмен Kakko показа, че владее изкуството да привлича вниманието на зрителите. Опитният музикант си е опитен музикант, талантът – също. Тази вечер обаче най-важният компонент – гласът, му изневери, въпреки старанието и желанието на притежателя му да го представи в най-добрата му светлина. Хората обаче бяха доволни, пееха, крещяха, куфееха за радост на фронтмена и останалите музиканти. Вярна публика имат SONATA ARCTICA и това си пролича в моментите, когато от сцената се разнесоха по-популярните песни – “Black Sheep”, “Tallulah”, “Letter To Dana”, “I Have A Right” и, разбира се, “Fullmoon”, в които активно участие взеха и присъстващите.
“Life… is better with vodkaaaaaa…”, заключиха финландците и си взеха довиждане с публиката на Varna Rock Fest, която бурно ги аплодира на изпроводяк. Все пак тази година това няма да е единствената ни среща с групата, тъй като, както знаем, ги очакваме за хедлайнерски концерт през ноември в София. Да си пожелаем тогава да са в по-добра форма.

Минутите течаха и все повече се приближавахме към кулминацията не само на третия ден, но и на целия фестивал – участието на култовия проект AVANTASIA. Последни приготовления и… дългоочакваният момент настъпи.
Не крия, че участието на AVANTASIA бе един от мотивиращите фактори за присъствието ми на фестивала. Интернационалната формация на вездесъщия Tobias Sammet винаги предизвиква възхищение у феновете с уникалните си изяви на сцена. Театралната трупа този път бе лишена от услугите на любимеца на българската публика Michael Kiske, очарователната Amanda Sommerville и отпадналия в последния момент Ronnie Atkins (PRETTY MAIDS). За сметка на това в колектива се включваха като бек вокалистки две изкусителни дами – Adrienne Cowan и Ina Morgan, както и емблематичният бивш вокал на QUEENSRYCHE Geoff Tate. Останалите участници в представлението бяха добре познати – Jorn Lande, Bob Catley, Eric Martin, Oliver Hartmann (китара и вокал), Sascha Paeth (китара), Andre Neighenfind (бас), Michael „Miro“ Rodenberg (клавишни), Felix Bohnke (барабани). Самият Tobias бе главно действащо лице и умело ръководеше целия спектакъл.
През тази година излезе най-новият албум на AVANTASIA “Moonglow” и съвсем естествено сценарият включваше 4 композиции от творбата. Бегъл поглед върху сетлиста сочи, че от групата бяха заложили на повече песни от последните албуми, но не бяха подминати и класически албуми като “The Metal Opera p.I” и “The Scarecrow”. Sammet бе във вихъра си с традиционния шлифер и цилиндър на главата, обикаляше сцената неуморно, увличайки зрителите в шоуто. Този път като че ли бе по-обран в приказките между песните, но отново представяше различните парчета по неповторим начин. Музикантите се забавляваха, вокалистите се сменяха след всяка песен. Могъщият Jorn Lande с респектиращата си фигура и гласови възможности сякаш хипнотизираше присъстващите. Харизматичният Geoff Tate излезе за 2 последователни песни и направи впечатляващ дует с Eric Martin при изпълнението на “Twisted Mind”. Самият Martin за пореден път удиви при изпълнението на “Dying For An Angel”. А авторитетното присъствие на Bob Catley бе водещо в “The Story Ain’t Over” и “Mystery Of A Blood Red Rose”. Архитектът на проекта Sammet участваше във всяко едно изпълнение (без “Twisted Mind”) и за пореден път доказа таланта си като изобщо не прояви признаци на умора. Химията между изпълнителите отново бе демонстрирана по най-фамозния начин и настроението на музикантите бе предадено до най-малкия детайл на публиката.
Цялата феерия от красота, музика и емоции като че ли приключи с любимата “Lost In Space” от “The Scarecrow”. Но това не бе всичко. За финал Sammet бе приготвил две уникални композиции – “Farewell”, за която на фронтмена партнираше тъмнокосата Adrienne Cowan, и миксът от епичните “Sign Of The Cross/The Seven Angels”. За последната композиция на сцената в пълния си блясък дефилира цялата трупа. И след два часа тотално себераздаване, шоу и магически изпълнения бе сложен край. Край на представлението, край и на фестивала. Дълбок поклон, снимка на фона на екзалтираната и омагьосана публика и… край. Завеса. Шоуто трябва да продължи… но не и тази вечер.

Varna Rock Fest 2019 г. вече е в историята. Всеки сам за себе си може да си направи изводи дали е бил успешен или не. Въпреки организационните неразбории, фестивалът се получи. И дано стане традиционен, тъй като идеята е добра и си заслужава да бъде развита и подобрена.

Очаквайте много снимки от третия ден на нашата facebook страница!