Умирахме живи, заспивахме будни: TARJA в София

Казват, че 7 е божествено, късметлийско число с множество скрити (и измислени) символики. Концертът на наричаната най-често „финландски славей“ Tarja Turunen беше седмото й подред гостуване в милата ни държава. От 2008 г. певицата не пропуска да се отбележи поне веднъж годишно и продължава да радва почитателите си. Така до момента равносметката възлиза на: 5 концерта в столицата, 1 в Каварна и 1 в Пловдив. Независимо симфонично-оркестрално или не, изпълнителката продължава да е все тъй обичана и статутът й на всенародна любимка се затвърди за пореден път и вчера в зала „Универсиада“.

Готова за новата трепетна среща, попрепълнената зала се запозна и с руснаците Crimson Blue. Рядко се случва подгряваща група да впечатли толкова – в залата не се чу и един негативен коментар! Кимайки твърде одобрително с глави, се насладихме на умеренодълъг сет, пригоден специално за турнето. Вместо с пуснати коси, тъмен грим и електрически китари, музикантите се качиха в по-малоброен състав, с прелестна вокалистка в леопардова рокля и с две акустични китари. Две кухарки, един микрофон и малко синбек звуци за ритъм – само това бе нужно на Crimson Blue да започнат купона. Песните от първия им албум и предстоящия да излезе скоро втори („The Angelic Performance“) придобиха съвсем нови оттенъци. Макар и едва трети концерт на групата в това ново (под)амплоа, вокалистката Dani звучеше повече от уверено, партнирайки си със също така гласовития Andrew. Доброто настроение преливаше от свежата им „олекотена“ музика и зареждаше всеки дошъл по-рано фен.

Прекрасната основа, която Crimson Blue положиха, започна да се тресе от напрежение. Повече от половин час до поредната очаквана среща с Ледената кралица. Колкото и пъти да ни посещава, всеки път ни изненадва: поднася кой от кой по-емоционален и обагрен от музикални контрасти концерти. Така когато черната завеса се спуска и тъмните сенки зад нея оживяват в ‘In for a kill’, нямаме представа какво ни очаква. Една хомогенна смес от стари и нови парчета, много усмивки, викове и искрени чувства. Химията между Tarja и родната публика се усеща отдалеч, а залата кънти от развълнуваните сърца и от двете страни на оградата. Плавното прескачане от песен на песен, от албум на албум бе подходяща формула за смилането на шоуто, в което всеки фен отдаде назаем всичките си сетива за около час и половина.
От несигурното начало с ‘In for a kill’ и ‘500 letters’, нещата започват да си идват на мястото, когато всеобщите фаворити ‘I walk alone’ и ‘Anteroom of death’ доразвихрят музикалната вихрушка, кулминацията на която трае почти до края. Инструменталните надсвирвания, ‘Never enough’, ‘Mystique voayage’, ‘Die alive’ се сипят една след друга и забавят местенето на часовниковата стрелка. В този момент времето е спряло, а изпълнител-публика отново е единна, красива цялост. Tarja ни разказва историите си, води ни към тъмните агресивни метъл дебри и по-цветните душевни широти и в тогава нищо друго няма значение.

Пясъчният часовник все пак напомня съществуването си и вещае началото на края – силно аплодиран и оглушително шумно посрещнат бис. На нашето внимание този път са представени сингъла от миналогодишния ‘Colors in the dark’ – ‘Victim of ritual’, в (не)очаквано добрата комбинация със задължителния Nightiwsh елемент – този път ‘I wish I had an angel’, и изпятата (почти) до последен дъх ‘Until my last breath’. Нима това е краят? Не много още взаимни ласкателства и аплаузи са необходими, за да ги убедим да ни подарят още миг щастие. Специалният бонус подарък тази вечер е вечната Гари-Мурова ‘Over the hills and far away’, от която зала „Универсиада“ ще кънти още дълго.

Краят е неизбежен, а връщането в реалността – болезнено. Но какво пък, Tarja обеща да се завърне скоро, а ние, разбира се, й вярваме безусловно. Не се и съмняваме в поредните сълзи и благодарности, в увещанията й, че сме й като втори (“Всъщност трети, ако трябва да сме точни“) дом. Вярваме, че родната любов й даде подкрепа да продължи концерта си по-гладко от в началото и да го превърне в един от нейните най-запомнящи се на българска земя. Малко ипълнители могат да се похвалят с подобна традиция и такава фенбаза, която ще продължи да иска да изпада в безвремие и да се води без посока в безкрайните светове, които Tarja поднася – с музиката и душата си.

Пък току-виж наистина получила българско гражданство, хаха (:

Очаквайте скоро и снимки от концерта в галерията ни.