Изборът ни за новогодишен купон за първи път падна върху едно китно северно градче и прословутите концерти на открито, организирани от Цонко и Община Каварна.

Това е моя трети роден дом – след  двустайния апартамент в квартал „Пишмана” на Велико Търново и стадион  „Ивайло“ -митичната крепост на болярите от „Етър”. Винаги,  при вида на табелата, указваща входа на метъл-столицата на България, сълзите напират в старческите ми очи. И така ще бъде, докато там се случват истинските и направени от сърце метъл-събития в милата ни Родина.

Какво беше предвидено за феновете в Новогодишната нощ-скромно тържество, с участието на един от най-любимите ми вокалисти в историята на метъл-музиката- Tim“Ripper”Owens. Всички знаем как е започнала „приказката” за този уникален глас, на какви банди е бил вокалист и как се е развила кариерата му през годините. Но за това –след малко.

С любезното съдействие на редица познати  и приятели се озоваваме във фоайето на хотел „Отдих” около 16:00 часа на 31.12, въоръжени с подаръка  за Tim-кашон „Каберне Совиньон”, реколта 2012, барнато с логото на бандата му и залежало в дизайнерските бутилки на винарна „Four Friends”, с. Голямо Ботево, община Стара Загора. Малко след уговорения час, Tim  слиза във видимо добро настроение и се отправя към нас. Ръкостискане, опознаване и представяне на продукта, Ripper, ухилен и видимо зарадван нарамва бутилка и се отправя към стаята си. Репликите от наша страна го връщат обратно, за да разбере, че цялото кашонче е за него. Кратко позиране със специалната селекция и обещано интервю за Metal Hangar 18 в обедните часове на първия ден от Новата година.

Малко по-късно, около 23:00, на площада в Каварна видяхме едно бутиково метъл-шоу, специално за нас, всичките около 300 човека, избрали да посрещнат Новата 2014-та под свъсеното северно небе и сравнително благоприятните температури за концерт на открито. Сет-листът беше разцепен поравно, съгласно предварителната уговорка парчетата бяха 50/50 кавъри на Dio и Judas Priest, лично за мен изненадата на вечерта стана емблематичната  “Scream Machine” на една от бандите му Beyond Fear. Тук е моментът да споменем, че всички гласни и негласни притеснения от участието на БТР, като негова банда, се изпариха. Стегнато, здраво и съвсем на място-като едно органично цяло звучаха те и Ripper тази вечер. Окупирали първите редове-пяхме, смяхме се, вдигахме наздравици и черпихме Tim  с чешка ледена бира. А той ни се отблагодари по един феноменален начин, раздавайки се като за последно на спретнатата малка сцена в красивото и по зимно уютно малко черноморско градче. Заря, хора, целувки и прегръдки-още една година остана в историята, а „Кметъл-ът“  Цонко Цонев доказа, че знае как да реди нещата за радост на феновете, спазвайки една стара традиция.

Утрото настъпи около 11:00, разходка за здраве из парка и време за вкусна каварненска рибена чорба в заведението на любезните ни домакини. Времето напредна, във видимо леко изнервено състояние се отправих към хотела, където беше отседнал виновника за незабравимата предишна вечер. Телефонът е нагласен за звукозапис, моя милост нервно пристъпва към лоби –бара, набелязан  за  мястото на срещата, Ripper слиза от асансьора…и всичките притеснения останаха там някъде. Не ми се случва за първи път да вземам интервю от любим изпълнител, но момчето срути всички бариери за части от секундата. Долните редове не могат да се считат за интервю , а за изключително интересен разговор с приятел, в какъвто и се превърна за мен Tim след края му.

MH 18: Здрасти, Tim, и честита Нова година. Интервюто е за Metal Hangar 18, местен български сайт, който е посветен на любимата ни метъл-музика, имаме удоволствието да  си говорим редовно с наши любими изпълнители, както и да ревюираме техни актуални албуми. Правим го за наше собствено удоволствие и те моля да ме извиниш, ако някои от въпросите ти се сторят прекалено фенски насочени. Тук съм първо от позицията на твой почитател, а журналист не съм бил никога.

Тim: Здравей, честита Нова година  на всички вас, вашите семейства и всички метъл фенове в България. Предпочитам да си говоря с такъв тип хора, които правят нещата от сърце, така че забрави за всякакви притеснения.

MH 18: Прекара няколко дни тук около новогодишните празници, как ти се сториха градчето и хората ? Беше тук и през лятото , как ти се видя  Каварна през зимата?

Tim: В Каварна е прекрасно. Хората са супер любезни, за миг не съм скучал и наистина си прекарах добре, без да преувеличавам. Зимното море има свой собствен особен чар.

MH18: Снощи изнесохте едно наистина здраво участие, заедно с момчетата от БТР. Доколкото знам-репетирали сте всичко това само веднъж на 30.12, без да броим днешния саунд-чек.

Tim: Бандата е страхотна-истински професионалисти. Знам,че те по принцип забиват по-леки неща и тяхната сфера на изява е класическия хард рок, но наистина са едни уникални инструменталисти. Би ли си представил някога, че ще чуеш някога в тяхно изпълнение “Scream Machine”  на Beyond Fear…

…Клатейки глава, казвам че това е било извън най-смелите ми мечти , а ухиления Tim отива до лоби –бара за кафе, донася и на мен едно късо двойно с репликата  „И двамата имаме нужда след такава вечер” , моли рецепционистката да намали телевизора, за да мога да си запиша надлежно всичко на диктофона-телефон и сяда отново срещу мен…

MH18: Сигурно е адски банално, но не мога да не  побутна  разговора ни към  годините, в които бе вокал Judas Priest. Няма да бъда конкретен, разкажи ми това, което ти прецениш.

Tim: Това бяха наистина едни велики времена. Превърнахме се в едно голямо семейство, а те ме приеха по един наистина великолепен начин. Знаеш ли, винаги съм им бил огромен фен и в крайна сметка станах част от магията, наречена Judas Priest. Това беше една сбъдната детска мечта и се радвам, че успях да я осъществя.

MH18: Изминаха доста години, поддържате ли все още връзка с членовете на бандата?

Tim: Доколкото е възможно-да. В крайна сметка -всеки пое по собствен път, но наистина не сме загубили връзка един с друг.

MH 18: В този ред на мисли, какво ти е мнението за заместника на KK Downing -Richie Faulkner?

Tim: Richie е страхотен китарист, пич е и ми е добър приятел. Но тази смяна беше нещо сходно на това, което  стана  в моя случай…По дяволите, Rob Halford си тръгна, а аз трябваше да го заменя…Rob е Rob ,  наистина това е той за  Judas…The Real “Metal God” Himself. Всички си мислеха ,че това e краят, той си е заминал безвъзвратно и че ще наложи да свикнат с мен, нямаше прощално турне и т.н неща, важни за феновете. Такава е ситуацията и с Richie-страхотен китарист е, вписва се идеално в бандата, но аз като фен в момента бих се зарадвал на едно завръщане на КК Downing, поне за сбогуване  с Priest.

MH18: Моля те да разкажеш нещо  за времето си в Iced Earth– една от моите най-любими банди за всички времена.

Tim: Огромна група и наистина прекрасни спомени.

МH18: Какво е усещането да работиш с перфекционист като Jon Shaffer?

Тim: Наистина е доста леко да се работи с човек като Jon. С него станахме истински приятели, а така е лесно. Винаги ме е разбирал, както и аз него. Атмосферата беше прекрасна и наистина се наслаждавах на онези моменти – в студиото, на турне или просто приятелски разговор на чашка.

MH18: Какво мислиш за работата на новият им вокалист Stu Block?

Tim: Страшно харесвам Stu. „Dystopia“ беше страхотен албум, а той наистина подхожда много като глас на Iced Earth.

МH 18: Не мислиш ли, че метъл-сцената ще загуби от липсата на старата му банда Into Eternity?

ТIm: Наистина здрава група, но според мен Stu направи верния избор и пътя на развитието си като вокал на Iced Earth. Oчакват ги много добри времена. Имах удоволствието да гледам и слушам Iced Earth със Stu от бекстейджа на няколко фестивала и наистина ми хареса това, което правят напоследък.

MH18: A успя ли да чуеш новият им албум?

Tim: Знаеш ли, не слушам много нови неща напоследък. Като изключение ще спомена новия албум на Testament „Dark Roots of the Earth” -много ми хареса. Едновременно модерен и посвоему класически траш албум. Удоволствие.

МH18: А какво всъщност се случи в твоята съвместна авантюра с Yngwie Malmsteen. Пя в албума  „Relentless“ от 2010-та. Как стоят нещата сега? Част ли си от групата му все още?

Тim: Ситуацията е наистина странна. Никога не съм обявявал , че спирам да съм част от групата, никога не съм заявявал, че няма да запиша нищо с него отново, нито пък да откажа ново турне. Винаги бих го направил, но просто съм прекалено зает със  собствените си проекти в момента. За мен беше чест ,че се впуснах в това начинание и заявявам, че винаги когато мога и имам време, бих се захванал с огромно желание с това отново. Наистина, нещата които правихме с Yngwie бяха доста по-различни от соловите ми проекти и групите, с които се бях занимавал преди това.

MH 18: Материалът за албумът с Yngwie беше написан преди да се присъединиш към групата.

Tim: Материалът беше написан. Знам накъде биеш, но наистина беше удоволствие да бачкаш с него в студиото. Хората си мислят разни неща, които са леко неверни. Той е изключително забавен пич с невероятно чувство за хумор. А какъв музикант е само… Правеше десетки аранжименти на парчетата от албума, невероятни хармонии и ме караше да ги повтарям и повтарям.

MH 18: Тоест митът за „тиранията” на Yngwie не е верен?

Tim: За мен беше лесно. Той ме разбираше, както и аз него. Знаехме какво искаме и не си досаждахме взаимно.

МH 18: Да си поговорим за другите ти проекти. Dio Disciples?

Тim: Това е вече история. Реших да спра с тях, тъй като имам нужда да се фокусирам върху собствените си проекти, които не са малко. В Каварна снощи направихме една по-класическа подборка от кавъри, все пак беше Нова година и хората искаха да чуят нещо по-различно от песни на Beyond Fear и Tim „Ripper“ Owens. Такава е ситуацията около Dio Disciples. Официално не съм обявил, че съм приключил завинаги с тях, но плановете ми са да акцентирам върху моите банди, с които също да правя и кавъри на бандите, в които съм участвал през годините. Ето един примерен сет-лист: 3-4 парчета от Jugulator, няколко от Demolition, малко Iced Earth, Winter’s Bane, Beyond Fear.

МH18: Charred Walls of the Damned?

Тim: Ще включа със сигурност и нещо от двата албума на Charred.

MH18: Активна ли е групата все още?

Tim: O, да, разбира се…Проблемът там е, че много трудно бихме се събрали за турне, знаеш, че всеки от бандата си има основно занимание. Richard Christy e постоянно в радиото (бившия барабанист на Death, Iced Earth, Control Denied има свое собствено радиопредаване и също така е част от шоуто на Хауърд Стърн). Но пък двата албума бяха доста успешни, продават  се добре и по-скоро това ще е основното ни занимание с Charred Walls of the Damned-да записваме и да продаваме албуми. Очаквайте нов албум през тази година.

МH 18: Честно казано –предпочитам първият от двата албума (едноименният дебют от 2010). Ти какво мислиш по въпроса?

Tim: Споделям мнението ти, на мен също ми допада повече. Може би защото в наследника му „Cold Wind of Timeless Days”  вокалите са доста по-тихи. Но и той си остава един добър албум, който феновете харесват.

MH18: Не мога да не те попитам за участието ти в проекта по случай годишнината на звукозаписната компания Roadrunner, наречен “Roadrunner United”

Tim: Не бях част от лейбъла, но им трябваше някой, който да изпее нещата  на Кing Diamond, както знаеш той не беше в добро здравословно състояние тогава …Цялото шоу беше един невероятен купон-на сцената и в бекстейджа с всичките тези музиканти и приятели, които взеха участие в юбилея. Организаторите бяха предвидили всичко, включително и вечеря, на която бяха поканени и жените ни. Незабравим момент. Ще ти издам и още една малка тайна-парчетата от този концерт, които изпълних тогава -„Abigail “ на King Diamond,  „Аlice In Hell“ на Аnnihilator и „Curse Of The Pharaohs“ на Mercyful Fate,  ще бъдат включени в сет-листа за бъдещото ми лятно турне. Навярно ще изпълняваме и неща като Mr.Crowley също.

Ухилвам се , доволен като добиче на хубавата новина, а Tim, видимо развеселен от мазната ми физиономия забива поредния пирон:

Тръгнали сме на откровения, ти си първия човек, на когото ще споделя, че планирам със собствената си банда лятото да направя турне , на което ще изпълняваме целия Jugulator на Judas Priest….

Това вече започна да ми идва в повече, казвам му, че много хубаво не е на хубаво, а пича ме успокоява, че е редно и аз получа нещо като новогодишен подарък в замяна на хубавото вино. Поразвеселени продължаваме:

MH18: Какво да очакваме от Beyond Fear?

Тim: Влизаме за запис на нов албум още през януари. Всичко е готово, наистина е удоволствие да се работи с тези момчета. Знаеш ли, свирил съм със страшно много невероятни музиканти , но един от любимите ми китаристи си остава John Comprix от Beyond Fear, с него се разбираме перфектно и сме като братя (John участва още и в соловия проект Tim „Ripper“ Owens, Winter’s Bane, Ringworm…), но човече, аз съм имал щастието да работя с Glen Tipton и КК Downing в Judas Priest…Не мога да не спомена и Jon Shaffer от Iced Earth, но един човек винаги ме е изумявал, и това е Yngwiе. Той обожава да свири и го прави с часове. Нещо, което сигурно не знаеш е, че той е страхотен блус-китарист. Хората са свикнали да го приемат като един зверски бърз и супер-техничен китарист, но те уверявам, че със същото удоволствие свири и блус, имам чувството че  тази музика му е в душата, редом с всеизвестната му страст към класиката. Craig Goldy също е един от любимите ми китаристи…В крайна сметка –имал съм честта да работя с едни от най-великите китарни майстори на Планетата и съм страшно благодарен на съдбата за това.

MH 18: Познавайки те като работохолик, няма начин да не си захванал нещо ново?

Тim: Стартирахме още два проекта, включващи световно известни имена от метъл-музиката и скоро ще чуете новини около тях, участията наживо ще бъдат обявени много скоро. Единият се казва TRED, вече имаме няколко демо версии, а участие вземат музиканти като Mike Orlando от Adrenaline Mob(китари), Ruddy Sarzo (бас), A. J. Pero от Twisted Sister на барабани.

Другият проект, наречен “Project Rock”, е по-скоро като трибют-банда, ще изпълняваме парчета от репертоара на групите, за които участниците свирят или са свирили през годините- членовете са James Kottak от Scorpions, Keri Kelli (Slash’s Snakepit и Alice Cooper), Ruddy Sarzo (бас) и Teddy ‘Zig Zag’ от Guns”N Roses.  Освен това  вече имаме 9 демо версии на парчетата за първия ни албум,  който ще е доста по-лек от материалът ми с Beyond  Fear например, чийто втори албум е доста по-тежък от дебютния.  Но това е съвсем нормално , обичам да се занимавам с разнообразни неща в метъла.

Хората често ме питат –защо не се захванеш само и единствено с Beyond Fear. Отговорът е много прост-ако го направя, трябва да си намеря  работа за 40 часа в седмицата, от която да се изхранвам. Предпочитам да го правя с музика, а възможността да развивам соло кариера, обиклаляки по Света и свирейки с такива огромни имена от метъл-сцената,  дори и с местни банди както бе снощи  е за предпочитане, не мислиш ли ?

МH18: Наред с неизброимите ти проекти, банди и активна концертна дейност имаш време да се занимаваш и със собствен „метъл-ресторант”

Тim: Да, така е. “Ripper’s Rock House” e много близо до родната ми къща в Акрон, Охайо. Прекрасно местенце, където можете да хапнете вкусна традиционна храна, да пийнете чаша вино или бира, а за финал да се насладите на любимата си музика-като започнем от акустични концерти и стигнем до участия на Beyond Fear…Летя днес, а на четвърти януари ще имам участие, дано остане време за почивка преди това .

MH18: Няма да досаждам повече, за да можеш да си починеш преди полета и още веднъж ти благодаря за прекрасния концерт снощи, както и за специално отделеното време днес.

Tim: Удоволствие бе за мен че се запознахме, винаги си добре дошъл в ресторанта ми, когато наминаваш край Акрон. (Прецених за ненужно  да обяснявам, че Акрон, Охайо не е от честите ми  дестинации за обиколки). Още веднъж благодаря за виното, което ще транспортирам в полупразния ми куфар , дано пристигне цяло.

Настана време за раздяла-ние към Варна и Стара Загора ,а Тim Ripper Owens-към Охайо, САЩ. Но с обещания за нова среща през лятото в Каварна, мястото където понякога се случват чудеса…Особено по Нова Година. Една мечта по-малко вече е в историята.

ПП:Материалът се посвещава на всички мои любими приятели от Велико Търново, Варна, София и Стара Загора, които по една или друга причина не успяха да бъдат с нас в новогодишната нощ.