THY WORSHIPER – Klechdy (2016)
THY WORSHIPER винаги са имали по-нестандартна визия и музикална тематика, свързана с природата и окултното. Както повечето твърди групи от жанра и при тях има дълбочина и в един доста по-философски аспект, всичко изглежда много умерено и правилно.
„Klechdy“ е четвъртият албум на поляците, който е меко казано шедьовър и всъщност още отначало ме грабна обложката: мистична фигура с венци от двете страни, които в моето съзнание се свързват със закономерността на живота и смъртта, или по-скоро – с единствената ненарушима хармония в света.
Свикнали сме, че блек метълът е най-силно взаимстван от нордическата митология и това е вече толкова употребявана тенденция, която, макар и да дава на хората да усетят частица от суровата същност на Севера, точно заради масовото й налагане е загубила част от магията си.
Полша не е Норвегия. Липсват й фиорди, северни сияния и дълги полярни нощи. Затова и най-вероятно THY WORSHIPER не се опитват да подражават на норвежците в това отношение. Те са избрали различен подход. Това, което чуваме в „Klechdy“ няма общо с викингите, но въплъщава идеите на една също толкова древна култура – славянската. Композициите в „Klechdy“ ни връщат към собствените ни корени, далеч във вековете – неясен, но силен спомен за мъката и силата на един народ.
Песните са 12 като албумът е разделен на две части:
Disc 1
- Gorzkie żale 08:30
- Wila 04:47
- Marzanna 06:07
- Halny 06:43
- Post Coitum 02:25
- Wschody 10:46
Disc 2
- Zioła 07:21
- Słońce 05:08
- Grzyby 06:30
- Dziady 11:01
- Żywot 02:16
- Anielski orszak 08:12
Разбира се, не всички парчета са бързи, или са с тежки рифове и монотонни ударни. В инструментала Post Coitum (който, да си призная, е най-добрата композиция от първата част според мен, въпреки че изобщо не е kvlt) чуваме цигулката, наред с други народни инструменти. Другата песен, която прави силно впечетление и с текста си – Slonce, е от втората част.
Klechdy e много добра акомпилация, защото съчетава чисти женски вокали, но не посредствени, а в същото време музиката е ритуална и леко авангардна. Има леко разминаване между разбирането ми за перфектен блек метъла вокал и стила на пеене на Marcin Gąsiorowski, който за съжаление не може да мине норвежците – (сетете се за Hoest), но всъщност не е и необходимо, защото придава коренно различно въздействие. Атмосферата на THY WORSHIPER вдъхва страх, болка, тегли ни към мрака. Преди всичко това което ги прави толкова забележителни е начина, по който представят грозната и плашеща, дори леко извратена до известна степен природа на хората и техния живот, но въпреки това, някъде там има скрита светлина.
Албумът е новаторски и всеки, който иска да чуе нещо различно би бил заинтригуван.
Оценка: 9.5 /10
За фенове на Аркона, DRUDKH, Nokturnal Mortum