THRASHING MANIA V и с думи
За повечето хора 31-ви Октомври беше повод да облекат всевъзможни откачени костюми и да обикалят по хелоуински партита. За 50-60 човека обаче този ден беше един по-различен празник – още по-мрачен и дългоочакван. Пременени в обичайните костюми – елеци с нашивки и ластици, феновете бяха готови за истинско шоу.
Малко след 19.00ч. на сцената в клуб The Box вече бяха познатите ни сърби от Space Eater. Много приятна и неочаквана изненада, защото по първоначален план други групи нямаше да има. Но колкото повече, толкова повече – групата определено е спечелила верни фенове сред българската публика с предишните си три посещения. Някои от тях дори бяха на концерта само заради нея. Началото бе поставено със ‘ Say your prayers ‘ от албума ‘ Aftershock‘ (2010г.) Момчетата бяха в супер готино настроение и готови да се забавляват заедно с нас. Гледката беше обичайната – куфеещи глави, вече се заформяха първите стабилни погота, а Даро, като най-елегантният от всички ни, непрекъснато скачаше на крауд сърфинг. 😀
Групата ни зарадва с чисто новото си парче ‘ Daisy Cutter ‘, което бе изпълнено на живо за първи път! Последваха песни и от двата албума на бандата, като атмосферата ставаше все по-силна. Space Eater са чудесни музиканти, които правят страхотна музика и знаят как да запалят публиката. С ‘ Crush, Kill, Destroy ‘ концертът се пренесе на едно друго ниво и вече нямаше човек, който да остане статичен. За финал, разбира се, остана песента ‘ Space Eater‘, която накара цялата публика да скандира името на бандата.
Последва кратка пауза, в която успяхме да окупираме мърча на Necrodeath, което допълнително ни направи още по-нетърпеливи сечта да започне по-скоро. Не след дълго на сцената излязоха Peso, Pier и GL, забивайки началото на първото парче от новия албум ‘ Idiosyncrasy ‘. Веднага си пролича смяната на атмосферата – вече никак не беше веселяшко и отнесено – с излизането на Flegias всичко стана мрачно и злокобно, а погледите ни бяха приковани от свирепите му сини очи.
Моментално се развихри помитащо пого, а групата избухваше. Суров и мощен Блек/Траш ни заливаше от началото до края. Скоро последва една любима на всички ни и превърнала се в класика песен – ‘ Forever Slaves ‘, след която със сигурност всеки е изгубил по някоя гласна струна. За сметка на това, GL се справяше с неговите внушително, а ние имахме радостта да виждаме отблизо как пръстите му препускат по баса с бясна скорост. От ‘ Into The Macabre ‘ – албумът с най-ъндърграунд и най-тежко звучене, чухме Necrosadist, At The Mountains Of Madness и жестоката Mater Tenebrarum – сбъдната мечта за болните фенове на тази банда! Последва кратка почивка с по-лиричната ‘ Queen of Desire ‘ за да ни подготви за може би една от най-очакваните песни, а именно ‘ Master of Morphine ‘ – цялата публика крещеше уникалния текст на това парче! Pier демонстрираше виртуозните си умения с жестоки сола, а Peso беше напълно откачил зад барабаните като постоянно поддържаше контакт с публиката, въпреки че беше на по-заден план. Именно на него се дължи неповторимото звучене на тази банда и тя винаги ще се отличава от останалите.
Компания дойде да ни прави и Luka – вокалистът на Space Eater. Концертът премина в непрекъснати погота и за жалост твърде скоро дойде време за последната песен. Убийственият кавър на ‘ Sodomy and Lust ‘ на Sodom ни довърши напълно! За съжаление времето на групата вече беше изтекло и това, че не изпълниха всички предвидени песни леко разочарова някои от нас, НО по-важното беше, че групата ни помете и че изобщо имахме възможността да ги гледаме в България. Радостта стана двойна, когато организаторът на концерта Атанас ‘ Saxon ‘ Димитров и Танка, собственикът на бар Траш Зона, обявиха, че на следващата вечер Necrodeath ще направят напълно безплатен концерт в бара! Малко групи биха жертвали свободния си ден между концертите за още един непредвиден такъв, така че трябва да се чувстваме адски щастливи от възможността да гледаме такава банда два пъти за два дни. Да се надяваме, че съвсем скоро ще има и трети!
Ето снимките:
„с излизането на Flegias всичко стана мрачно и злокобно, а погледите ни бяха приковани от свирепите му сини очи.“
По ей такива малки чаровни подробности винаги се познава пола на автора на репортажа. Без капка сексизъм 🙂