The Gathering Of Autumn Souls – Day III

Третият ден на фестивала AUTUMN SOULS OF SOFIA 2016 започва рано с посрещането на може би най-очакваната от феновете група на този фестивал – ESOTERIC. Музикантите се оказват изключително скромни, непретенциозни и отзивчиви. В ранния следобед в Live&Loud е все още тихо и почти празно. Освен ESOTERIC, които трябва да направят саунд чека си, в клуба пристигат и родните INVIDIA. Групите, които ще ни съберат в тази есенна вечер на 15 октомври са невероятно колоритни и стилово разнообразни, а краят на шоуто се оказа изненадващ дори за организаторите.

INVIDIA са една от наистина добрите ни блек метъл групи. Още когато албумът им „Deep into the Moonlight“ излезе се размечтах да ги видя на живо. Епизодичните им концерти обаче някак все не съвпадаха с личния ми график. Затова участието им в AUTUMN SOULS OF SOFIA 2016 беше нещо, което очаквах с нетърпение. Сетът им съдържаше песни от цитирания албум, две нови композиции (дано скоро ни зарадват с нов албум) и кавър на Satyricon – „The Pentagram Burns“. Споделиха, че са били подготвили и кавъри на Immortal и Dimmu Borgir, но времето не стигна.

Точно както колегите си от HUMANITAS ERROR EST, LEBENSSUCHT също идват от Лайпциг. Съвсем нова група, основана едва през миналата година, през лятото издаде първото си (и единствено засега произведение) ЕР „Fucking My Knife“. Изкуството, което обаче носи в себе си и със себе си би могло да бъде сравнено единствено с така наречения движенчески театър на френските хореографи, в който езикът на тялото е основно изразно средство за предаване на послание. Трудно се поддава и на описание, просто ТРЯБВА да го видите. Да го изживеете. Главни действащи лица в проекта са S Caedes – основни вокали и Déhà – китара, бас, вокали. След като предната вечер гледахме шоуто на HUMANITAS ERROR EST, някакво лъжливо усещане, че вече знаем за какво става въпрос витае наоколо. Не и със LEBENSSUCHT. Разкъсани, кървави дрехи в невинен искрящо бял цвят. Сякаш символ не на невинност и радост, а на отчаяние и желание за смърт. Превързани с бинтове китки с още незарасли рани от ритуал по самонараняване, и лудост. Лудост която пропива в подсъзнанието и започва да изтръгва от там вкоренени психотични помисли и мании. Питали сте се някога как би изглеждало истинското лице на депресията, на дълбоко личностно разстройство или непобедима фобия?! Онова гротескно, изкривено от болка тяло и лице, което би могло да живее само в съзнанието на болен, но… оказва се и някъде във вашето подсъзнание. LEBENSSUCHT ще ви го покажат. И нещо повече, в тяхното представление ще откриете и себе си. Собствените си страхове, скритите си болки, неизкрещените рани, които все още кървят и обагрят искрящото бяло на душата ви с незаличими алени петна. „WHO ARE YOU?!, крещи S Caedes. Да, кой си, от къде идваш и на къде си мислиш, че си се запътил?! „Болката е вратата към тяхната евдемония.“ е философията на групата. Лечението или по-скоро забравянето на една болка чрез друга си е добра формула и поне за малко, наистина те кара да се почувстваш щастлив… след като си изплакал всичките си инфектирани сълзи.

Set list LEBENSSUCHT:

Fucking my knife
Beloved depression
Until we die
Improvisation

И след като LEBENSSUCHT ме оставят с чувството, че нищо повече не искам да слушам и гледам, окървавената, напоена със сълзи сцена е щурмувана от сръбските бунтари REDENIK. Свежият им агресивен кросоувър/траш влива животец в телата и мозъците, които бяха опустошени само преди минути. Съдейки по текстовете им, които са предимно на родния сръбски и те си падат отявлени естети и оптимисти. REDENIK наистина внесоха много колоритна нотка сред преобладаващите странни мрачни птици на фестивала, особено с Majmun зад барабаните и Pakost зад китарата. Дано скоро обобщят творчеството си в студиен албум, за да можем да го оценим по-пълнокръвно.

И разбира се резкият контра пункт между депресия и агресивен бунт, трябва да прелее в нещо по-есенно и хармонизиращо, защото започваме да се чувстваме малко хаотично. EVADNE сякаш успяват да обединят различните енергии и от този момент да ги канализират в общ флуид, чиито отделни вибрации все пак остават ярки и индивидуални. EVADNE идват от страната на страстта и фламенкото, но музиката им носи една друга, мрачна страст. Страст, която обсебва и чрез, която усещаш ласката на мрака. Мелодии, в които се съдържа топла красота и аристократична меланхолия. Сетът им някак плавно и тематично отвежда към следващата група.

ZATOKREV. „Funny music for funny people“, пише на стикерите им. Хм, дали?! Със стаж почти колкото испанските си колеги, но с двойно повече албуми. Класическият Doom/Death тук е смесен с кален Sludge, което прави музиката на швейцарците още по-угнетяваща и „мръсна“. Посрещнати с почти същата еуфория като ESOTERIC, което показа, че не са ново име за българските фенове. Доволно продължителния им сет ни подготвя физически, психически, ментално и както решите за сета на хедлайнера на вечерта. ESOTERIC. По тяхно искане размениха сетовете си със SELVANS, но пък мисля така се получи по-добре, тъй като феновете бяха стилово подгрети. Защото Funeral Doom/Death метълът на британците трудничко се преглъща от неподготвен слушател.

За професионализма и музикалната история на ESOTERIC едва ли има нужда да ви говоря. Сетът на британците директно изстреля феновете им на пътешествие сред неподдаващи се на описание вселени. Фюнерал дуум и щастливо усмихнати лица е малко несъвместима комбинация, но някои от присъстващите споделиха, че дори не са мечтали да видят ESOTERIC на живо. Признавам, аз не съм много на „ти“ с този стил. И вместо да продължа да ви отегчавам с общи приказки, ще очакваме разказа за ESOTERIC на нашата колега Ася Пешева.

Преди сета на ESOTERIC, Adde Outlaw обявява, че след като приключат сетовете на всички присъстващи в програмата групи той иска да ни подари още един сет с Angrepp. Това хвърля в еуфория присъстващите, защото Adde отдавна е станал любимец на всички присъстващи – и фенове и негови колеги музиканти. И ако някога сте се питали какво правят блек метъл музиканти, когато се съберат на купон и градусте се покачат… Ами пеят акапелно песни на Manowar. Да забавно беше да чуеш и видиш музиканти от HUMANITAS ERROR EST, DEN SAAKADTE, IXXI, Månegarm да пеят в хор точно това.

SELVANS са групата, която чаках с най-голям интерес. Още когато реших да правя ревюто на алубма им „Lupercalia“ и разрових по надълбоко за концепцията около, която е изграден останах впечатлена. Нещата са мислени и алхимичната смес между музика, текстове и живо изпълнение наистина успява да предаде духа на древния римски култ. Култът към вълците, женското начало и Фавн. В музиката на италианците има толкова огън, че неусетно въвлича в умопомрачение. Точно както пан флейтата на Фавн е омайвала всичко живо да го последва в нескончаем танц на лудостта. Въпреки малките технически проблеми, които понякога са неизбежни при живо изпълнение SELVANS са перфектни на живо. Внушителни и омагьосващи. Selvans Haruspex е невероятно въздействащ фронтмен и демонстрира пред нас основните моменти от ритуала Луперкалия. SELVANS са подготвили сплит с аржентинския one man проект Downfall of Nur, в който са включени традиционни инструменти, а тематиката е дуализмът между Луната и Слънцето.

Set list SELVANS:
Matavitatau
Versipellis
Hirpi Sorani
O Clitumne!
Lupercale

Стрелките на часовника вече са минали в новия ден, а сцената е време да заемат бургаските дет метъли THE REVENGE PROJECT. Една обичана от родните фенове банда. Мястото на вокалиста им Max Pain беше заето от Woundheir от Dimholt, който въпреки притесненията му се справи страхотно със задачата си. Петнадесет годишната история, която бургазлии имат зад гърба си определено буди респект, а излезлият в края на миналата година техен албум „Figment Paradise“ събра много положителни отзиви. Макар и вече редиците да бяха пооредели феновете, които ги подкрепят бяха там и им засвидетелстваха своята обич.

Adde Outlaw не се бави излишно и почти веднага след като THE REVENGE PROJECT напускат сцената той я атакува с Angrepp. Въпреки, че нощта вече клони към сутрин и жизнените ни сили са напълно изцедени, енергията, която Angrepp ни пращат от сцената и искрената радост на Adde от това, че може да свири отново за нас буквално ни възкресяват. Политат развяти коси, разменят се наздравици. Angepp повториха почти целия си сет от предната вечер, като там разбира се беше и Ghoul от HUMANITAS ERROR EST за бис на „True Old Soul“. Идват и колегите им от DEN SAAKALDTE, които развяват коси пред сцената.

Е, като за край ми се искаше да кажа нещо мъдро, или поетично или… Единственото, което ще кажа е, че съм безкрайно щастлива, че това събитие съществува. Защото то се превръща не само в среща на фенове с любими музиканти, но и в истински артистичен форум, на който музикантите от различни стилове, държави и с различен поглед върху музиката си, могат да прекарат време заедно. Да споделят идеи, емоции и изкуството, което правят. До нови срещи Есенни души!