TEXAS-ко торнадо в центъра на София
Шотландската поп-рок сензация TEXAS изнесе първия си концерт у нас. Формацията зарадва българските си почитатели в топлия октомврийски ден с шоу в зала 1 на НДК, което ще се помни дълго време. Първоначално, концертът трябваше да се състои на 21-и юни, но поради форсмажорни обстоятелства бе отложен за началото на октомври. Което не попречи на най-верните фенове на групата да заявят присъствието си рано-рано.
TEXAS не са особено популярни в България, макар, че минават за една от най-успешните британски банди в жанра. Дали заради това, или заради цените на билетите, залата не се напълни. Присъстваха около 1500 зрители. От друга страна, обаче, това бяха едни от най-горещите почитатели на групата и това си пролича в хода на концерта. Но да следваме хронологията на събитията.
20:00 бе предварително обявения начален час. Входовете бяха отворени доста по-рано, а около тях бе спокойно. Зрителите влизаха безпроблемно, а в залата любезни разпоредители помагаха на хората да си намерят местата. На фона на приятната музика полупразното помещение не бе приятна гледка, но… такива са реалностите.
Около 20:15 ч. на сцената се появиха подгряващите – електронният проект KVASIR. Всъщност, “подгряващИ” е силно казано, тъй като своето място зае един-единствен изпълнител, играещ ролята на диджей. Музиката наподобяваше 90-тарско техно, но за разлика от класическата техно музика бе разнообразна, присъстваха и вокални партии. Озвучаването бе на високо ниво, светлинното шоу – също. Ексцентричният музикант бе нахлупил на главата си каска, чиято предна страна представляваше нещо като екран, по който течаха различни цветни линии. Типично за стила “дарк техно”, който е характерен за проекта. Изпълнителят представи 4 композиции, като при последната бе подкрепен от китарист. След 20 минути, в които публиката се почувства като в дискотека от края на 90-те години на миналия век, диджеят благодари и излезе.
Настъпилата пауза не доведе до драстично увеличение на присъстващите. Така характерното пропускане на подгряващите този път отсъстваше. Някои зрители напуснаха залата за малко, други се впуснаха в сладки приказки, но всички трепетно очакваха появата на хедлайнерите. 20-ина минути продължи чакането, след което залата потъна в мрак и на сцената започнаха да излизат музикантите. Последна се появи уникалната фронтдама Sharleen Spiteri с китара и без много забавяне хвърли почителите в ритъма на първата песен – големият хит “I Don’t Want A Lover”. Последваха други известни парчета – “Summer Sun” и “Halo”. В тези минути залата се превърна във врящ котел. Още от първите секунди зрителите се изправиха на крака и изкараха така целия концерт. Вихърът на забавата бе подклаждан непрекъснато от изключителната фронтдама. В началото тя като че ли бе изненадана от положителната реакция на публиката и го отбеляза. “Какво правихме, къде бяхме през всичките тези години и чак сега идваме тук при вас?”, запита риторично Spiteri. Групата и в частност певицата, бяха в настроение и във форма, въпреки, че вокалистката на няколко пъти в течение на шоуто повтори, че това е последният им концерт от турнето и на следващия ден се прибират у дома в Шотландия. Между песните Sharleen разказваше различни истории, включително подробности от турнето, демонстрирайки тънко чувство за хумор. Не спираше да сипе комплименти и за публиката, а в самото начало дори слезе в първите редове и си поговори с някои фенове. А в следващ момент извика човек от предно стоящите и го помоли да й даде телефона си, за да направи клип на екзалтираните зрители. Очевидно предоволна от поведението на присъстващите, шармантната певица на няколко пъти каза, че ще включат страната ни и в следващите турнета, така, че да ги очакваме отново. Не се мина и без традиционното разпяване на присъстващите, което фронтдамата проведе доста умело. Сред почитателите се забелязваха предимно представители на средната и над средната възраст, но имаше и доста млади фенове. TEXAS изпълниха песни от богатото си почти 30-годишно творчество, а в програмата им бяха включени и два кавъра – “Tired Of Being Alone” на Al Green и “Suspicious Minds” на Mark James, позната на широката аудитория в изпълнение на Краля Elvis Presley. Енергичната Spiteri не спираше да се движи по сцената, да подканя и без това активната публика. Всяка песен бе представяна по изключително атрактивен и неповторим начин. На фона на изключителната фронтдама останалите музиканти леко бледнееха, но пък всички заедно показаха, че са добре смазана машина и всеки елемент си знае мястото и си върши работата по перфектен начин. Към края на шоуто Sharleen не пропусна да поздрави и да благодари на момчетата, които се грижеха за осветлението, озвучаването (което бе повече от перфектно) и които помагаха около сцената.
Концертът вървеше към финала си. Последните 3 песни от основната програма бяха от най-популярните и бяха изпълнени почти изцяло с помощта на феновете – “Black Eyed Boy”, “Inner Smile” и “Say What You Want”. След края на последната песен музикантите оставиха инструментите, благодариха на публиката и излязоха. За кратко. Сподирени от възторжените възгласи и овации на зрителите, Spiteri и компания излязоха отново пред феновете и изпълниха наистина последната песен за вечерта. Преди да я изпълнят обаче вокалистката каза, че я знаем със сигурност, помоли китариста да изсвири първите 3 акорда и ако не я познаем, щели да си тръгнат, без да я изпълнят. Това не се случи, защото още с първия акорд на “Suspicious Minds” зрителите избухнаха за пореден път. Много раздвижената и по TEXAS-ки направена кавър версия на песента се хареса на феновете и те не спряха да танцуват до последната възможна секунда. Краят на песента беляза и фактическия край на шоуто. Sharleen за пореден път благодари на подивялата публика, също за пореден път заяви, че групата я обича и заедно с останалите се оттеглиха окончателно. Доволни и предоволни, почитателите с усмивки на уста също си тръгнаха и потънаха в тъмната октомврийска нощ, осъществили още една концертна мечта.
Сетлист:
1. „I Don’t Want A Lover“
2. „Summer Sun“
3. „Halo“
4. „Everyday Now“
5. „Thrill Has Gone“
6. „Let’s Work It Out“
7. „When We Are Together“
8. „In Our Lifetime“
9. „Tell That Girl“
10. „Tired of Being Alone“ (Al Green cover)
11. „The Conversation“
12. „So Called Friend“
13. „In Demand“ (acoustic)
14. „Black Eyed Boy“
15. „Inner Smile“
16. „Say What You Want“
Encore:
17. „Suspicious Minds“ (Mark James cover)