ТДК (2017)

Първият албум на ТДК предизвика дълга и отровна дискусия в екипа на Metal Hangar 18. А какъв по-хубав повод от този да Ви покажем двете най-крайни мнения на наши автори по „темата„. Ето ги и тях:

Минали са едва няколко часа от премиерата на събраните най-сетне в цял дебютен албум проповеди на подземните пловдивски сенки от ТДК. Именно тях, или поне в по-голямата си част, чувахме да се промъкват откъслечно тук и там между пушеците и тъмнината на ъндърграунда през последните няколко години. Но това съвсем не е нов албум, не. Не очаквайте това. По-скоро е добре премислено и изпипано докрай словесно и звуково въстание от системата такава, каквато я познаваме всички. Не е онзи фастфууд, който да изконсумирате набързо и чиято опаковка да захвърлите апатично в кошчето. Дори напротив – това безименно издание сякаш е създадено да промени нещо, да бутне статуквото. Или поне да спре погледа ти само за миг. Самият физически носител (от чиито първи тираж са създадени само 100 броя), е мистериозен предмет от друга епоха – вехта на вид кутия, скрила в себе си черен ключ (флаш памет) към душата ти, под който лежи кървав паспорт изписан в 84 страници, чиято роля е да довърши и допълни всичко онова, което ще ти се случи по време на 45-те минути музикално съдържание. Ако решите все пак да изконсумирате всичко това онлайн, тук можете да откриете кратки пътеводители към всяко от парчетата. А музиката, която се отключва с онова въпросно ключе е… необятна. Като под хипноза омагьосано слушам всичко отново, за пореден път. Не търся стилове тук, не намирам смисъл от това. Всяко от парчетата е като отделен изживян епизод от собствения ти живот. Зад всяка фраза усещаш намек. Зад всяка дума – подтекст. Чувстваш се предизвикан, заинтригуван и превъзбуден. От нестандартни мелодии, пропити с фолклор, по бурни мътни води текат стиховете на модерен поет. Позован на безсмъртни текстове на предците, той разгръща същността си и облича поредния ти сив ден в красота и смисъл. След всичко това изслушваш търпеливо онзи „Манифест На Страха“ накрая и съвсем потъваш в тегави спомени. Инфлация, недоимък и мизерия. Погрешно разбрана демокрация. После преврат, преход и приватизация. Смачкани родители, прибиращи се вкъщи по тъмно с единия хляб под рамо, с мръсни ръце и крака до коленете в кал. На всичко това нашето поколение стана неволен свидетел и с това много от нас и до днес тъжно свързват детството си. Нещата не са се променили особено за тези 30 години. Има обаче една малка разлика – вече ние сме на ход. Просто защото…

„Ние сме способни да превърнем тази държава, както и света, в осъществен блян. Ние сме последните първи. Окървавени от думи, обидени от реалност, но с глави над тинестото море. Бремето е върху нас. Ние нямаме право да се провалим.“

iDTemplar 10/10

==

Единствената причина да пиша този текст е милата подкана на колегите от МХ18 да споделя мнението си, както и разочарованието и вероятно твърде големите ми очаквания… Изкушавах се да цитирам друг наш автор с „ТДК – ?!“, но реших все пак да напиша какво стои зад моите „?!“. Там е един неопределим компост от непремерено и безцелно смесване на стилове, ненужното и неуместното използване на текстове на Вапцаров и Иля Велчев, безкрайни речитативи и изобщо – всичко, което сме чували неведнъж по клубовете в сета на ТДК през последните 2-3 години и … нищо ново. Как стигнах до тези изводи? С нетърпение си пуснах днес новия албум на ТДК, очаквайки „нов“ албум, и нещата тръгнаха добре с първото парче – „Сия Спонтанна“. Вярно, не е ново, но мелодичните и оригинални рифове галят ухото, хубаво смесват прогресив с фолклорни елементи тук-там  и изобщо – красиво, въпреки твърде силното влияние на моменти от съгражданите Smallman. Дотук – добре. Подават идея, настроение, въвеждат те в едно различно измерение, готов си за последващото развитие на темата и … то не идва. Следва постоянна деградация и в музиката, и в текстовете. Съвсем неоригиналното ползване на валс ме кара отново да асоциирам с други групи, но постепенно се извисява в сърдито кресчендо, което почти изтрива усещането от предното парче. Следват 3 още по-сърдито изкрещени парчета, почти еднакви… С началото на „Мебели“ се завръща плаха надежда, но парчето неочаквано свършва преди дори да се е разгърнало… Нямам много време да се чудя „защо така?“. Усилващ се, меланхоличен и докосващ звук на кавал, този път фолклора не е само елемент, отново става красиво и следва ненужен речитатив, който убива музиката. И тук достигаме до най-ниската точка. Слушам най-безсмисленото използване на стиховете на Вапцаров, отново се чудя защо, но после се сещам за предишните текстове – едно -две изречения обхващат цялата песен – вероятно са искали да кажат нещо, но не са намерили свои думи. Е, добре, но защо и Емил Димитров, по дяволите? ЗАЩО??? Отивам на страницата на групата, просто да направя справка за стила им и чета „пост-естрада“!!! Тук вече се чудя защо пиша за това изобщо… Не понасям лигавата сантименталност и липса на музикално съдържание в над 90% от българската естрадна музика. Но още не е свършило. Даже не зная как да нарека пост-комунистическата реч в края… Започвам да се чудя дали включването вулгарната им про-пънк версия на „Ралица“ с „вкусната вагина“ не би билo по-добро решение за освежаването на този „албум“, отколкото социално-политическото назидателно обвинително послание в края….

В заключение, момчета, можете мнооого повече, оставете позата и безсмисленото следване на вече съществуващи успешни формули, престанете да се опитвате да бъдете месии – в съвременния свят за такива място няма. Просто погледнете в себе си, докоснете собствените си чувства и ни дайте музиката, която чакаме!

Rhiannon 3/10

 

ТДКdebut

 

 

 

  1. #1 написан от Деян Янков (преди 2 години)

    Искам да напиша отговор, на второто мнение. Първото е ясно, че е от фен :))) и там няма какво да се каже.

    1. Емил Димитров не е от музиките, които биха могли да са пример за мега качествена музика.
    2. Независимо от това, една музика носи не само моментно настроение, а носи настроението на епохата, в която се изпълнява. Това, че ТДК използват текстове (при това страхотно на място и вписано в цялостната им концепция) от соц времето – може да се разглежда по много начини – но в никакъв случай не може да се каже, че не е на място. Се едно „по наше време каква музика имаше, тия сега всичко развалят“. Егати пенсионерското мнение, честно. По същата логика Goda save the queen е парче, което не е на мястото си. Демек никва логика. В музиката логика няма – има емоция, настроение, и хиляди други неща.
    3. Един приятел ми каза, че не можело рок банда да прави кавъри на Емил Димитров – това не са кавъри в никакъв случай – това е преход от една епоха в следващата – и музиката е единственото нещо, което може да премине епохите, политиката, и всичко останало. Стига да е направена като хората.
    4. Малко и на мен са ми позьори ТДК. Ама по тая логика – всички артисти са малко или много позьори – да, за бой са си, ама така се ражда изкуството – трябва търпимост за глупостите на артистите.
    5. Това, че могат повече – може и да могат – ама ако не се подкрепят, и не се хейтят градивно – горният коментар не е градивен хейт, а по скоро пенсионерски хейт – няма да стане работата.
    6. Имам чувството, че всички, дето едно време са хранили пенсиите как не са в час и са защитавали групи като Холера и Контрол, в момента действат на 100% като тогавашните пенсии … нямам думи.

    Аре стягайте се!!! И опбективно!
    Категорично ЗА хейта съм – но когато има за какво.

    Евалата на ТДК, позьори са, заслужават си шамарите за това, ама в крайна сметка това си им е изкуството и концепцията – и залата беше пълна!!!! Евалата пичове!!! И тениска си взех и супер много се кефя, въпреки, че не е много моята музика.

    • #2 написан от Rhiannon (преди 2 години)

      Намирам за особено забавно някой, който одобрява кавъри по Емил Димитров да ме нарича „пенсионер“ и „соц“ :))) Сега сериозно – първо, да ползваме правилно българския език – омраза, ненавист аз лично не виждам никъде в ревюто, а и поначало подобни чувства са ми краино далечни. Второ, да си фен не означава сляпо да викаш за една група, а да можеш и да си готов и да критикуваш работата им, ако тя не отговаря на нивото им. И трето, ако е необходимо да цензурирам мнението за да бъде „позитивно“, точно това директно ни връща в тоталитаризма… ТДК имат достатъчно много подкрепа, повече от много други. Не мисля, че ревностната им защита им помага много. Нашата работа е не само да хвалим музикантите, но и да им показваме, когато са тръгнали в по грешна посока.

  2. #3 написан от Светлин (преди 2 години)

    Спокойно мога да кажа, че второ мнение е абсолютно Некомпетентно!
    Критиката се прави от критици, който са компетентни и обективни, което липсва с този случай!
    За съжаление авторът не е способен да направи разлика между различните стилове не знам защо се излагате с това мнение, сериозно?

    • #4 написан от Rhiannon (преди 2 години)

      Съгласна съм, че съм абсолютно некомпетентна в стила „пост-естрада“, с което се гордея всъщност. Моля, правете някаква разлика между музика и шоу. Тук разглеждаме албума на ТДК в музикално отношение, не симпатичните изпълнители на сцената и разбирам, че не всеки може да бъде обективен…

  3. #5 написан от MadButcher (преди 2 години)

    Характерно е за българския „рокер“ да си купи първо кожено яке с ципове и после да мисли как да се снабди с мотор (мнозина не стигат до стъпка №2). Характерно е за мнозинството от българските групи първо да станат „звезди“, после да стъпят на сцената, а когато предприемат стъпка №2 са вече „супер звезди“. За тях трябва да се изказват само суперлативи (думата идва от lingua latina и означава „говоря в превъзходна степен спрямо някого/нещо“) и да желаят да се слави само за тяхното превъзходство. Превъзходството (според Адлер например) е комплекса на недъгавия…От негативното мнение могат да се извлекат много позитиви в сравнение с вакхално-славословното слобвоблудство на крайния позитивизъм (вж. първото ревю), така че – радвайте се от всичко написано за групата и албума и особено това от Rhiannon, защото то в пъти надвишава минуса на изказа, в който бих изпаднал напр. аз, слушайки блеещия вокал и отвсякъде „взаимстваните“ китарки…

  4. #6 написан от idtemplar (преди 2 години)

    Не Ви разбирам, честно. Какъв е смисъла да си търсите сметка кой какво мисли?! Това е музика. Музиката е изкуство. За едни е красиво, за други – невидимо. Всичко е крайно субективно. Всеки е свободен да харесва и мрази каквото си иска. Никой не Ви кара да слушате този и онзи албум насила.

    Не Ви харесва? Изтрийте го и забравете групата!
    Харесва Ви? Счупете го от слушане!

    Пък за „(без „в“)заимстването“…по-добре да не я почваме тая тема. Гениалното отдавна е измислено и изсвирено. От там нататък – всичко е неизбежно подражание.

    Я по-добре си отворете една бира и си пуснете нещо хубаво!

    As simple as that.

  5. #7 написан от Hanko Bartmi (преди 2 години)

    ТДК са една от малкото истински и искрени групи на свръхмизерната ни сцена, която десетилетия наред търпи ударите на посредствени наподобители на онова, което някой би нарекъл качествена, хубава, оригинална, модерна и прочее музика. С други думи в желанието си да се равняваме по някого, да правим като другите, да се подчиняваме на установените норми и да избираме „успешния“ път, губим представата за това, какво самите ние искаме да кажем. Първо на себе си, после на останалите :Р. Това не е революционна истина, с която сега ви просвещавам. Ясно е, че е така. И идва момента, когато индивидуалния подход към изкуството трябва да се реализира. И какво можем да кажем за реализацията на този проект: Перфектна. Албумът е записан добре, звучи добре, представен е добре, позициониран е добре. Даже твърде непретенциозно за нивото на изданието, но тук ще споделя и наблюдението си, че ТДК са изключително скромна банда. За мен винаги е било дразнещ факта, че трябва да си гръмогласен и доза досаден, за да напълниш клуб, но кот’такоа. ТДК се справят с това завидно добре, без да се налага да проповядват екзалтирано колко са добри. Защото колко са добри и кой е в позицията да каже, дали една група е добра или не… Ба ли го?! Естествено, има някои обективни фактори, които ТДК покрива, та и отгоре. Останалото виждаме, че са разсъждения от типа „на мен тази музика/текст/пеене не ми харесва“. Ами да бе, нека. Нека не ти харесва :) Няма нищо срамно, няма нищо нелогично. Щеше да е плашещо тъпо ако се харесва на всеки.

    Не знам какво е „гениално“, не знам какво е „нормално“, не знам какво е „стойностно“ и честно казано, не ми пука. Има толкова много по-важни въпроси, които човек да си зададе :).

  6. #8 написан от Hanko Bartmi (преди 2 години)

    Давам оиценка 120/420

  7. #9 написан от levellers (преди 2 години)

    Музиката е хубава,дали щипват от тук или от там няма значение,въпрос на вкус е. Аз обаче на доста от парчетата не чувах добре какво се пее,а не е като да съм глух… А това да замажеш или да измърмориш някакъв текст,който не е лош (прочетох какво иска да каже „творецът“) не е за мен символ на „артистичност“,а на лошо…смесване,записване или какъвто там е конкретния термин.
    И ако пичовете не помислят по въпроса никога няма да станат нещо повече от добра ъндърграунд група…

  8. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  9. Коментари за тази публикация
В началото