SOFIA METAL FEST 2016, ден втори: Късче зима

Както вече знаем, първият ден изобщо не беше толкова зле, но нека сега се насочим към онова, което за много хора бе началото на съществената част от SOFIA METAL FEST 2016, а именно – 9-ти април.

Процедурата на входа вече е ясна, наоколо обикалят доста повече познати от вчера, кой с еднодневен, кой с двудневен билет. 17:00 е, когато за пръв път днес влизаме в залата, а броят на хората вътре е подозрително малък, въпреки това, което предстои да се случи. В 17:10, отново точно по график, излизат турците SAINTS ’N’ SINNERS. Техен сънародник ентусиазирано размахва турския флаг и сякаш, до голяма степен, е единственият по-впечатлен от мейдънско-хелоуинския метъл на бандата, чието най-силно оръжие е огромното гласище на изживяващия се като Bruce Dickinson вокалист. Не особено читав звук и не чак толкова лошо представяне, което обаче не се очертава да бъде запомнено с нищо.

По стечение на обстоятелствата (и по-конкретно организираният в 17:30 meet & greet с FINNTROLL) се оказвам залепен на решетката за финала на сета на турците. Не след дълго те отстъпват мястото си на WOLFHEART и внезапно музикално пътешествие ни пренася в далечния север. Финландците откриват с “The Hunt” и за отрицателно време зад гърба ми се събира повече от приличен брой хора. Това, което последва, e най-силното и изчистено (визирайки прецизността и липсата на технически проблеми) изпълнение за двата дни на феста до момента. Междувременно, басистът Lauri Silvonen поема функцията на основен говорител, за да сподели, че пристигат директно от студиото, където записват третия си албум, и за да обявява балансираните между досегашните два албума на бандата парчета – задължителните “Aeon Of Cold”, “Ghosts Of Karelia”, “Veri” … Двойката “Zero Gravity”/ “Routa Pt. 2” е унищожителен завършек, а Tuomas Saukkonen най-сетне проговаря, за да опише с думи онова, което всички така или иначе вече усещат у себе си – „късчето зима“, което четворката носи със себе си от дома.

TIAMAT не са група за всеки вкус, това е ясно, и 15-минутното закъснение едва ли проработва в тяхна полза. Но споменът за приятното шоу под палещото каварненско слънце преди пет години все пак поставя летвата на очакванията с една идея по-високо. В далеч по-подходящата обстановка на „Универсиада“ шведските готици улавят в атмосферично-танцувалните си мрежи голяма част от публиката, редувайки по-нови (“Until The Hellhounds Sleep Again”) и по-стари (“Cain”), по-меланхолични (“Divided”) и по-рокендрол (“Vote For Love”) парчета. И ако това е доста относителна категоризация, то Johan Edlund е неотносително пестелив както във вокалните си изяви, така и в сценичното си поведение, като поне при първото китаристът Roger Öjersson успява да компенсира с беквокали. Семплата, приятна за ухото и душата музика е запазена марка на TIAMAT, но след WOLFHEART петимата звучат някак вяло и приспивно, затова отредените им 75 минути ми се струват като цяла вечност.

След силните AN THEOS снощи, идва време фолк метълът отново да излезе едни гърди и най-малко една пияна глава напред. Името този път е известно и очаквано с повишено внимание – няколко чифта тролски уши, много грим и още повече настроение – FINNTROLL изобщо не щадят сили и буквално препускат из труднопроизносимите заглавия в дискографията си (и не пропускат мои лични фаворити като “Mordminnen”, “Solsagan”, “Häxbrydg” и, разбира се, закриващите “Trollhammaren” и “Under bergets rot”) , докато тълпата пред тях устройва поредната танцова забава. Техническите затруднения, които принуждават неуморния…не, побеснелия фронтмен Mathias Lillmåns да смени три микрофона и дори в продължениe на няколко секунди да надъхва публиката да поеме задълженията му, в никакъв случай не помрачават всеобщото щастие и биват забравени в момента, в който отминават. FINNTROLL се постарават добре да изцедят и последната капка сила на множеството пред себе си, преди да го оставят в ръцете на хедлайнерите тази вечер.

Концертът на готик кралете PARADISE LOST щеше да е съвършен, ако в голяма част от времето парчетата не представляваха нещо повече от едни барабани, необяснимо усилената китара на Gregor Mackintosh (12 часа по-късно ушите ми още пищят от онези сола) и губещият се глас на Nick Holmes. С изключение на това изпълнението на изключително високо ниво – британците успяват да се появят в 22:45 и под дъжд от ръкопляскания и възгласи да открият с “No Hope In Sight”, след което получаваме “The Enemy”. Holmes пести приказки между песните, сякаш пази гласа си, а типичните изискани маниери на моменти контрастират с по-брутални парчета като “Return To The Sun” и “Beneath Broken Earth”. По-танцувалната част от творчеството им е почетена с “Erased”, “One Second”, както и с онази, без която няма как да минем, „финалната“ „Say Just Words”. Групата пожелава „лека нощ“ и се прибира, но на всички ни е ясно, че това не е краят, затова играта с биса като че ли не предизвиква особено ентусиазирана реакция. След няколко минути, които сякаш продължават часове, PL „изненадващо“ се завръщат за изпълнят още цели четири парчета, завършвайки вече наистина с “The Last Time”. Големият пропуск (вероятно основно за феновете) се нарича „As I Die”, но… пълно щастие няма.

Така приключва ден втори на SOFIA METAL FEST 2016. Отбелязваме възходящата градация – откъм качество на изпълненията, звук и брой присъстващи в залата, макар че можеше и още много. Заповядайте на 10-ти април – може би най-хубавото предстои!