Sofia, are you metal? – HELLOWEEN и JUDAS PRIEST, 30.06.15

„България, това беше една страхотна вечер със страхотна метъл касапница с нашето страхотно Priest семейство! Истински незабравима нощ!“

Новините за гостуването на Judas Priest в София разбуниха духовете – първо, защото концертът беше насрочен твърде скоро след фестивала в Каварна, който, както знаем, е неотменна част от развлекателната програма на много почитатели на рока, и после заради избора на германците Helloween като подгряваща банда. Досега и двете групи са пълнили зали и стадиони с отделни концерти, така че би могло да се приеме за печеливша тактика двете заедно да бъдат организирани в общо турне. Точно така и стана – макар и да имаше разминавания между феновете на Helloween, които си тръгнаха след разочароващото (поне от моя гледна точка) изпълнение на пауър формацията, и отдадените на каузата ‘Judas Priest‘, които заемаха местата им, Арена Армеец се пръскаше по шевовете.

Невъзможно е Helloween да тръгнат на турне и да не минат през България. Мястото вече им е толкова познато, че започвам да се чудя, как така не са научили български. Затова нямаше изненадани, когато стана ясно, че те пак ще свирят на родна почва. Изненадани имаше в момента, в който разбрахме, че ще бъдат съпорт на Judas Priest. Точно така, съпорт – защото всяко обещание за ‘пълен сет‘ и ‘час и половина качествено шоу‘ се оказаха леко измамни.

Концертът беше открит с Walls of Jericho, първата от има-няма единадесет песни. Това е измамното в частта с пълния сет. Качеството се губеше този път – Helloween изглеждаха изтощени или от пътуването, или от многото участия, или от вълнението, че отново ще изнасят шоу в София (примерно). Това е измамното в частта с втората част от обещанията.
Въпреки че феновете не успяха да видят петорката в пълния ѝ блясък, все пак се показаха в своя и изпълняваха всяка от подканите на гласово изнемощелия Andi Deris, комуто толкова концерти явно не се отразяват добре на вокалните данни, радваха се на сценичните закачки, сякаш ги виждат не за пореден, а за първи път и като цяло успяха да превъзмогнат покъртителния звук, който отново се превърна в широко коментиран проблем.

След една нетолкова кратка пауза пред нас се изправи поразчистената сцена и простичката завеса с надпис “Judas Priest” – защото Те нямат нужда от представяне и излишно кокетничество. Отдавна е минало времето, когато британските титани е трябвало да се доказват и да печелят слава. Вчерашното шоу в „Арена Армеец“ бе само един от плодовете на дългогодишния труд, които жънат вече няколко декади по цял свят. Защото това са си те – метъл боговете в най-чиста форма, с моторите, режещите китари, елеците, кожата и безкомпромисния хеви метъл, разпознаваем от всяко компетентно ухо. Да, звукът бе далеч от добър, още повече от перфектен, но шоуто определено бе на ниво, което самó говори за професионализма на музикантите и отдадеността, с която вършат това, което най-добре умеят: да смазват наред. За разлика от очакванията на мнозинството спрямо специалните гости Helloween, очакванията за идващите след тях бяха оправдани: Judas Priest отново ни поднесоха безкомпромисно шоу със здрав, качествен сет, с обичайното дръзко сценично поведение и голяма доза британска (метъл) класа.

Чичо Rob Halford, Glenn Tipton и компания заразяваха с такава завидна енергия, че към края на вечерта едва ли без останал човек с глас.. а и с крака. Judas Priest са запазена марка и са били, са, и винаги ще бъдат част от онзи специален списък с неотменни фаворити на българската публика – и сякаш и двете страни бяха напълно наясно как ще приключи поредната им среща – с огромни количества пролята бира, с пълна до горе зала и сет с хит до хит. Макар и парчета като “Halls of Valhalla”, “Dragonaut” и “Redeemer of Souls” от актуалния студиен албум на британците да не бяха познати на част от публиката, между тях се разнесоха някои от химните на хеви метъл музиката – песни, причина да сме на това място и в това време.
Албумите и техните представителни песни се сменяха като „одеждите“ на сър Halford, а разнообразната мултимедия на заден план предварително задаваше идеята за предстоящото парче. “Victim of Changes”, “Metal Gods”, “Jawbreaker”, “Breaking the Law” бяха само част от твърде познатите и любими заглавия, които ще ехтят още дълго в „Арена“-та. И след приятно припяване-предизвикателство с чичо Rob, след солиден контакт с феновете, и двата биса не бяха достатъчни, за да се разделим с Judas Priest, макар и да знаем (е, поне се надяваме) да се завърнат пак скоро.
“Ju-das! Ju-das!” и ето, че пред нас отново се изправя живото доказателство, че е възможно да се докоснеш до небесното и да контактуваш с богове. Не е напразна титлата, която понякога те самите си дават – финалната четворка “Electric Eye”, “You’ve Got Another Thing Comin”, “Painkiller” и “Living After Midnight” (малко повече от година, след като същата зала пя с цяло гърло асоциативната “2 Minutes to Midnight” с Iron Maiden) остави и последните глътки въздух настрана. И както се прави след химн, публиката се строи и изпрати с почести величията, които също толкова бурно посрещна.

До нови срещи, Judas Priest! Ще ви очакваме с отворени обятия, с бира в ръка, с кожените дрехи, дънкови елеци, на мотори – кой както свари, но всички обединени под общото страхопочитание, подходящо за величия от такъв ранг.

Jolee & Rada