Новият албум на траш титаните SODOM  е вече факт. Той всъщност е много повече от факт, много повече от траш и много повече от титаничен. За мен издаването на всеки един техен нов запис си е значимо събитие, като изключително значим е „Decision Day“. В предшественика му от 2013г. „Epitome of Torture“ се усещаше умора и еднообразие и въпреки неколцината ударни парчета в него, той не можа да се нареди сред любимите ми издания на германската военна траш машина. С „Decision Day“ SODOM разширяват мощта си на нови фронтове с много силно изнесен, широк авангард. Албумът съдържа 11 перфектно композирани парчета, предлагащи огромно музикално разнообразие на изказаните средства, нещо което ме връща директно към класическия вече „Better Off Dead“ (1990). Не, няма по никакъв начин да сравнявам двата албума или „Decision Day“, с който и да е друг на SODOM. Сравненията и аналогиите всеки може да направи за себе си. Факт е, че имаме над 50 минути чисто нов SODOM, който експлодира от музикално и изразно разнообразие. След кратко интро ни грабва устремния траш на In Retribution, който е последван от класическото, „содомско“, звучене на Rolling Thunder, преливащо в бавни и злокобни пасажи, заменяни от насечен ритъм и класически отчетливи рифове. Заглавната Decision Day е поредната песен в творчеството им, третираща военната тематика, написана с много силен изказ на лириката, която се представя от много разнообразен вокал. И не само в заглавната песен, вокалите в целия албум са изключително разнообразни и дават силна нюансировка на лириката. Те варират от характерния за  Tom Angelripper дрезгав, басов глас до редица напевни пасажи. Напевно мрачен е и припевът в Caligula, започваща с деструктивното бас соло, песента връща към мрачните времена на римския император и „забавленията“, с които е известен. Ритъмът на парчето се запазва и в следващата песен, в която старият богохулник Tom Angelripper пита Who Is God?. Strange Lost World е една от любимите ми в албума, защото тук са вокалите и звука на SODOM, които най-много обичам. Бавно парче, насечен ритъм, мелодично соло със силен ехо ефект. Vaginal Born Evil забързва ритъма, но е с бавен реприз като предшестващото парче, водещ до следващия ми любимец в албума – Belligerence, което също предлага класически траш изцяло в стила на групата, съпътстван от мелодични сола и речитатив на фона на акустични китари.  Следват третиращите различни актуални теми песни Blood Lions и Sacred Warpath, всяка от които със свое обаяние, за да ни потопят в самия край на албума с черното, средновековно, сатанинско и помитащо всичко парче Refused to Die. А аз отказвам да спра албума и продължавам да откривам все по-нови елементи в тази достойна за ранга на групата творба, която ме отърси от ежедневието на клишета, които ни се предлагат във всеки един стил, а трашът въобще не прави изключение. Големите показаха отново, че са големи и че за да правиш такава музика, не са ти достатъчни само гол ентусиазъм, голямо самочувствие и скъсани ластични дънки.

оценка: 10/10