Силата на „железния човек“: TONY IOMMI

Кой всъщност е Тони Айоми? Един от най-влиятелните  музиканти  и композитори в историята на рока, създател на едни от най-големите хитове, най – влиятелната фигура в Black Sabbath, без която групата нямаше да е това, което е днес. Но всичко това са отдавна казани и повтаряни неща. Ето един по-различен поглед върху трудностите в съдбата на Айоми.

С тежките си рифове, с купищата идеи и необятен професионализъм, Тони Айоми се превръща в джентълмена на хеви метъла, както и в негов изобретател. Житейският му път започва през 1948 година на 19-ти февруари. Антъни Франк Айоми е роден в семейството на италиански емигранти в сивия, индустриален град Бирмингам. Започва кариерата си колебливо, без да  е сигурен в инструмента, на който иска да свири.

Все пак Ханк Марвин от The Shadows го вдъхновява да пусне палките  за барабан и да се преориентира към китарата. Този избор се оказва съдбоносен за музиката и за развитието на хеви метъла. Препядствията в живота на Тони са онези неща, които  го крепят  на земята, без излишно крещящо самочувствие и помпозност, ала Стивън Тайлър. Като много от своите приятели, тогава,  Тони също работи. Намира си работа в една фабрика, и е там след училище. Можем да наречем този период в живота на младия китарист, ключов фактор в развитието на рока. Там той претърпява инцидент, в който са отрязани върховете на средния и безименния пръст на дясната ръка. На всички ни е известно, че той е левичар, което прави притискането на струните към грифа на китарата, почти непосилно за него. Така той временно се отказва от свиренето. Този ужасяващ за всеки инцидент, би могъл да се окаже сериозна причина за по-неустойчивите характери, да се откажат. Но, имайки силното желание да свири, Тони си прави саморъчни протези от разтопени пластмасови бутилки. Лекарите, с които се е консултирал не му дават надежди, че отново ще може да свири на китара. Айоми казва: „Бях отчаян, докато шефът от фабриката не ми донесе една плоча в къщи. Той ме помоли да я изслушам. Последното нещо, което исках да правя е да слушам музика, но той настоя. Беше запис на китарно соло, и трябва да отбележа, че беше фантастично. Тогава той ми каза, че това е Джанго Рейнард – един изключителен джаз китарист, който има само два пръста на едната ръка, увредени от пожар. Но въпреки това неговите сола са невероятни, използвайки само два пръста. Това ме вдъхнови да продължа да свиря и ме обнадежди, че мога да стана добър китарист, въпреки недъга. „

Със саморъчните си протези той настройва  китарата си на по-ниска тоналност. Освен това използва струни от банджо, защото са по-тънки. В интервю, публикувано в сайта му, той казва: „Не мисля, че хората осъзнават колко е трудно да се научиш да свириш по този начин. Необходими са много голяма доза решителност, упорита работа и упражнения”. Което означава, че Тони е изтърпял доста, заради музиката.

Другото сериозно препядствие пред Айоми е пълната творческа мъгла, която мъти ясната му визия, относно  композирането на нов материал. Това естествено се дължи на прекомерната употреба на всякакви субстанции и алкохол. „Всички стояха и чакаха да измисля нещо. Но просто не можех да мисля за нищо“, споделя по-късно Айоми. Това се случва по време на записите на албума Sabbath Bloody Sabbath, неслучайно рифът на песента е наричан от много „спасителният пояс на Black Sabbath”. Всички тези мимолетни връзки, литрите алкохол и тоновете кока, както и самата Америка, и натрупаните пари и слава, показват своята негативна страна. Всичко това, и то дошло изведнъж, се оказва като „шок“ за обърканите умове на младите тогава англичани. Но и от това, Айоми намира изхода. Sabbath Bloody Sabbath се оказва една от най-успешните тави на групата и е белязана от първите положителни отзиви от страна на критиката за албум на Black Sabbath. А едноименната песен се превръща в едно от най-известние хеви метъл парчета, и една от запазените марки на бирмингамската четворка.

Сами по себе си, отношенията на Айоми с Озбърн са си препядствие, което  дълго време не могат да преодолеят. Когато има повече от двама души някъде, както е случаят с групата, няма как да не се стигне до разминавания и търкания, особено ако става дума за два таланта като Ози и Тони. Още при първия си допир до колоритната личност на Ози, Тони не е особено очарован от странностите му. А това се случва още в училище. Kогато разбира, че Ози ще е вокалиста на Black Sabbath – същият онзи, който смята за „малоумен“, едва не се отказва от музиката. Въпреки това лека-полека свиква с него и със съвместната им работа, дори започват да си допадат. Но колкото повече славата ги застига, и колкото повече имат да делят, толкова повече се разминават представите им за музиката и цялостната концепция на Sabbath. Ози е „изритан“ от групата, дави се в алкохол, но среща Шарън, истинска фурия в бизнеса, безпощадна, дори кръвожадна, защитава правата на мъжа си, дори да вижда, че няма права. Може би в нея се крие ключът към съдебните процеси, които двамата – Ози и Тони спретват, борейки се за правата над името на Black Sabbath, сякаш Гийзър и Уорд не съществуват.

Айоми остава „на крака“  и след съдебния процес, от който май никой не печели. Както се разбра дори „се сдобриха“, и то публично, оповестявайки, че Black Sabbath се събират в оригинален състав за албум и турне. Записите започнаха, медиите гръмнаха, говореха предимно за това, докато коварна болест не изненада Айоми. Той бе диагностициран с ранна форма на лимфома. С една дума уикипедия казва, че: „Лимфомата е общото название на неоплазми на клетки и клетъчни прекурсори от имунната система. Представката „лимф-“ показва, че в началото на заболяването е злокачествена промяна в лимфоцитите, които започват да се делят неконтролируемо, а наставката „-ома“ идва от „тумор“ на гръцки.» Добрата новина е, че болестта е открита в ранен стадий, и в момента Тони се лекува, като не спира с песните и работата по предстоящия албум и изяви на групата. Тепърва му предстои да се изправи пред милионите гневни фенове на Sabbath, които никак не са доволни от разривите между Бил Уорд и „договорите“, които се предлагат на барабаниста. Това може би ще се отрази по някакъв начин на концертите и продажбите на албума, ако въобще създадат такъв, защото Sabbath ни обещаха реюниън в „оригинален състав“, който включва и Уорд. Така че, дайте на човека, това, което е заслужил!.