SHAPE OF DESPAIR – завръщане в празнотата

Винаги съм смятал фюнеръл дуум метъла за музика, която допада на дълбоко профилирана категория последователи. Специфичната тягостна, болезнено студена атмосфера и внушителна отчужденост правят групите трудни за преглъщане. В този ред на мисли, едва ли би ви изненадало, че сред най-емблематичните представители на жанра са колективи от Финландия, водени от Shape Of Despair. С дългогодишна неуморна работа, секстетът от Хелзинки се утвърждава сред най-постоянните и впечатляващи имена в сцената, а само преди седмица и половина музикантите издадоха великолепния си нов албум “Return To The Void”. За него, както и за доста други неща, имахме удоволствието да поговорим заедно с Jarno Salomaa – двигателят и основен композитор на групата.

MH18: Здравей, Ярно! Благодарим за възможността да си поговорим с теб! Първо, как си?

Jarno Salomaa: Здравей, Тодор! Към момента всичко е наред, благодаря ти! Най-накрая получих албума от лейбъла ни. Чувството да държа копията в ръцете си е много хубаво. Извън това, просто съм изумен от ситуацията, пред която е изправен светът в момента.

MH18: Преди да си те помоля да повдигнеш завесата около горещия нов албум на Shape, разкажи ни малко повече за музикалния си път и преходът към основната ти група.

J. S.: Ех, май съм ужасен в това да представям себе си, но нека опитаме! През 1992-ра година, на около четиринадесет годишна възраст прослушах метъл. По това време започнах да се уча да свиря на китара и стартирах дет метъл група. В нея освен за китарите, бях отговорен и за крясъците. Бандата се наричаше Torture и името ѝ говори за самата музика. Хубавото е, че така и не продължихме повече.
След този дет метъл период имаше няколко други проекта в които свирих на китара или барабани – Wanderer, With The Winds, Haven In Shadows, I Flow In Depths, Raven, Rapture и With Death. Но тази банда, която значеше и все още значи много за мен е Raven, еволюирала по-късно в Shape Of Despair. Още от тийнейджърските ми години нататък имаше повече музика, отколкото каквото и да е друго. И до ден днешен е така, но разбира се наред с „отговорния живот”, който трябва да водя.

MH18: Започвате музикалният си път под името Raven и след два демо записа, променяте името си на Shape Of Despair, но ядрото от музиканти, както и стиловата насока от това време се запазва. Кое ви подтиква да направите този ход?

J. S.: Първото предложение за тази стъпка дойде директно от лейбъла, точно преди да издадем дебютния албум “Shades Of…”. Spikefarm Records настояваха да променим името си, тъй като вече съществуваше група Raven, макар и тя да нямаше нищо общо с нашия стил музика. По това време вече бях написал всички песни и за “Angels Of Distress”, но според мен беше добър момент да променим името си точно преди появата на първия диск. Колкото до наименованието – Shape Of Despair дойде доста лесно. Смятам го за добро и напълно подходящо за музиката, която правим все още, а и напълно оприличава човешкия вид.

MH18: Съвсем скоро след въпросната трансформация издавате и дебютния си запис “Shades Of…”, който и до ден днешен си остава жанрово-дефиниращ шедьовър. Причината да повдигам темата около него е прекрасното дигипак преиздание, което представихте в края на миналата година, заедно с Careless Records. Защо точно “Shades Of…” и защо точно чрез малък, независим лейбъл?

J. S.: Това е част от нещата, върху която буквално нямаме контрол. Тук лейбълите поемат отговорност и с тях можем да говорим много относно мотивационния аспект. Но, ако трябва да съм честен, се възхищавам от желанието на малка компания да издаде нещо, което харесва. “Shades Of…” не е от албумите, които се разпродават моментално. Предишната ни звукозаписна компания повече не направи никакви усилия да пусне нов тираж на албумите ни, защото няма да вземат пари от тях. Хубаво е, че лейбъл като Careless Records поиска да издаде този запис за хората, желаещи да имат физическо копие, тъй като оригиналното издание е разпродадено от доста отдавна.

MH18: В този ред на мисли, има ли шанс подобна съдба на преиздание в дигипак формат да сполети и “Illusion’s Play” (“Angels Of Distress” и “Monotony Fields” разполагат с дигипак версии)?

J. S.: Бих се радвал. Но от друга страна, вероятно ще загуби от характерността си, само и само за да бъде оформен като дигипак.

MH18: “Illusion’s Play” бе съвършен албум, но появата му постави началото на период на дълга пауза. Би ли могъл да наречеш това издание повратна точка и каква точно бе причината за това Shape Of Despair да изчезне от повърхността за толкова дълго време?

J. S.: По това време в живота ни се случиха много неща. В тях бяха замесени събития от личния ни живот и от другите ни банди. През 2004-та година трябваше да направим и първия си концерт, но след като бях хоспитализиран, този план пропадна.
Трябва да призная, че след излизането на “Illusion’s Play” не обръщах особено внимание на Shape Of Despair или на нещо друго свързано с музиката. Но след като попреминаха няколко години, започнахме да се фокусираме върху работата по 7-инчовото EP “Written In My Scars” и сплит изданието с португалците Before The Rain. По това време се разделихме и с тогавашния ни вокалист Pasi.
Мисля че едва след идването на Henri в Shape Of Despair, наистина започнахме да се движим напред. Върнахме си усещането за цялостна група и се концентрирахме върху спорадични концертни участия. Но да, през тези години се случиха доста неща, а и времето отлетя доста бързо.

MH18: Изминаха седем години от появата на “Monotony Fields”, който беше приет доста добре от критика и фенове. Освен че бе официално представяне на Henri Koivula, който остави вълшебна следа в албума, “Monotony Fields” остави впечатлението за една по-замечтана и олекотена версия на Shape Of Despair, според мен. Може ли да ни разкажеш малко повече за цялостното ти усещане за този запис и до каква степен той предопредели посоката на следващото издание?

J. S.: Бяхме и все още сме много доволни от “Monotony Fields”. Наистина залужи вниманието, което му бе отдадено и особено заради това, че е този така категоричен албум след дълга пауза. Не бих казал, че е по-замечтан и олекотен, тъй като атмосферата му се гради върху тежка тематика. Според мен по-важно е да се оцени какви достойнства носят песните, отколкото композициите да са възможно най-тежки.
Много скоро след появата на “Monotony Fields” започнах да пиша материал за следващия албум. При създаването на музика за “Return To The Void” подходих по различен начин и трябва да кажа, че нямаше никаква връзка с композирането за предходния албум. Започвайки работа по новите песни, интуицията ми ме водеше към това по-скоро да създам нова група. Но не очаквах, че всъщност идеите ще са по-близки до Shape Of Despair от когато и да било.

MH18: Група с повече от двадесет години история зад гърба си, но издадохте едва пети пълноформатен албум в дискографията си. Като основен композитор, кое прави преходът от едно издание към друго по-труден – желанието да оставиш идеите да отлежат или просто да се оставиш на подходящото настроение в подходящ за творене момент?

J. S.: За мен най-важното е да съм в правилното настроение и време да творя за Shape Of Despair. В днешно време не мога да пиша музика постоянно, а и ако трябва да съм честен, нямам вдъхновние да го правя през цялото време. Нищо не ни притиска, освен това всеки от нас има и други банди, с които да работи. В един идеален свят бихме се фокусирали единствено върху Shape и не бихме правили нищо друго. Но също така, това е нещо от което не можеш да черпиш вдъхновение.

MH18: Винаги ли подхождаш в творенето си с конкретна идея, или предпочиташ да се оставиш на кокректната идея сама да те отведе към посоката си на развитие? Оставяш ли място на външни музикални влияния да въздействат на творческия процес?

J. S.: Има много неща, от които бих могъл да извлека идея. Трудно е за обяснение откъде точно идва всичко, но може да се случи навсякъде и по всяко време. Според мен най-важното е да си в подходящо настроение, за да дадеш посока на вдъхновението си и да оставиш създанието си оворено.
Най-много съжалявам, че в сънищата си чувам страхотни мелодии, но когато се събудя не си спомням накъде са се развили.

MH18: Разкажи ни малко повече за времето, в което започнаха да се оформят първите щрихи на музиката в новия ви албум. Как протече процесът на подготовка и отсяване на подходящите рифове, мелодии?

J. S.: Заглавното парче “Return To The Void” се получи изненадващо бързо. Мисля, че завърших песента само за няколко часа и тя си остана непроменена и до днес. При композирането, в голяма част от случаите най-изненадващото е, че първата версия на дадена идея остава най-добрата, особено ако има различен подход в аранжимента. Така беше и сега.
Времето, в което започнах да пиша песни за “Return To The Void” беше тежко и сложно, най-вече в психологически аспект. Не бях в добър период от живота си и посветих много на музиката. Но това не бе единственото нещо, което ме водеше при композирането на албума. На първо място, когато се потапях в оформящия се матиериал, имах ясната нагласа за цялостния музикален свят, който създавам. Именно от него си представях какъв резултат трябва да носи внушението и атмосферата на албума. За мен това е дълъг процес. Например песента “Dissolution” – почти я бях отхвърлил. Мислих си, че не е достатъчно добра, за да влезе в албума, но след няколко прослушвания тя се оказа една от любимите ми.

MH18: “Return To The Void” сякаш маркира завръщането на Shape Of Despair в по-тежката им форма, колкото и странно да прозвучи. Слушайки творбата отново и отново, усещам намигване към “Shades Of…” и “Angels Of Distress”. Целенасочено търсена ли бе подобна крачка?

J. S.: Всъщност единственото ни намерение бе да направим тези парчета възможно най-примитивни, колкото си ги мислихме. Първичен китарен звук, но с тежък подход и цялостния резултат да бъде по-студен от предишните ни записи.

MH18: За музиката на Shape Of Despair характерна запазена марка е тежкият и безмилостно студен китарен звук, харизматичните клавири и типичната дълбочина на барабаните. Нещо, което няма как да остане незабелязано и в новите композиции. Вокалите на Natalie обаче, по-различни и дълбоки от всякога. Целенасочен ефект, може би?

J. S.: О, да! Наистина обожавам барабаните в този албум! Samu имаше доста ясно усещане как трябва да звучат те, а освен това изработи собствен съвсем естествен реверб за тях. Солобарабанът му звучи гигантски! Наистина удряше здраво и това се чува съвсем ясно.
Освен това останах много доволен от вокалните аранжименти и изпълението на Natalie и Henri. Двамата работиха здраво заедно, но освен това имаха своите идеи за отделните си партии. Със сигурност си мисля, че в този албум вокалите на Natalie са най-добрите, които е записвала някога. Постройката на вокалите ѝ и тонът на гласа перфектно пасват на албума.

MH18: Говорейки си за певческа магия, гласът на Henri Koivula звучи чудовищно. Shape Of Despair винаги е била банда, впечатляваща със специфичната тежест на гласовете на певците си, но изпълението на Henri в новите песни препраща доста към това на Toni Mäensivu в дебюта.

J. S.: Напълно съм съгласен. Henri е много талантлив в това, което прави и със сигурност носи усещането, което остави Otso (Toni) в първия ни албум.

MH18: Освен музиката, в миналото си бил отговорен и за писането на текстовете. Разкажи ни малко повече за текстовата концепция на творбата и кой стои зад нея?

J. S.: Текстовете за първия ни албум са дело на Otso (Toni) Mäensivu, но аз направих груба преработка. След този запис Otso се премести в Лапландия, за да учи. По това време нямахме вокалист и докато работих по песните за “Angels Of Distress” и “Illusion’s Play”, писах и текстовете. Тези два албума са композирани доста близко един до друг, така че на бившият ни вокалист Pasi не му оставаше друго, освен да аранжира партиите си, да адаптира текстовете и да ги коригира на места, ако е необходимо. Май има доста граматически грешки, но пък майната му! 🙂
Когато започнахме да търсим нов вокалист, бе факт, че моментално поисках новият човек сам да пише текстовете си. Не исках повече да се занимавам с това. В този ред на мисли, Henri написа лириките за “Monotony Fields” и “Return To The Void”. В новият албум темата се върти основно около депресията. Единственото важно нещо е силата да се отпуснеш и да потърсиш крайното решение.

MH18: “Return To The Void” маркира завръщането в състава на барабаниста Samu Ruotsalainen, който напуска малко след записите на “Monotony Fields”. Какво бе усещането да работите отново с човек, оставил следа с емблематични ударни в предходните ви издания? Какво доведе със себе си инструменталист, който изначално познавате доста добре?

J. S.: Със Samu пътищата ни се разделиха след излизането на “Monotony Fields”. В животите ни се случиха неща, които не се отразиха добре на двете страни. Но съм щастлив, че поговорихме след всички тези години. Най-важното бе, че ние като група и той, като инструменталист искахме да продължим оттам, откъдето спряхме, а не просто заради нещо друго. Хах, звучи малко сякаш описвам връзка… Както и да е, аз и цялата група се радваме много, че Samu отново е с нас. В крайна сметка, звукът на барабаните във всеки албум е изцяло негово дело. Не мога да мечтая за по-добър барабанист. Той се грижи напълно отдадено за своята част, знае какво трябва да направи и какво – не. Смятам го за изключително важен елемент от групата, който охотно споделя познанието си, а сега вече се нагърби и с малко повече отговорности, смесвайки албума. Страхотна работа!

MH18: Запознавайки се с прес материалите, промотиращи новият албум, виждаме, че Samu е отговорен за смесването. Нещо, за което ти загатна преди малко. Защо се спряхте на този вариант и всъщност това ли бе най-логичният избор? Колко време ви отне целият процес на пост-продукция?

J. S.: Ами, това се случи по време на записите албума. Не беше планирано, а по-скоро желание да изградим музикалния свят на албума възможно най-близо до нашите собствени представи за него. Затова и обмисляхме няколко възможни човека, но така и не достигнахме до усещането, че те биха уважили достатъчно нашите идеи. Взимайки това под внимание, Samu се жертва, за да изпълни задачата. Имаше много работа за вършене, но в крайна сметка успяхме да постигнем точно този звук, който искахме.

MH18: Години наред Mariusz Krystew е отговорен за визуалната част на албумите ви. Това ли остава артистът, който най-добре обрисува в картини музиката на Shape Of Despair? И, говорейки за това, би ли разказал малко повече за самата обложка?

J. S.: Да, той определено е нашият човек, що се отнася до арта. Работим с него по същия начин, по който работим вътре в групата, така че го считаме за нашия седми човек. Много е лесно да се работи с него, защото може да нарисува картина от само няколко хрумвания, които бихме му подхвърлили, или бидейки вдъхновен от самата музика. Основното ни желание бе на обложката да има гори, като освен това избрахме само някои малки цветови гами. Mariusz взе платно и започна да рисува идеята си. Малко след това имахме обложката в ръцете си. Харесва ми начинът по който той следваше мислите ни, но ги интерпретира своеобразно и почти направи продължение на обложката на “Monotony Fields”.

MH18: Предвид, че живеем в трудни за планиране времена, до каква степен гледате напред в бъдещето и представяне на албума на живо?

J. S.: Честно казано, всичко навсякъде започва да изглежда твърде странно. Не можем да направим нищо повече от това да се чудим какво ще последва. По време на пандемията не репетирахме въобще, но от друга страна се концентрирахме повече върху другите си групи. Сега, когато вирусът сякаш отслабва хватката си, може да направим някои концерти, които бяха отлагани в последната година. Освен това преговаряме за нови участия. Ще видим какво ще се случи, заради тази нова заплаха от последните седмици. Трудно е за вярване дори!

MH18: За съжаление плануваният ви концерт в България бе отменен. Окончателно ли е затворена тази страница или някъде там мъждука надежда, че можем да ви видим на родна територия?

J. S.: За съжаление концертът бе отложен. Не съм питал концертния ни агент какво се случва с това шоу, но да се надяваме, че ще скоро ще имаме нова възможност. Да направим концерт с метните Dimholt, както бе планувано, би било страхотно!

MH18: Освен покрай работата ти в Shape Of Despair, хората вероятно те познават и заради албумите на Rapture, участията ти в Clouds и в проекта The Mist And The Morning Dew. Но преди около година на сцената излезе Counting Hours и прекрасният ви дебют “The Will”. Албумът толкова много носи усещането за “Discouraged Ones” на Katatonia, който е един от най-любимите ми албуми за всички времена. Би ли разказал малко повече за Counting Hours?

J. S.: Благодаря ти! Този проект стартира благодарение на това, че имах останали песни, предвидени за Rapture, преди да напусна групата. Години по-късно реших да използвам материала и написах няколко нови парчета. Лесно намерих музиканти, а най-хубавото е, че имам още един човек от Rapture до себе си. Освен Tomi (Tomi Ullgrén, китарист в Shape Of Despair и доскоро в Impaled Nazarene) на китара, в групата са Sameli (ex-Colosseum и Cynabare Urne) на барабани, вокалистъ Ilpo (The Chant) и Markus (The Chant) на бас.
В момента завършваме аранжиментите за втория албум и се надяваме до няколко месеца да започнем записи. Мога да кажа, че ще бъде още един много добър албум, но може би малко по-мрачен от “The Will”.
Хах, аз също обожавам “Discouraged Ones”. Още от деня в който се появи на бял свят определено е огромно вдъхновение за мен.

MH18: Каква е разликата между творенето в Counting Hours и Shape Of Despair? Споделена ли бе отговорността в композирането и по какво би отличил процеса на работа в двете групи?

J. S.: Ами, по отношение на композирането, с Counting Hours е много по-лесно. Но от друга страна, аранжирането е доста по-трудно, тъй като работим като група и преминаваме през всичко в репетиционната. Отнема много повече време да работиш този начин, но в същото време хубавото е, че винаги излиза по нещо ново, което добавяме към песните. Освен това, в Counting Hours съм много по-демократичен, когато говорим за структурата на песните, за разлика от създаването на музика за Shape Of Despair.
В Shape се опитвам да композирам и аранжирам до възможно най-завършената форма, така че да няма много какво да се променя. В това отношение творенето за SoD е много по-уморително. Ключовото тук е желанието да запазя подходящата атмосфера и внушение.

MH18: Връщайки времето назад, поглеждайки зад годините и музиката, която си оставил зад гърба си, имаш ли усещането за удовлетвореност и дали има нещо, което ти се е искало да направиш по различен начин?

J. S.: Да, може да се каже. Но, честно казано тези албуми са правени в определено време и специфично настроение, които респективно принаджлежат на самите албуми. Не бих искал да променя нещо пост-фактум, само защото може да се направи по различен от оригиналите начин. Единственото изключение, което някога сме правили е за песента “Written In My Scars”.

MH18: Какво предстои за теб и групата оттук насетне? Чака ли ни още един дълъг период от седем години до следващия албум, хаха?

J. S.: Кой знае, може би дори повече… Не смятаме за нужно да се притискаме и определено не се вглеждаме във времето 😉

MH18: Кое, извън музиката, те вдъхновява най-много?

J. S.: Вдъхновявам се от много неща. Едва ли човек има нужда от много, за да намери импулс. Но най-важното вдъхновение трябва да идва от теб самия. Независимо дали от природата или от случващото се по света. Основното е как всичко това се отразява на съзнанието ти и как се справяш с усещанията си. Понякога това е работа на подсъзнанието.

MH18: Кои са последните пет албума или книги (а може би и двете), които са оставили силно впечатление у теб и би ни препоръчал?

J. S.: От известно време не съм се захващал с четене, но най-често се опитвам да чета по-забавни книги, отколкото нещо сериозно. Например биографии на определени артисти. Разбира се, има изключения и мой колега ми препоръча да прочета книга за времената около Аушвиц. Беше интересно, но и доста депресиращо четиво, заради събитията по това време. Книгата е “Auschwitz: A Doctor’s Eyewitness Account” на Miklós Nyiszli.
Говорейки за четене, определено трябва да погледна нещо друго. Дори и да не го правя толкова често, предпочитам физическата книга, отколкото електронен формат или аудиокнига. Това е добър начин да стоим далеч от телефоните и таблетите.
Що се касае до музиката, мога да споделя няколко албума, които ме спечелиха в последните години: “Careless” на Drab Majesty (наистина добър алтърнътив/синт-поп запис, препоръчан ми от нашия щатски промоутър Nate); една настина много добра изненада бе албум, появил се преди няколко години – “The Stars Below, The Seas Above” на Kraken Duumvirate. Направо ме отнесе с мрачното си и непоколебимо бавно темпо. Познавам групата и ранното ѝ творчество, което бих нарекъл малко разхвърляно. Но според мен този запис е огромна крачка напред за тях. Трябва да похваля и “Esoteric Oppression” на The Moth Gatherer. Не очаквах толкова добро издание след появата на “The Earth Is The Sky”, но след като чух песните от последния им албум на живо, трябваше да си го взема. Радвам се много и на новото издание на Mörk Gryning – ”Hinsides Vrede”. Доста ми напомня на Dissection.
Напоследък слушам повече блек метъл. Мога да спомена още твърде много издания, сред които доста стари заглавия.

MH18: Изключително много ти благодаря за отделеното време. За нас бе истинско удоволствие да си поговорим. Последните думи са за теб! И надявам се скоро да се видим на родна земя.

J. S.: Благодаря ти много, Тодор! За мен беше удоволствие. Нека стискаме палци за евентуалния концерт в София с Dimholt! И силно се надявам някак, някъде концертите да започнат да се случват отново!

„Return To The Void“ излезе на 25-ти февруари чрез Season Of Mist. Ревю на албума може да прочетете тук.

  1. #1 написан от Анонимен (преди 8 месеца)

    Дано имаме честта да ги видим на живо скоро!

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото