Да ви е липсвало наскоро комплексно решение на всички музикални проблеми? Намерихте го! Богато орнаментиран и изпипан, Chant of the Misanthropic, Дами и Господа, е онова, от което се нуждаете. Особено ако сте загубили вяра в американските изпълнители (не че е толкова възможно – с тоя NWOAHM). Scream at the Sun като че ли са намерили идеалния баланс между бесните инструментали и вокали – така любимите ми балади в лицето на едноименната Chant of the Misanthropic са чудесно допълнение в албум, пълен с корави рифове.
Намират се и някои бъдещи концертни класики – като например Fear Thy Neighbour.
Също така на текстовете не им липсва смисъл – в Everything Returns to Dust мъдро се казва, че „time’s a taker of all living things, and you’re a puppet on its strings“.
Личен фаворит обаче ми е Miscreation. Тези китари, тези барабани!
Леката speed закачка Tell Me е глътка свеж въздух, която идва да покаже, че залепянето на един етикет и стриктното придържане към него не върши добра услуга на никого.
Смея да твърдя, че желанието на бандата, изразено в The Oldest Profession – „We want it all / We want it now / We want it all and we don’t care how“, като нищо ще стане реалност – ако продължават в същия дух, успехът им е в кърпа вързан.
The Palace of the Dead е меланхоличната, тежка и същевременно красива песен, която всяка група трябва да е записала ПОНЕ веднъж.
А Shadows е просто мечта – чудесен край на чудесна продукция.
Първият и засега единствен албум на обещаващите момчета от Минеаполис е досущ като тях обещаващ. Вярно, дебютът може и да е от вече далечната 2012, но според мен не е получил заслужената известност. Ударете едно ухо – няма да съжалявате!
8/10 с надежди за повече другия път