SCAR SYMMETRY – The Singularity [Phase I – Neohumanity]

В прилежно организирния ми и калиграфски изографисан списък с албуми, носещ говорещото самò за себе си заглавие ‘Задължително да ги изслушам’, ако изобщо имах такъв, щеше да фигурира и новият Scar Symmetry.
Последното им творение – The Unseen Empire, беше и първото концептуално такова. Надеждите ми за втори подобен подвиг не само че не бяха попарени, ами се сбъднаха с грандиозен апломб.
Защо да правим един концептуален албум, като можем да направим три? Правилно, SS, правилно.

След напускането на Christian Älvestam се забеляза разделението на феновете. Тези, които се кълняха, че той поддържа групата, останаха с пръст в уста, когато с излизането на Dark Matter Dimensions разбраха, че SS поемат в правилна посока. Сега, когато е на път едно от най-дългоочакваните отрочета на бандата, могат само да се самонавиват, че то ще е недоносче.

В Албума, който наричам така просто защото заглавието е безумно за изписване, а и хроничната ми леност се обажда, SS си бичат типичния за тях метъл; онзи от периода, в който всичко е цветя и рози, музикантският размах на състава си личи отдалеч и всичко е планирано от първата до последната стотна на песента.
Модерната мелодет симфония Neohuman разкрива три-четири-седем-деветнадесет измерения на професионализма, The Spiral Timeshift формулира наново правилата за създаване на съвременна шведска метъл поезия, Neuromancers изкъртва тъпанчета с бясното си откриване и констатния си свръхчовешки ритъм, а точката е сложена с футуристичната Technocalyptic Cybergeddon.

Моментално завихрящ и завладяващ до полуда, TS[PIN] не просто потвърждава теорията, че Scar Symmetry са навлезли в нов творчески период; той ги определя и като една от дефиниращите жанра групи, които ще оставят след себе си отчетлива, ярка и особено значима следа. ‘Новите хора’ на SS имат да се развиват в още цели два албума, но засега този ми е достатъчен да предугадя, че трилогията ще е шедьовър(ът) на новото време.

9/10