Скандинавски industrial metal

Началото, поставено от ФИНЛАНДИЯ

Защо industrial metal? Често се сблъсквам с този въпрос, независимо дали някой ме пита, или пък аз сам си се питам. Не обичам да се обличам като типичен industrial-ец, освен това хората ме познават като болен маниак на тема Iron Maiden, който се стреми всяка година да посещава поне по 1-2 техни концерта.
Защо скандинавски industrial? Това е следващият въпрос, когато на преден план излезе фактът, че хората си имат работа и с луд на тема Rammstein. Все пак повечето от техните фенове се задоволяват с това да слушат някои от останалите немски банди в жанра. Това обаче са въпроси на хора, които никога не са чували Deathstars, Raubtier, Gothminister, Turmion Kätilöt, Ruoska, The Kovenant… С удоволствие забелязвам, че повечето фенове на жанра, които по един или друг начин се сблъскат с някоя от изброените групи, не само че ги харесват, но в голяма част от случаите започват да намират място за тях сред любимите си банди.

А на необятния скандинавски полуостров има наистина за всекиго по нещо. Има достатъчно групи, чиито текстове са изцало на aнглийски, така че огромният процент от слушатели да бъдат доволни, защото за повечето това е много важно условие. От друга страна обаче бандите, които пеят на родния си език, също заслужават голямо уважние, а такива можем да открием доста, включително и двете, с които започнах преди десетина години.
Ruoska и Turmion Kätilöt пеят на фински, макар вторите от време на време да вкарват и английски лирики. Именно в това им е чарът, това ги отличава от масата групи… на първо слушане. Ако човек се задълбочи, ще открие доста неща, с които и двете банди са уникални, макар Ruoska на моменти да копират Rammstein в някои отношения. При всички случаи, с петте си албума имат какво да предложат, особено с последните три, които са кой от кой по-добър и почти липсват слаби моменти. Единственото неприятно в цялата картинка е, че не са изкарвали нова тава вече 6 години, а няма изгледи да го правят скоро.
Turmion Kätilöt обаче имат абслютно уникално звучене, което няма как да бъде сбъркано по никакъв начин от човек, който ги е чувал дори само няколко пъти. (за съжаление тук трябва да направим уговорката, че те доста промениха/развалиха звученето си в последните албуми). Двамата ревящи с пълно гърло на фински вокалисти плюс страхотните екстремни инструментали звучат толкова зашеметяващо, че съм виждал хора, които въобще не харесват industrial metal, да се разбиват от кеф докато ги слушат.
Ако харесахте „екстремната“ част, но си държите да слушате музика само с вокали на английски, финландците вадят от ръкава Scorngrain. Групата е достатъчно тежка (някои я определят и като thrash) , но електрониката също е съществена част от техните изпълнения, така че да можем смело да я причислим и към industrial metal бандите. Смея да твърдя, че почти всеки, който харесва подобна музика, ще остане очарован от трите им албума и особено от първия.
Ако предпочитате по-спокойни неща, и не обичате вокалът постоянно да „ви се кара“, докъто сте надули на макс след тежкия ден, BlackLight Discipline е точно като за вас. Хем са финландци, хем ползват английска реч, хем са доста кадърни, така че да не останете разочаровани от отделеното за тях време.
Не можем да завършим темата за Финландия, без да споменем и страничния проект на един от членовете на Turmion Kätilöt, наречен 2 Times Terror. Ако предпочитате нещата да се развиват по-бързичко и да има наблъскана възможно повече електроника именно техния дебютен и единствен (за сега) албум „Equals One Sudden Death“ е за вас.
Други банди от финландия, на които може да се обърне внимание са Fear Of Domination, Shade Empire, Neverdice и …and Oceans, познати още като Havoc Unit и Fasterday.

ШВЕЦИЯ

Може би най-бедната от към класни industrial банди част от Скандинавия е Швеция. За сметка на количеството обаче при шведите преобладава качеството. Две имена са достатъчни за убеждение – Deathstars и Raubtier.
Raubtier грабнаха феновете още с първия си албум през 2009, а с втория, година след това, се затвърдиха като изключително бързо прогресираща група. Те много бързо завладяват почти всеки, който обича да слуша industrial metal, като в някои от изпъленията им би могла да се направи лека асоциация с Turmion Kätilöt, но наистина съвсем лека, така че определено не остава впечатлението, че са ги копирали. Също имат и известни препратки към Rammstein (четох доста мнения, че част от интрументала на Achtung Panzer е директно краден от Engel) , но и там нещата се свеждат по-скоро до подобие в стила, а не до директно плагиатство. Момчетата използват само и единствено шведски в песните си, което за мен лично е още един плюс, но има доста хора, които ги харесват въпреки това – чудесен атестат за качеството на музиката им. След втория албум спазват последователност, издавайки по един на всеки 2 години, като и четирите, които са издали до момента, наистина пращят от качество и е много трудно да се намери някое слабо парче. Всъщност не се сещам за друга група, която да може да се мери с тях по съотношение количество/качество. Дори за Rammstein бих казал, че остават назад от тях по този показател.
Deathstars са може би групата, която има най-малка нужда от представяне. Достатъчно добре познати са като съпорт на Rammstein за едно от последните им турнета. Не с това обаче свършват техните достойнства. Въпреки че са обвинявани от мнозина в еднообразие, за четири албума има доста различни неща, между които общото е само характерното звучене на бандата, както и гласът на вокала, който е почти невъзможно да бъде сбъркан. Макар че е може би най-популярната банда в този стил от региона (заедно с още една, за която ще стане дума след малко) , е може би и най-противоречивата като възприемане от феновете. Ще чуете далеч повече отрицателни коментари (като процентно съотношение) за Deathstars, отколкото за Raubtier, или пък за Ruoska, така че в никакъв случай не може да се гарантира, че ще харесат на всички фенове на описвания жанр, но все пак имат достатъчно почитатели дори у нас.
В това отношение може би единствено на Pain, други доста известни шведи, ги водят. Това обаче е група, която така и не успя да ме грабне, за това и не се смятам за достатъчно компететнен, за да се спирам особено подробно на нея, но все пак няма как да се говори за скандинавски industrial metal и да се подминат с лека ръка.
Machinae Supremacy са изключително интересна група, която се самоопределя като SIDметъл (единствената такава), като техния стил всъщност се доближава най-вече до power заедно с използване на 8-битови звуци, популярни от електорнните игри преди около двадесетина години. Все пак с използването на електроника, макар и малко необикновена в сравнение с останалите банди, бихме могли да ги определим поне частично и като industrial банда. Понеже звученето им е доста особено определено няма да допадне на всеки, но все пак смятам, че дори хората, които не го харесат, биха признали, че бандата се е справила много добре с реализирането на наистина интересната идея.
Друга банда от Швеция, която наистина смятам, че си заслужава да се спомене, е Zavod. Тя е основана в Швеция от двама шведи и един руснак, но заради името често е смятана за руска.

НОРВЕГИЯ и няколко думи за финал

В Норвегия метъл сцената наистина е необятна, и това важи до голяма степен и за industrial-а. Норвежците може да нямат имена като Rammstein, Oomph!, Deathstars, или Pain, но това далеч не означава, че качеството липсва при тях.

Gothminister може да не постигнаха успеха на Lordi в Евровизия, но това далеч не омаловажава страхотната им дискография. Групата започва с доста електронно настроен албум, имат и доста мрачни изпълнения, а Utopia от 2013-та (с чиято заглавна песен се опитаха да пробият във Евровизия) смятам за чудесно балансиран във всяко отношение. По този начин се получава много интересна и разнообразна дискография, която наистина се надявам да бъде добре оценявана от хората, които харесват тази музика. А колкото до отпадането в норвежката Евровизия, един от коментарите под клипа в Youtube е достатъчно красноречив: „too good for Eurovision“.
Staal е банда само с един албум, но той определено е много обещаващ, като остава да се надяваме, че ще има и още като него, защо не и още по-добри. Определено фактът, че пеят на норвежки, няма да ги направи толкова популярни, но пък е възможно много от ценителите да харесат именно тази подробност, защото в крайна сметка в Норвегия е пълно с банди, които използват само английски.
The Kovenant започват с името Covenant като блек метъл банда, но постепенно с течение на годините преплитат звученето си и с industrial, така че създадат и доста industrial metal ориентирани творби, които определено си заслужава да се чуят и от феновете на двата вида метъл.

Други банди, от Норвегия, които си заслужава да се споменат са Ground Zero System и Zeromancer. Първата е доволно тежка, докато втората е тъкмо в обратната посока, така че да има за всеки по нещо.

Въпреки, че Дания и Исландия географски не се намират на Скандинавския полуостров (според някои източници и Финландия), е широко разпространено да се приемат като скандинавски държави.
При положение обаче, че нямат особен избор от industrial metal банди, смятам, че трябва да защитаваме тезата, че те не са скандинавски, защото в противен случай би било срамота. Единствената банда, която си струва да се спомене, и всъщност която съм срещал, са датчаните от Raunchy, но така и не ме впечатлиха дотолкова, че да се поинтересувам повече от тях и да преслушам повече техни неща.

Скандинавската industrial metal сцена определено е достатъчно богата, за да може всеки фен на тази музика да намери нещо, което да му харесва, а защо не и неща, на които да стане болен фен. И няма как да е иначе, при положение, че в тези мрачни и студени държави тежката музика е начин на живот. Ако има нещо, заради което да си заслужава човек да се забие на север, където зимата се мръква в 3 часа, а лятото е 3 дена (то тая година и тук е така) , то това определено е музиката, която скандинавците произвеждат.
А аз ще си остана с прекрасните спомени за единствено „Scandinavian Industrial Metal Party“, което успях да организирам тук и с радостта, че най-вече чрез „Фен Клуб Рамщайн България“, намерих дост a съмишленици на тази тема. А и, разбира се, с надеждата един ден да имам възможността да си направя едно скандинавско турне и да посетя концерти на поне няколко от изброените банди, защото е повече от очеизвадно, че в тази част на Европа няма кой да ги покани.

Ludnichar